Прощалното писмо на Дънкан

Тим Дънкан си тръгна от професионалния баскетбол точно така, както се очакваше - тихомълком и без излишни фанфари, фойерверки и медиен шум. Сан Антонио Спърс обявиха, че легендата с №21 се оттегля чрез съобщение на сайта си в началото на седмицата, а сега самият играч най-сетне направи коментар, който изложи отново на официалната страница на “шпорите” чрез прощално и същевеременно благодарствено писмо.

“Ако бях искал да напиша сценарий на кариерата си преди 19 години, нямаше шанс дори да си мечтая за подобно пътешествие.

Сега, когато то вече е към края си, поглеждам назад и се възхищавам на всичко, което преживях.

Победите и загубите ще се помнят, но това, което ще помня най-много са хората:

Феновете, всички хора, свързани с отбора, треньорите, които ме караха да давам всичко от себе си и същевременно ме опазваха, съотборниците (дори и съперниците), с които ще бъдем приятели за цял живот, споделянето на върховете и спадовете със семейството и близките ми приятели, и най-вече, най-важното - това, че децата ми пораснаха, гледайки как баща им работи. Ще пазя грижливо и най-много точно този спомен.

Благодаря на Сан Антонио за любовта и подкрепата през тези години. Благодаря на всички фенове по целия свят.

Винаги и с много любов.

Тим”

Тим Дънкан си тръгна от професионалния баскетбол точно така, както се очакваше - тихомълком и без излишни фанфари, фойерверки и медиен шум. Сан Антонио Спърс обявиха, че легендата с №21 се оттегля чрез съобщение на сайта си в началото на седмицата, а сега самият играч най-сетне направи коментар, който изложи отново на официалната страница на “шпорите” чрез прощално и същевеременно благодарствено писмо.

“Ако бях искал да напиша сценарий на кариерата си преди 19 години, нямаше шанс дори да си мечтая за подобно пътешествие.

Сега, когато то вече е към края си, поглеждам назад и се възхищавам на всичко, което преживях.

Победите и загубите ще се помнят, но това, което ще помня най-много са хората:

Феновете, всички хора, свързани с отбора, треньорите, които ме караха да давам всичко от себе си и същевременно ме опазваха, съотборниците (дори и съперниците), с които ще бъдем приятели за цял живот, споделянето на върховете и спадовете със семейството и близките ми приятели, и най-вече, най-важното - това, че децата ми пораснаха, гледайки как баща им работи. Ще пазя грижливо и най-много точно този спомен.

Благодаря на Сан Антонио за любовта и подкрепата през тези години. Благодаря на всички фенове по целия свят.

Винаги и с много любов.

Тим”