"От скрина": Любослав Пенев (забравените парчета от историята)

Без капка съмнение може да се каже, че Любослав Пенев е една от най-емблематичните фигури в цялата история на българския футбол. Дори само заради това, че е бил капитан, президент и старши треньор на ЦСКА. А и заради още много неща. Всеки го е запомнил с нещо – едни с хеттрика срещу Реал Мадрид, втори с паса към Коща, други със "супата", четвърти със слалома по левия фланг на едно дерби с Левски, когато кара Пламен Николов, Стоил Георгиев и Краси Коев да си говорят сами, заради което Наско Сираков го сравнява със знаменития скиор Алберто Томба. Нека бръкнем по-надълбоко в скрина заради Любо!

През 1966 г. в състава на Добруджа е привлечен централният защитник Младен Пенев. Заедно с бившия футболист на Локомотив (София) в Толбухин пристига и съпругата му Лилия. На 31-и август тя ражда момче в местната болница. Кръщават го Любослав – на баба му Люба. На 22-и декември 1985 г. Любо забива първия си гол в "А" група – за победата на ЦСКА с 3:1 над Левски на "Герена". И това е само началото.

От Парка на свободата до "Ла Лига"

Пътят на Любо във футбола започва през 1976 г. в школата на ЦСКА на стадион "Септември" при треньора Никола Божилов. В юношеска възраст негови учители при армейците са Аспарух Никодимов, Димитър Марашлиев, Бойко Бемберски и Кирил Станков. "Започнах в ЦСКА като дете, още нямах 10 години. Това е единственият български отбор, в който съм играл и той значи много за мен. В ЦСКА израснах, там се научих на всичко, стигнах до мъжете, а впоследствие и до националния отбор", споделя Пенев вече като играч на Валенсия. "Той е изцяло продукт на школата на ЦСКА. По онова време бяхме ЦСКА "Септемврийско знаме" и някои от децата тренираха на стадион "Септември". Любо изкара десетина дни при Кольо Божилов, след което зачислиха мен да тренирам децата от 57-о училище. Те всички тренираха към ЦСКА "Септемврийско знаме". Там беше и Емил Костадинов, който започна с по-големите от набор '66, защото още нямаше отбор за неговия набор '67", спомня си Паро Никодимов.

Пенев е истинска машина за голове на "Народна армия", като между 1985 и 1989 г. бележи 80 шампионатни гола за "червените". Силните игри му носят приза за Футболист на България за 1988 г. След него в подреждането остават Николай Илиев, Христо Стоичков, Аян Садъков, Пламен Гетов, Стойчо Стоев, Илиян Киряков, Наско Сираков, Георги Димитров, Божидар Искренов, Красимир Балъков и др.

"Самочувствието ми е добро, за да поставя и аз Любослав Пенев в тройката, макар че възпитанието ме кара да съм по-скромен. Допадат ми изявените стрелци – преди Герд Мюлер, сега Гари Линекер и Ван Бастен. Дължа толкова на майка си – тя бе първият ми "треньор" и съветник. Видя, че с мен на глава не се излиза и сама ме заведе в школата. Защо точно с червения екип на стадион "Септември"? Живея и досега в район на Локомотив (София), но в детството всеки има своята "любов необяснима". Моята бе армейският тим. Димитър Пенев? Роднинството ни личи само при срещите у баба и дядо, иначе отношенията ни са професионални", казва Любо пред в-к "Старт" в края на 1988-а. По това време в стаята на национала в квартал "Банишора" е закачен огромен плакат на Марко ван Бастен от френското списание "Мондиал".

През 1989 г. таранът вече е капитан на ЦСКА. Става така, че испанският Валенсия показва най-силно желание да го има в редиците си. По същото време Христо Стоичков вече чака за трансфер в Барселона. Камата разказва в мемоарите си как много се ядосал, когато разбрал, че армейският клуб е дал разрешение за продажбата (за $1,2 млн.) на Любослав в Испания, а неговият трансфер е оставен на "пауза" за една година.

