Министър Красен Кралев: Спортистите ни нямат концентрация, нужни са психолози

Спортният министър Красен Кралев изгледа на живо почти всички изяви на 50-те български спортисти в Рио. След края на игрите той не изглеждаше да е „свалил гарда“, въпреки че на втора поредна олимпиада българският химн звуча единствено когато се вдигаше родният трибагреник в олимпийското село. В интервюто за „Труд“ той говори разпалено, без дълги паузи, премисляния и търсене на най-точната фраза. И явно след емоциите от трите седмици на олимпиадата Кралев пренебрегна някои правила на пиара въпреки солидната си кариера в този бранш. 

– Как преживяхте игрите? Кога беше най-тежко?

– Отдавна съм в спорта и съм наясно с напрежението, с победите и загубите в едно състезание. Тежко беше друго – отношението на част от сънародниците ни към спортистите ни и към мен. Някои бяха сериозно организирани да изсипят тази помия в социалната мрежа. Оставете ме мен – министърът е и за това – да бъде хулен. Когато нещо не върви, държавата и министърът са виновни. И да, аз съм готов да поема това нещо. Но нямаме право да се държим така със спортистите. Особено с онези, които наистина се вижда, че полагат усилия, вижда се, че късметът им изневерява или съдиите ги режат. Другите, които са се разхождали по терените и залите, окей, трябва да разберат, че така не може. Но онези, които се раздават, не заслужават да се държат така с тях.

– Когато дойде олимпиада, идват и въпросите за парите. Как се разпределят например?

– В спортното министерство се стараем по максимално обективен и точен начин да разпределяме парите за федерациите. Тези федерации, които спечелиха медалите, са именно тези, които са си заработили и получават най-голям ресурс. И има защо – те работят най-добре. Комунизмът свърши. Не може от всекиго според възможностите, всекиму според потребностите. Трябва да си заслужиш парите. Който работи, ще получи повече средства от държавата, за да може да обърне внимание на детско-юношеските школи, на обучението на треньорите, на кадрите.
– От десетилетия се говори за реформа в спорта. Ще я дочакаме ли?
– Първо трябва съвсем скоро да се приеме новият Закон за спорта, защото е изключително важен за реформата, която правим. Още малко търпение е необходимо. Моят екип е наясно, че нашият народ е много взискателен и критичен към нас. И искам да призова за още малко търпение за да извървим нашия път докрай. Реформите ще бъдат тежки и болезнени, но в името на доброто на българския спорт.

– Звучите оптимистично, въпреки че България е на 65-о място в класирането по медали.

– Да, можем да започне движение нагоре, можем. Да са здрави всички спортисти, които ни зарадваха сега в Рио 2016. Те са пример за децата. А мъжете от нашия олимпийски отбор трябва да се поучат от жените, които бяха бойци. Някои ми се смееха, че подарявам на отбора икона с Богородица, но това си остава за тяхна сметка.
– Казахте, че вашата олимпиада като министър е Токио 2020. Кога започвате работа за следващите игри?

– Дайте ми една седмица почивка. Работата съм я започнал. Вече всичко е в главата ми. Трябва да направим среща с всички федерации, на които ще разчитаме. Има спортове, където малко не ни достига за медалите, и трябва да намерим начин да го преодолеем. Например в  мъжката борба, защото  видяхме, че жените се развиват много добре в този спорт. Валентин Йорданов е един прекрасен президент. И заедно с него трябва да обсъдим как по най-бързия начин да преборим това малкото, което ни спира. Няма да жалим нито усилия, нито средства това да се случи, както в борбата, така и в другите спортове, които и сега ни донесоха успех. Вярвам, че традиционните за страната ни спортове пак ще ни радват.

– Как ще коментирате леката атлетика, където от Сидни 2000 ни нямаше сред олимпийските медалисти на Царицата?

– Най-радващото е, че на тази олимпиада на сцената излязоха много млади атлети, които дадоха заявка за присъствие в световния елит. Сигурен съм,  че Мирела Демирева оттук нататък ще бъде доминираща в скока на височина. Потенциал за забележимо присъствие в елита има и Тихомир Иванов, един  изключително млад и талантлив състезател. В други спортове също има таланти, пред които е бъдещето. Няма какво да говорим за Елица Янкова, там вече нещата стават. Панчо Пасков във фехтовката, Невяна  Владинова в художествената гимнастика…
– Кое е това малкото, което не достига?

