Живко Желев: Организацията в Литекс е на ниво Първа лига, целим се високо

25 юли 2016 | 11:02
4362
0

Живко Желев е един от емблематичните защитници в българския футбол през последните 20 години. В събота роденият в Стара Загора бранител отпразнува своя 37-и рожден ден, на който обяви решението си да се откаже от активната си кариера и да се насочи към треньорското поприще. Записалият близо 200 мача за Литекс в елита Желев се изправя пред голямо предизвикателство - да върне клуба, в който изкара 11 години, в професионалния футбол. "Тема Спорт" се свърза с новия старши треньор на “оранжевите”, който разказа плановете си за развитие на ловчанлии и защо не е останал във Верея, където бе играещ треньор през последната година.

- Г-н Желев, заехте се с новия проект на Литекс във “В” група. Какво Ви убеди да приемете това предизвикателство и да водите отбора?

- Това е нов проект и клуб, който ще използва перфектните условия и база в Ловеч. Започнахме тренировки в сряда. Ръководството ме покани да се върна, за което съм му благодарен. Разговаряхме в понеделник и дори за миг не се замислих дали да приема, защото е огромно удоволствие да съм отново там, откъдето тръгнах за големия футбол, но в друго поприще - треньорското. Тепърва събираме отбор с моя помощник Владимир Януш, с когото бяхме заедно във Верея, и Витомир Вутов. Наблягаме в селектирането на момчета, които са минали през школата на Литекс, но по една или друга причина не са разгърнали потенциала си. Освен тях ще привлечем и няколко по-опитни играчи. Тази седмица, която идва, в събота, ще играем контрола, най-вероятно срещу Локомотив (Русе), и след нея ще решим на кои позиции са ни необходими по-рутинирани футболисти, за да може да сглобим боеспособен състав.

- Какви ще бъдат целите на клуба, а и вашите лични като старши треньор?

- Истината е, че аз какъвто футболист бях, такъв ще бъда и като треньор. Знаете, че в треньорската професия си зависим не само от своите умения, но и от тези на играчите, които успееш да селектираш, голяма роля играе и късметът. Целите ми са високи, но не само моите, а и на целия ми екип. Задачите, които си поставям, ще отговарят на името на клуба, защото 20 години, откакто Литекс е създаден, винаги е играл много важна роля в българското първенство. По никакъв начин няма да се стараем да заместваме стария Литекс, а ще тръгнем от “В” група и ще извървим пътя.

- От думите ви разбирам, че ще искате отново да създавате футболисти и да играете голяма роля в българския футбол.

- На този етап ще е трудно. Трябва да се изкачим по-нагоре, а да не сме в трета дивизия. Всичко зависи от президента за развитието ни в бъдеще. Знаете, че от желанието на силния човек в клуба зависи докъде ще стигне отборът. Но мисля, че тази година може да се атакува Втора лига, както вече се казва “Б” група, а за в бъдеще ще се уточняват нещата.

- Доста треньори искат да имат доминиращ стил и техните тимове да контролират в по-дълъг етап от мачовете си топката. Каква е вашата концепция?

- Най-важното, което ще търсим, е да побеждаваме във всички мачове. Останалото ще дойде след успехите. Първо ще искаме да тръгнем силно в първенството, за да може самите футболисти да придобият увереност и самочувствие, да си повярват и след това, разбира се, ще искаме да доминираме над съперниците си. Желанието ми е да играем красив, атрактивен и печеливш футбол, с който да радваме зрителите, които ще идват да ни гледат.

- Нямате "Про" лиценз. Защо не записахте с тази група, в която е Христо Янев?

- В момента нямам такъв лиценз поради факта, че не разполагам с необходимия стаж. След време, като го натрупам, ще запиша и ще взема.

- Ще продължите ли да играете, или ще се насочите изцяло към треньорската професия?

- Няма да играя повече футбол, спирам. Отчитам това мое решение, че едновременно играех и се водех старши треньор в предишния ми клуб (б.р. - Верея) като грешка. Вече изцяло ще се съсредоточа върху треньорската си кариера.