"Димитър Пенев разговарял и убедил ръководството. Казал им, че Любо е контузен, половинчата истина, защото вече се бе излекувал, и че щом Стоичков остава в отбора, няма да има проблеми със запалянковците", разкрива Христо. Последният мач на Пенев преди заминаването за Валенсия се пада реваншът за КЕШ срещу полския шампион Рух. Всички чакат прощален гол, но той не идва лесно. Любо дори пропуска дузпа, нацелвайки лявата греда на вратата откъм сектор "Б". В един момент Стоичков извежда с петичка деветката сам срещу вратаря, но гол отново няма. Все пак в 80-ата минута нападателят опъва мрежата, за да бъде сменен веднага от Ивайло Киров под овациите на публиката. "На добър час, Любославe", изрича емоционално зад микрофона Никола Ексеров по време на прякото предаване по Българска телевизия. Така легендарното трио, което са заформили със Стоичков и Костадинов на "Армията", остава в историята и в спомените на хората.

Валенсия и проблемите

Във Валенсия "Лубо" е истински терминатор в наказателното поле. За шест години вкарва 101 попадения във всички турнири, а те могат да са и повече, ако не е коварната болест, застигнала го в началото на 1994 г. На "Местайя" българинът става любимец на феновете и си спечелва капитанската лента. Междувременно в националния тим нещата не винаги вървят гладко. В края на 1989 г. имаме две протоколни срещи с Гърция в световните квалификации. Във Варна бием с 4:0, но новата звезда на Валенсия не е титуляр в състава на Иван Вуцов. Това го вбесява и той не пристига за реванша в Атина.

"Едва ли ще участвам и занапред в първия тим – колкото и да обичам родината си и да милея за футбола ни! – ако продължават опитите да бъда подценяван. Няма да позволя това, казах го и на новия председател на БФС. Явно възгледите ни с Вуцов за моята роля в отбора, става дума за спортно-технически разминавания, са различни. За човешките различия не говоря, ние сме преди всичко професионалисти, а не примадони. Може би не пасвам в схемата, която търси треньорът – да ми кажат, да не ме гледат като доведено насила дете", заявява "Ел Голеадор" през пролетта на 1990 г.

По-късно тази буря отминава и Любо отново води атаката с националната фланелка. Загуба от Австрия във Виена в началото на 1993 г. намалява шансовете ни за класиране на световните финали в САЩ. Обстановката около "трикольорите" става нажежена. На пресконференцията преди следващия сблъсък - срещу Финландия, става скандал с медиите. Любослав пита българските журналисти дали знаят от коя страна се рита топката и ги кани на мач на малки вратички. В отговор "пишещите братя" решават да бойкотират задаващата се световна квалификация, като само един вестник нарушава журналистическия обет. Така или иначе Пенев и колегите му добутват нещата до решаващ двубой с Франция на "Парк де Пренс".

За карък обаче точно той и старата му дружка от ЦСКА Емил Костадинов са без френски визи. Нашите са на лагер в Германия и умуват как да вкарат двете остриета нелегално на френска територия. "Как без тях? Трябва да измислим нещо", поти се Пената. Като ловък агент се изявява Георги Георгиев – Гецата, който прекарва звездите с автомобил през малък граничен пункт в близост до Мюлуз.

След три дни цяла Франция плаче, а в България младо и старо благославят комбинацията между Любо и Емо в 90-ата минута. "Лъвовете" се класират за Мондиал'94, но съдбата решава "Ел Голеадор" да пропусне най-големия успех в историята на българския футбол. Докато нашите се гласят за мачовете по американските терени, Пенев води битка за своя живот, която печели! В края на 1994 г. Стоичков обира всички възможни годишни награди, а по време на церемонията за Футболист на България обявява, че подарява на Любо копие на "Златната обувка" от световното. Приятелството между двамата остава силно още над 20 години до шоуто за 50-годишнината на №8.

