"От скрина": Най-големият ни футболен успех на Олимпиада не минава без нелепости

В една ранна вечер през 1968 г. българските футболисти се прибират в своя хотел в Мексико. Току-що момчетата на Георги Берков - Бялото перо са се класирали за финала на олимпийския турнир. Петър Жеков, Цветан Веселинов, Иван Зафиров и колегите им се радват на своя успех над домакините в полуфинала. Тогава някой ги приканя: "По-тихо, че Боян Радев спи". Лафът за легендарния борец и спането му става хит в цялата ни делегация. След няколко дни българите губят златните медали от Унгария след паметни съдийски тесли от страна на мексиканеца Диего Де Лео. По-късно става ясно, че съперниците ни са предложили да врътнем равен резултат и да си поделим златото, но от София долита депеша: "Честито сребро, играйте за победа".

Така или иначе представянето на играчите на Берков в Мексико е най-големият успех на нашия футбол на Олимпийски игри. Освен това за дълги десетилетия напред България слиза от футболната сцена на Игрите.

Както и в други случаи, не минава без родни щуротии на мексиканска земя. Легендарният голмайстор на Локомотив (София) Атанас Михайлов си спомня за тежкото пътуване на "лъвовете" до Мексико Сити: "Почна се със седемчасов полет до Париж. Оттам се прехвърлихме на друг самолет до Ню Йорк. Повечето за пръв път прекосявахме океана. Най ни беше страх, че ще ни изядат акулите, ако падне самолетът. И това мина, излетяхме от Ню Йорк и кацнахме в Мексико".

Българите пристигат в страната на ацтеките две седмици преди старта на Олимпиадата. Футболният турнир е от 13 до 26 октомври 1968 г. Настаняват временно олимпийската ни селекция в един мотел край град Леон, далеч от олимпийското село. Точно тук разбиваме Гана с 10:0, което е най-голямата победа в историята на националния отбор. В Мексико обаче се получава гаф, който няма да е последен за родните звезди - лоша аклиматизация и дехидратация. "Изобщо не знаехме къде отиваме и какво ни чака на мексиканска земя, затова и направихме грешки. Заради жегата в първите дни се наливахме с вода. Изведнъж от ръководството ни забраниха да пием. Изнемощяхме и измършавяхме. Тренирахме при 40 градуса жега. Организмът обаче отказваше да се подчинява на заповедите", разказва още Моначко.

Разбира се, част от футболистите решават да не седят жадни по цял ден и започват да пият течности тайно. Пие се всичко - вода, кока-кола, фанта, бира, а върхът е, когато един от нашите бърка в камерата на хладилника и почва да пълни устата си с лед. "Тогава за пръв път опитахме какво е това кока-кола. Накрая излезе, че пиячите стояха по-добре на терена, отколкото въздържателите. Тези, които спазваха заповедта за водата, едва кретаха по тревата. Берков забеляза разликата, признахме му, че пием. Ембаргото върху течностите веднага падна", добавя иконата на "железничарите".

В интерес на истината е странно, ако възпитаниците на Бялото перо са опитали кока-кола за първи път през 1968 г. Просто защото най-известното безалкохолно питие в света се появява у нас около три години по-рано. Всъщност знаете ли каква е историята на кока-кола в България? Всичко тръгва от родния технолог в поделението за безалкохолни напитки на ДСП "Тексим" Тончо Михайлов. По време на своята специализация в Париж в средата на 60-те години той се запознава с представителя на американската компания за Франция княз Александър Макински, руснак, емигрирал със семейството си през 1917 г. Стартират преговори. В края на 1965 г. започваме да бутилираме безалкохолното срещу софийската Втора градска болница, с което ставаме първата страна от социалистическия лагер в това начинание. Естествено че всичко става със съгласието на Тодор Живков, който има последната дума.

След това лиричното отклонение остава да кажем, че въпреки загубения финал от Унгария, държавниците и спортните шефове в НРБ остават доволни от футболните олимпийци. Почти всички от тях са наградени с "Орден на труда" и получават предимство на реда за лек автомобил. Орден няма единствено за изгонените на финала от коварния рефер Де Лео - Меци Веселинов, Начко Михайлов и Кирил Ивков. "Съдията опорочи финала между България и Унгария, който обещаваше да бъде много интересен", пише след мача "Гадзета дело Спорт". Така 12 години след бронзовите медали от Мелбърн футболът ни може да се похвали и със сребро.

За мнения, препоръки и идеи относно рубриката, моля пишете на: filip.drumchev@sportal.bg или в групата От скрина във Facebook

Всички материали в "ОТ СКРИНА" тук!