Иван Саморано: С Христо Стоичков винаги сме се възхищавали един на друг (ВИДЕО)

Великият чилийски футболист Иван Саморано даде ексклузивно интервю за предаването "Код Спорт" по TV+. Саморано е легенда на 11-кратния еврошампион "Реал" (Мадрид) и "Интер" (Милано). Една от последните класически деветки в световния  футбол. В цяла Южна Америка го боготворят, а не само в родината му Чили. Той е шампион на Испания с "Белия балет" и на Италия с миланския гранд. Един от най-емблематичните голмайстори в историята на Примера дивисион. Във впечатляващата си визитка има и бронзов медал от олимпиадата в Сидни през 2000 г.

- Сеньор Саморано, вие сте  легенда на "Реал" (Мадрид), а Христо Стоичков - на "Барселона". Как създадохте такова добро приятелство?

- Виждате ли - странно е, нали? И моите колеги от "Реал" (Мадрид) също не го разбираха. Но ние с Христо се запознахме на един мач през 1992 г. в Мюнхен. Беше благотворително събитие на УНИЦЕФ. Имах възможността да споделя с него една стая и от този момент започнахме да поддържаме връзка. Аз играех тогава в "Севиля", а той вече беше в "Барселона". После аз отидох в "Реал", но ние продължихме нашето приятелство. На терена и аз, и Христо, сме бранили нашите отбори. Темпераментът ни е еднакъв, играли сме един срещу друг. Но мачът свършваше, а приятелството оставаше. В днешно време е трудно да станеш толкова близък с някого. Футболистите си изпращат агресивни съобщения по социалните мрежи. Ние нямахме тогава на разположение мрежата, но не ни и трябваше. Говорехме често по телефона. И аз съм горд, че бях част от неговия празник за юбилея му.

- Помните ли как завършваха мачовете между "Барселона" и "Реал", когато играехте един срещу друг? Вкарвахте ли срещу "Барселона" тогава?

- Всъщност, завършваха с много страст, защото съперничеството между "Реал" (Мадрид) и "Барселон"а е култово и сякаш е съществувало от началото на света. Спомням си два мача, които белязаха нашето време. Първият е 5:0 за "Барселона" срещу "Реал" (Мадрид) в Барселона. А вторият е 5:0 за "Реал" (Мадрид) срещу "Барселона". На първия двубой в Барселона главният герой беше Христо. А когато ние победихме в Мадрид, аз бях номер едно. Така помня тези две велики срещи - в едната бях много щастлив, а в другата - много тъжен.

- Какво качество най-много харесвате у Христо?

- Характерът! Характерът и темпераментът. Не харесва да губи дори на тренировките, винаги обича да печели. Той е човек, който се отдава изцяло на игрището и това качество го поддържа и до днес.

- Разкажете най-интересната случка, която се е случвала между вас.

- Най-интересната случка бе вече от времето ни на приятели. На терена за малко да ми счупи крака. И двамата се хвърлихме за една топка и... добре, че всичко мина без инциденти. След мача си подадохме ръце, прегърнахме се. Аз знам, че темпераментът на Христо е такъв, че той никога не може да си представи, че няма да спечели

- Кралят Пеле и ФИФА посочиха и двама ви сред стоте най-велики футболисти на миналия век. Как оценявате това признание?

- За мен, а  вярвам, че и за Христо, да си обявен както от Пеле, така и от ФИФА, сред 100-те най-добри играчи на света е много голяма гордост и чест. България е имала славни играчи, Чили също. Но Христо и аз очертахме един важен период в световния футбол. В личен план мисля, че бях един от предшествениците на това прекрасно поколение, което Чили има днес с Артуро Видал, Алексис Санчес, Клаудио Браво. Името на Христо също бележи един важен етап за новото поколение на българския футбол, за това за нас да сме определени от ФИФА и от Пеле като най-добрите, е голяма чест и голяма гордост. 

- Като голям голмайстор какъвто сте вие, имало ли е случай да завидите на Христо Стоичков за някой гол, който е вкарал?

- И двамата сме вкарвали големи голове. Не мисля, че е имало повод да си завиждаме. Възхищавали сме се един на друг.

- Как възприемате прякора Иван Грозни? Толкова ли сте ужасен?