Успехът и скандалът

През пролетта на 1995 г. се разбира, че "Лубо" ще се раздели с Валенсия. Българинът се е върнал на терена в края на предната година, но става ясно, че още по време на тежкото лечение ръководството на "прилепите" в лицето на новия президент Франсиско "Пако" Роич е започнало процедура по раздяла с него. Испанците не проявяват грам човещина и занимават голмайстора с договори и клаузи, докато той се бори за живота си. На специален брифинг Пенев оповестява, че напуска "Местайя": "Роич и неговите роднини влязоха през задната врата във Валенсия и скоро пак ще излязат оттам. Не мога да уважавам човек, който не ме уважава. Той правеше страхотни машинации зад гърба ми".

Всяко зло за добро и от новия сезон "Ел Голеадор" облича фланелката на Атлетико Мадрид. В испанската столица той пасва като дялан камък и оформя порязяващ дует с испанския национал Кико. През пролетта на 1996 г. Атлетико жъне победа след победа, в резултат на което записва исторически дубъл. Любо пък е във вихъра си – 32 гола в 44 мача. По това време някои специалисти дори шушукат, че ако българският играч запише и добро европейско първенство през лятото, ще е сред фаворитите за "Златната топка" на "Франс Футбол".

Лъжицата с катран в меда идва на 21 февруари 1996 г. "Дюшекчиите" на Радомир Антич гостуват на Валенсия в първи полуфинал за Кралската купа. На стълбището към залата за пресконференции на "Местайя" се случва скандален екшън. Според очевидци босът на домакините Роич посрещнал "Лубо" и започнал да го обижда. Когато се стигнало до епитета "палячо", нашият човек не издържал и вкарал едно кроше на бившия си шеф. Охраната на едрия производител на месо скочила на българина и въргалът станал пълен. Жената на Пако Роич – Магдалена Мелчор, също се притекла да брани мъжа си. "Готова съм да го убия. В състояние съм да отида в Мадрид, да разбера къде живее и да го пречукам. Този кучи син не може да си позволява да бие хората. Пенев има да живее още много години и аз ще изчакам, за да отмъстя за съпруга си", избухва испанката. Думите ѝ са предадени и по испанската телевизия TVE.

На другия ден Любо Пенев дава 20-минутна пресконференция в Мадрид: "След мача с Валенсия един гражданин реши да ни развали отличното настроение от победата. Не се смятам за виновен. Въпросният гражданин ме посрещна, когато отивах на пресконференция, и се нахвърли срещу мен с обидни думи. Той не беше единственият, който ме псуваше. На мен не ми издържаха нервите и се спречкахме. След това неговата охрана ми налетя и ме би. Направих оплакване срещу Роич и неговите хора". Треньорът Антич е лаконичен: "Оставям испанското правосъдие да реши спора между двамата. В никакъв случай не мога да приема това, което направи Любо". Собственикът на Атлетико Хесус Хил и генералният директор на клуба Мигел Анхел Хил са категорични: "Ще защитаваме Пенев до края. Той е наш играч. Поведението на Франсиско Роич е недостойно, но това тепърва ще се доказва". В крайна сметка до съд и присъди не се стига. Случаят е отразен шумно и в България, а един наш журналист ръси "мъдрости" по темата в списание "Super Спорт" под заглавието "Как гениалният голмайстор Любо Пенев се направи на палячо пред цяла Испания".

"Супата"

След триумфа в "Ла Лига" идват европейските финали в Англия. Българският народ чака от "лъвовете" поне финал и сякаш реалностите са силно размазани в илюзорните очаквания. Завършваме на трето място в предварителната група след равенство с Испания, победа над Румъния и загуба от Франция. Така отборът на Димитър Пенев се завръща с четири точки, което в близко бъдеще ще се превърне в невъзможен успех за нас. Тогава обаче очакванията са други и масовият запалянко започва здраво да плюе по националите.

