От стария нахакан Милан вече почти няма и следа с напускането на Балотели, Боатенг и Ел Шаарауи. Само Мбайе Нианг остана да носи на терена екстравагантността си. Там обаче е работата, че с умението си да бележи (и пропуска) всякакъв род голове и смелостта си един-на-един той е по свой начин уникален футболист в групата на „и росонери”. Толкова уникален, че изглежда почти незаменим и това го потвърждават цифрите.
След завръщането си от преотстъпване в Дженоа преди две години Нианг е помогнал на Милан да вземе 37 точки от 20 мача, средно по 1,85 на мач, като има само три загуби в тях, и то две са от Ювентус и Наполи. Без него има само 29 точки в 23 срещи, победите падат от 10 на 8 и точките средно на 1,26 на мач. Проекцията сочи, че с него „червено-черните” биха достигнали кота 70, която не са докосвали от 2013 г. насам (3-тото място при Масимилиано Алегри) и която през 2015-а щеше да им осигури място в Шампионската лига.
Срещу Лацио Нианг се показа като безпогрешен дузпаджия, макар още да не е достигнал нивата на Балотели (21 поредни вкарани дузпи преди спасената от Пепе Рейна), но 3 от 3 е добра отправна точка. Неслучайно Винченцо Монтела го остави като изпълнител, потвърждавайки решението на Синиша Михайлович. Нианг се показа обаче и като способен да пропуска чисти голови положения, напомняйки за гафа си срещу Барселона през 2013 година. Във време на китайско нашествие той е олицетворение на ин-ян, на доброто и лошото. То и името му звучи така.
Два гола от началото на шампионата (първият срещу Наполи), средна оценка 5,75 от „Гадзета дело Спорт”, 9 точки от 4 мача с него и загуба без него срещу Удинезе (бе наказан). Мбайе е същият играч, който в началото срещу Торино създаде първите два гола на Карлос Баса, докато същевременно бъркаше всяка втора топка; същият, който срещу Наполи шутира повече от всички, а срещу Сампдория въобще не шутира. Същият, когото няма как да замениш дори когато е невидим на терена. Михайлович опита, не успя и без уволнен. Монтела премести Бонавентура в тризъбеца и резултатът бе плачевен. Без ускорението на Нианг атаката е заспала.
Ето затова може и головете на Бака да са фундаментални, спасяванията на Донарума да са гаранция, появата на Калабрия да е надежда, духът на Куцка да влива енергия, ала само този още едва 21-годишен французин да е незаменимата фигура на днешния Милан.
Иван Палумбо, „Гадзета дело Спорт”