- Този прякор идва от руския император Иван Грозни или както се казва на испански Иван Терибле. В Швейцария ме нарекоха така, когато вкарах четири гола в един мач. Започнаха да ми казват "Иван Ле Террибл". Но прякорът, който ми е по-близък е този, с който винаги ме знаят като "Бам-Бам". Но харесвам и Иван Терибле - ужасен съм на терена, а също и извън него.

- Кой е най-значимият гол в кариерата ви?

- Трудно е да ви кажа. Вкарах 370 гола и е трудно да спомена един конкретен. Но нека да опитам. Може би ще избера гола, който вкарах за "Реал" срещу "Депортиво" (Ла Коруня) и с него станахме шампиони. Също много си ценя и попадението за "Интер" на финала на Купата на УЕФА срещу "Лацио". Тогава победихме с 3:0! В националния отбор пък няма да забравя двата ми гола срещу САЩ. Това са три важни етапа от моята кариера.

- Наистина ли е толкова голяма омразата между "Реал" (Мадрид) и "Барселона" или футболистите си оставате приятели и колеги?

- Съперничеството между "Реал" (Мадрид) и "Барселона" ще е вечно. Първо има едно спортно съперничество, после има едно социално-политическо съперничество. Мадрид е столицата, а каталунците пък са националисти. По един или друг начин те няма как да бъдат единни. Като пристигнеш в Мадрид като играч на "Реал", първо ти казват, че трябва да станеш шампион и второ, че на всяка цена трябва да биеш "Барселона". При "Барса" е същата история. Първо трябва да станеш шампион и после трябва да биеш "Реал" (Мадрид). И, да, това съперничество е емблематично и излиза много извън рамките на обикновения спорт.

- Вашата европейска кариера започна в Швейцария, бихте ли разказали нещо за престоя ви в Санкт Гален?  

- Клубът "Санкт Гален" за мен беше много специален. Аз пристигнах на 20 години в Швейцария. От "Санкт Гален" реално започна странстването ми из Европа. Натрупах много опит и съзрях какво е големият футбол през тези две години в Швейцария.  За мен те бяха прекрасни. Помогнаха ми да достигна до един много по-взискателен футбол като този, който ми поднесе по-късно тимът на "Севиля".

- "Реал" (Мадрид) ви купи от "Севиля" за 5 милиона долара, а Барселона взе Стоичков за 4 милиона долара. Как приемате днес трансфери по 100 милиона и струват ли толкова футболистите?

- В днешно време ми се струва, че футболът се превърна в една икономическа тема, в търговска тема. Цените хвръкнаха нагоре. Да се плаща по 100 милиона за един играч е наистина висока цена, но това се движи от футбола, от рекламата, от търговския аспект, от продажбата на фланелки. Всичко това движи футбола на все по-бързи обороти. Ако Христо Стоичков и аз се бяхме родили в този период, може би и ние щяхме да струваме по 100 милиона, сигурен съм.

- Значи си слагате цена от по 100 милиона?

- Хайде да кажем поне по 50 милиона. Винаги най-много се ценят футболистите, които са близо до гола. С Христо имахме една цел - да бъде пред вратата, да ни подадат и да вкараме. Затова ако бяхме днес на терена, минимум, ама наистина минимум щяхме да струваме по 50 милиона.

- И Вие, и Христо имахте един партньор в атаката - великолепен футболист в лицето на Михаел Лаудруп, как го приехте в "Реал" (Мадрид), след като дойде от "Барселона"?

- Ние го приехме много добре, защото беше един изключителен играч. Струва ми се обаче, че за мен в този период в "Реал" (Мадрид) идеалният съотборник беше Мичел. Но с Лаудруп като партньор, имах усещане, че винаги оставам сам пред вратата. А в "Барселона"имаше моменти когато Христо знаеше без да гледа, кога Лаудруп ще му даде пас от дълбочина. Без съмнение в лицето на Михаел имахме перфектен съотборник и приятел. Той беше велик и в "Барселона", и в "Реал".

- Защо решихте да напуснете най-успелият отбор в света "Реал" (Мадрид) и да отидете в "Интер"?

- Аз мисля, че животът на футболиста е на етапи. След четири успешни години в "Реал", усещах, че този етап е достигнал своя край. Исках нови предизвикателства, исках нов опит. В главата ми се бе забола мисълта, че ми се играе в Италия. Затова приех предложението от "Интер". Собственикът Масимо  Морати се опита да направи един великолепен отбор и се насладих максимално на италианската лига през тези 5 години, през които играх в "Интер". Веднъж спечелихме Купата на УЕФА и веднъж станахме шампиони.