- Каква е равносметката ви за футболната ви кариера, завършвате като един от най-резултатните защитници?

- Равносметка няма да си правя, направете я вие, медиите, защото не съм си водил статистика колко гола съм вкарал, колко мачове съм изиграл, къде съм бил, кои са ми били слаби срещи и кои - силни. Най-важното за мен е, че от девет години не съм бил в Ловеч, но от три дена, откакто пак съм тук, като ме срещнат хората по улиците в града, виждам в очите им уважение. Това ми показва, че съм си вършил добре работата в Литекс и са ме запомнили. В другите отбори, където съм бил, също поддържам хубави контакти с всички хора, с които съм работил. Затова мисля, че съм се справил добре.

- Кой момент от кариерата си бихте откроили и кой спомен ви изниква веднага в съзнанието, когато се върнете назад?

- Помня, когато станахме шампиони през 1999 година, после спечелването на двете Купи на България - 2001 и 2004 година, пробива в евротурнирите през 2001 и след това излизането от групите с Люпко Петрович. Това са мигове, които ще останат завинаги в съзнанието ми. Сигурно имам и други хубави моменти, но хората помнят само шампионите и победителите в отделни турнири. Така че се надявам и в треньорската професия да имам такива постижения.

- Кой от головете ви бе най-скъп?

- Абсолютно всеки ми е донесъл наслада, защото футболът се играе за това. Голът ми във финала срещу ЦСКА на "Васил Левски" през 2004 година, когато спечелихме купата, е много скъп. Този срещу Риека, след който влязохме в групите на Купата на УЕФА през 2005 година, също. Има още много попадения, но тези като че ли са най-осезаемите.

- От треньорите, с които работихте в кариерата си, кой остави най-сериозен отпечатък върху вашите възгледи за футбола?

- Честно да ви кажа, не се влияя от нито един треньор, с когото съм работил през годините като футболист. Благодарен съм на Ферарио Спасов, Люпко Петрович, Стойчо Младенов, но по-добре да не ги изреждам, за да не забравя някой и да се обиди, работил съм с много качествени специалисти и от всеки взех нещо. Искам да ме разберете правилно - футболът се променя с дни, седмици, месеци. Има хора, с които съм работил преди много години, а играта е поела в друга посока, а и самите те са се променили като начин на работа. Това нещо го изисква съвременният футбол. Ще ви дам и пример - навремето при Ферарио Спасов играехме схема 3-5-2 с последен човек и двама покриващи. В момента това нещо го няма. Всички се стараем да гледаме футбола в Западна Европа и ако може, оттам да откраднем нещо. Не искам да обидя никого с това, което казвам.

- Имаше ли вариант да останете на някакъв пост във Верея? Какво стана и защо се разделихте?

- Вижте - аз нямах нужния лиценз да водя отбора в елита на България, Томаш не искаше да работи с мен като футболист, няма какво да го крия, проведохме разговор и така стана, че си тръгнах. Не съм му обиден въобще, все пак съм на 37 години, така е трябвало да стане. С ръка на сърце ви казвам, че понякога нещо е необходимо да се случи, за да дойде друго по-добро. Не само мисля, но съм убеден, че възможността за развитие в Литекс е отлична за мен, защото организацията тук е на ниво Първа лига. Още доста години има да минат, преди редица клубове да се доближат до тях.

- Как ви се стори решението на Гриша Ганчев да вземе ЦСКА и да опита да го върне към най-добрите му години?

- Не ми се коментира в детайли. Щом така е преценил, значи това е било правилно. С годините господин Ганчев е доказал, че с каквото се е заел, дали с футбол, или друг бизнес, всичко е било успешно.

- Знаете ли какво да очаквате от съперниците си във “В” група?

- Силно казано е да съм запознат. Истината е, че нямам поглед върху развитието на тази група. Играл съм в нея, но това беше преди 18 години.