– За мен това е концентрацията в най-важните моменти. Мисля, че е задължителна вече работата с психолог. За борбата и бокса например. Близо съм до тях и виждам и потенциал, и желание, но по време на срещите се губи концентрация на моменти. И смятам, че ако малко се поработи с психолог, нещата ще си дойдат на мястото. Съдиите в много спортове са фактор и най-вече в бокса, където на Даниел Асенов и Симеон Чамов реферите попречиха да продължат напред. Трудно е да кажа дали щяха да вземат медал, но поне да влязат в битка, да стигнат до четвъртфинал, да опитат силите си. Станимира Петрова също разполага с огромен потенциал, но не можа да се реализира. В джудото също има психологически проблем. Не може Ивайло Иванов да е да четвърти в световната ранглиста  и да се притеснява от противниците си. Трябва да е обратното и затова се налага да потърсим съдействие от психолози. Водещите в спорта държави го практикуват, а ние подминавахме този подход. И затова от година и половина повтарям, че трябва да го направим.
– Ще има ли финансови стимули за тези,  които са положили усилия, но поради различни обстоятелства не успяха да стигнат до медалите в Рио?
– Всеки ще получи заслуженото, но ми беше странно от изказвания като „вдигнали са премиите защото няма кой да ги вземе“. Но ето че ги взеха! Оставям на тези „математици“ да смятат колко ще вземе например ансамбълът по художествена гимнастика. Тези прекрасни момичета заслужават всяка стотинка, Това, което направиха ,е нещо изключително. Минаха през много тежки изпитания, но успяха да се преборят и да вземат медал.

– Как приемате критиката, че присъствахте на цялата олимпиада? Може би трябваше да сте в София зад бюрото?

– И тогава щяха да ме питат защо не съм в Рио да видя какво става. Наясно съм. И смятам, че  решението ми беше правилно. Тук в бойна обстановка реално видях какви са ни проблемите в спортовете, в които имахме представители. Това беше най-тежката боева обстановка, в която можех да ги видя. Това е нещо като стрес тест. Поставяш ги в екстремни условия и виждаш къде е проблемът. И преди съм имал представа какво трябва да направим, но в момента с всяка федерация се чувствам готов спокойно и без „лирични отклонения“ да правим анализи и планове. И така да се подготвим максимално не само за следващата олимпиада. Има и световни, и европейски първенства, които ще са част от плана Токио 2020.
– Звучи прекалено идеалистично за нравите в България, не мислите ли?

– Може би, но правенето на трагедии ще е пагубно. Нужно и са спокойствие и точна преценка. А не нерви и фокусиране на всичко само през едно състезание, било то и олимпиада. Не може да се откажем от спортисти, които държавата е финансирала четири години, заради неуспех в Рио. Това няма да е верен ход.
– Проблемът на българския спорт не е ли че клубовете нямат пари и са слаби?

– Този проблем вече е много дълбок. И настъпи още с излизането на българския спорт от системата на социализма, когато държавата поемаше грижи за всичко. Но когато спортът се завъртя в пазарната икономика, спиралата започна да се движи надолу. И това стана така, защото в България с малки изключения частният капитал не участва – за съжаление – в спорта. За разлика от икономически силните държави, които  в това отношение имат мощен инвеститор в лицето на бизнеса. И аз именно това смятам за най-голямото предизвикателство за нашия екип – да привлечем частния капитал да бъде в помощ на държавата. Колкото до твърдението,  че всичките пари за спорт идвали от данъци – това е мит. Не е вярно. Половината бюджет идва от тотото. Така че българите трябва да са спокойни – не се харчат безразборно парите от данъци за българския спорт. Имаме си тотализатор, който поддържа елитния спорт, а останалите средства от държавния бюджет са за масов спорт, за ученически…

– Как оценявате представянето в Рио 2016?  Преди четири години имахме сребро и бронз и 63-то място в касирането по нации. Сега имаме пак сребро и два бронза и сме на 65-а позиция. Да приемем ли, че поне пропадането надолу е спряло?

– Надявам се, че е време да тръгнем нагоре. Олимпиадата е непредсказуемо състезание. Някои се представиха супер, други се провалиха, трети се изявиха в рамките на възможностите си. Трябва да приемем реалностите и да работим със съзнанието, че загубите и грешките също могат да са от полза. Не трябва да се примиряваме или да се отказваме, а да търсим път да подобрим нивото си. Спортът е динамична система и ако се работи здраво и правилно, резултат ще има, убеден съм.

ВЛАДИМИР ПАМУКОВ, "Труд"