- Вие ли решихте да играете с фланелка 8+1 на гърба?

- Да, в действителност, аз цял живот съм носил номер 9. В "Интер" например Феномена Роналдо носеше номер 10, а аз - 9. След световното първенство във Франция през 1998 г. обаче настъпи тежък период за Роналдо. Беше демотивиран и исках да го нахъсам, като му дам моята деветка. Никога не съм преставал да използвам "деветката" обаче, защото ми хрумна да играя с номер 18 и да сложа по средата знака "+". Така пак ставаше 9. Това беше фланелката, която най-много се продаваше в Италия.

- Днес в целия свят като се каже Роналдо се мисли за Кристиано, но вие разказвате за Роналдо - Феномена? Бихте ли казали кой от двамата повече ви харесва?

- Аз мисля, че днес най-добрият играч в света е Кристиано Роналдо. Но по мое време това бе бразилецът Роналдо или както го наричаха Феномена. Той правеше непредсказуеми неща. И до днес не съм виждал някой да може да ги направи. Мисля, че Роналдо е най-добрият футболист, с който съм имал удоволствието да си партнирам. За съжаление няма как да изпитам какво чувство е да играя заедно с Кристиано Роналдо.

- Имате една фатално изпусната дузпа за "Интер" във финала за Купата на УЕФА срещу "Шалке". Колко пъти ви се е случвало да изпускате дузпа?

- Много пъти се случва, но човек трябва да има волята и силата да се изправя пред такъв тип ситуации. Да биеш дузпа на финал не е лесно и човек като личност трябва да го приеме. Мачовете срещу "Шалке" бяха много тежки. Загубихме с 0:1 в Германия, а на реванша победихме с 1:0 с мой гол. Стигнахме до дузпи, но дузпите са една лотария. Вратарят Йенс Леман беше голям майстор на дузпи и за съжаление пропуснах аз, пропусна и Кларънс Зеедорф. И още някой, но не помня. Така "Шалке" спечели Купата на УЕФА. Но за щастие във футбола има реванши. Загубихме срещу "Шалке" на този финал, но на следващата година бихме "Лацио" и успяхме да спечелим Купата на УЕФА.

- Днес Чили е един от най-значимите национални отбори в света. По-силен ли е днешният тим от този от Вашето време или просто конкуренцията е по-слаба?

- Не, днес конкуренцията е силна, както впрочем и на времето. Смятам, че в този период Чили имаше най-доброто поколение футболисти. По мое време бяхме много малко тези, които играехме в чужбина. Аз, Марсело Салас, Педро Рейес... В днешното поколение 95 % от националите са в чужбина. Играят в големи отбори като вратаря Клаудио Браво в "Манчестър Сити", Алексис Санчес в "Арсенал", Артуро Видал в "Байерн", Гари Медел е в "Интер", а Чарлс Арангуис е в "Байер" (Леверкузен). Много футболисти имат опита от най-силните шампионати и това повишава нивото на чилийския национален отбор. Не е случайно, че Чили спечели Копа Америка, след като никога преди това нямаше този трофей.

- Като една от най-големите звезди на Чили, как изживяхте финала на Копа Америка във вашата страна?

- Много еуфорично, с много страст. За нас, чилийците, беше много тъжно, че за 100 години никога не бяхме печелили Копа Америка. И като домакини ни се отвори великолепна възможност и ние не я пропуснахме. Спомням си, че работех като коментатор за  латиноамериканската телевизия "Директ Ти Ви". Гледах мачовете с максимално удоволствие и страст. Всъщност на финала, когато станахме шампиони, много се развълнувах. Беше неописуема емоция. Огромна гордост, чест и радост за цялата нация.

- Вашият най-голям успех с националния отбор е на Олимпиадата в Сидни през 2000 г. Вие вкарахте там много важни голове. Какво е значението на олимпийските игри за футболистите?

- Олимпиадите са като едно световно първенство. За мен да играя на Олимпиадата беше радост и подходих с много голяма мотивация. Тогава станах голмайстор на олимпийските игри. Спечелих бронзов медал. Страхотно беше. Остана ми един прекрасен спомен, който ще нося винаги в сърцето си. Без съмнение, Олимпиадата, от гледна точка на значението, което има за мен, е на много високо ниво, защото беше голяма радост, много голяма осъществена цел.