Отнася го най-много Любо Пенев, който играе слабо, а за капак си вкарва автогол срещу "петлите", след като малко по-рано стреля в аут от чиста позиция след пас на Йордан Лечков. Чичовото, Дървото и куп други епитети се стоварват на главата на "Ел Голеадор", като на подбив са взети дори дупките на чорапите му. Всъщност това с дупките е махленски трик при схващане на прасеца, но кой да ти го отчете при всеобщото плюене. "Който ме уважава, ме уважава. Който не ме уважава – да духа супата", казва Любо на летище "София" при прибирането на нашите от Албиона. Става огромен скандал.

Заради тази реплика голаджията е изваден за неопределено време от националния отбор, а в знак на солидарност с авера си фланелката сваля и мегазвездата Христо Стоичков. Още преди да бъде отстранен от тима заради "супата", Пенев дава интервю в предаването "Неделен стадион" по Ефир 2, в което се извинява за думите си: "Въпросното изречение? Съжалявам, просто това са моменти, които на всеки човек може да се случат, афектиран бях. Тежък път, тежки мачове, дълго първенство. В такъв момент всеки може да се изпусне и да каже някое неприятно изречение. Но аз искам да се извиня на тези хора, които са ме разбрали погрешно. Аз съм достатъчно силен и на мен не ми пречи да се извиня". Стоичков пък се явява в "Отзвук" по Канал 1: "Стига са нападали Любо! Знаете ли, че Димитър Пенев беше най-строг именно към него по време на цялото европейско".

"Чичото е аут, а Чичовото – в тъч", отсича шефът на БФС Иван Славков малко преди заминаването на делегацията ни за Олимпийските игри в Атланта, с което нещата са решени кардинално. За около година "Лубо" остава извън националната селекция. В края на 1996 г. се очаква нападателят да вземе участие в гръмкия конгрес на БФС. Култовото мероприятие минава на основата СИК срещу ВИС-2, а всички участници в него са обискирани за оръжие на входа. Опозицията се води от Стоичков, който влиза в НДК в компанията на боса на ВИС-2 Георги Илиев. Любо Пенев обаче остава встрани и не участва в незабравимия конгрес.

"Франция, здравей" и президент на ЦСКА

След Атлетико Мадрид "Ел Голеадор" започва да къса мрежи в Компостела, а постепенно той и Камата топят ледовете с новия селекционер на България Христо Бонев. Любо става герой на квалификационната среща с Израел, когато завършва отблизо трикова комбинация между него, Костадинов и Лечков. Победата е от важно значение по пътя ни към Мондиал'98, а първоначално голмайсторът не иска да говори пред камерата след победата. "Голмайстор си, голмайстор си", приканя го в тунела репортерът на БНТ Петър Василев. Любо обаче не е словоохотлив: "Вече мислим за мача с Русия".

Там герой става Трифон Иванов, който с глава матира гостите. "Постигнахме целта си, това е. Преди това се говореше за Русия и така нататък, българите еди-какво си, няма никакъв проблем. Показахме, че сме приятели на терена и вече мислим за догодина. Нищо повече", коментира след триумфа деветката.

На световното обаче магията от САЩ'94 хич я няма и напускаме турнира след позорно 1:6 от Испания. Въпреки този резултат испанците също са аут от шампионата. Докато съперниците леят сълзи, Любо с усмивка успокоява някои от тях. След Франция'98 юношата на ЦСКА поема към новото си испанско предизвикателство – Селта. Вратарят на Реал Мадрид Бодо Илгнер със сигурност помни престоя му там, защото германецът е закован таман три пъти от нашия за 90 минути. Във Виго Пенев се радва на голяма популярност - в негова чест е основан фенклуб "Естадио де Лубо".