- Съгласен ли сте, че типичните номер 9 във футбола като че ли изчезват, и кои сега ви харесват най-много от типичните централни нападатели?

- Да, несъмнено, смятам, че номер 9 в момента е в упадък. Може дори да се каже, че е на изчезване. В днешно време големите голмайстори в световния футбол не са типичния номер 9. Лео Меси не е деветка, Кристиано Роналдо - също. Аз мисля, че големият номер 9, който съществува днес е, Луис Суарес от "Барселона". А също и Роберт Левандовски от "Байерн". Те са запазили същността на централния нападател, който наистина изчезва. В днешно време световният футбол много се е променил. Централният нападател играе и в задно поле. Затова казвам, че играчи като Габриел Батистута, като Ернан Креспо, и като мен самият също в днешно време не се виждат на футболното игрище.

- Питаме всички наши събеседници: Кой е най-добър в света, Меси или Роналдо?

- Към днешна дата е Роналдо. За мен номер едно е Кристиано.

- А смятате ли, че той се чувства щастлив, след като от седем години е спечелил само една титла с "Реал" (Мадрид)? Не остава ли в сянката на доминацията на "Барселона"?

- Аз мисля, че той е в Мардид, защото се чувства щастлив. Роналдо може да играе навсякъде по света, но той е в Мадрид. Понякога усилията на един не са достатъчни за постигане на целта. Факт е, че в последно време титлите му са по-скоро малко, но прави разликата... За мен "Барселона" без Лионел Меси отново ще бъде много силен тим. Но "Реал" без Роналдо ще е доста по-скромен. Така че там се забелязва малко повече разликата в това какво означава един Кристиано за "Реал" (Мадрид) и един Меси за "Барселона". 

- Кой е вратарят, който най-много ви е ядосвал със спасяванията си?

- Много. Много вратари. Много! Мисля, че това да си играл в толкова силни футболни лиги като испанската, и като тази в Италия, винаги на пътя ти излиза един голям вратар. Може би този, който най-много си спомням, е Джиджи Буфон. За мен продължава да е наистина велик вратар и е вратар, с който винаги съм имал проблеми пред гола. Но няма да забравя, че когато още беше в "Парма", успях да му вкарам гол по ефектен начин.

- А освен Христо помните ли и други български футболисти?

- Ами спомням си... Сираков, да. Аз имах възможността да съм на Световното през 1994 г., когато България победи Аржентина. Бях на стадиона, защото отидохме да гледаме Марадона, но него ФИФА го наказа и не игра. А от вашия отбор много силно ми привлече вниманието играча на моята позиция. Впечатляващ централен нападател – висок, силен...Съжалявам, че не си спомних името.  Но всички се впечатляваха и фокусираха върху това, което правеше Христо Стоичков. Той беше емблематичен играч. Беше знамето на този отбор на България, който както разбрах е тръгнал без победа в историята си на това Световно през 1994 г. в Щатите.

- Защо не станахте треньор?

- Аз съм треньор. Имам лиценз за треньор. Но това, което още не съм направил, е да се изправя пред предизвикателството да упражнявам тази професия. Може би в някой момент ще поема инициативата и ще мога да тренирам някой отбор.

 - Защо Чили не задържа Хорхе Сампаоли за треньор за Копа Сентенарио, какво се случи?- Имаше криза в ръководството. Сампаоли не издържа на напрежението, не искаше да става част от проблемите на националния отбор и на Федерацията в Латинска Америка, а и във ФИФА. И предпочете да напусне. Отношенията се бяха изчерпали и така започна новата ера с Хуан Антонио Пици.

- Как в Латинска Америка се приема възможността Бразилия да не се класира за Мондиала и тази загуба с 1:7 от Германия на Световното?

- В днешно време дистанцията между класите на конкурентите в Латинска Америка се е скъсила. Днес нито един отбор не печели само с фланелката или с историята си, колкото и да е славна. На световното първенство в Бразилия през 2014 г. отборът много искаше да зарадва народа си. Но се оказа, че футболистите нямат възможност да стигнат до най-високото стъпало. Сигурно е много болезнено Германия да ти вкара седем гола на твоя Мондиал. Днес много по-малки отбори вече планират добре, правят структура, градят условия и играят като равен с равен с най-добрите. Никой не може да печели само с фланелката или с името си. Има 90 минути, в които трябва да се надиграваш.