Трябва да си голям киселяк, за да не ги харесаш. Волейболният национал Теодор Тодоров и неговата съпруга Каролина се виждат отдалеч сред морето от хора в един от столичните молове. Той е висок 208 см и стърчи като вишка. В момента дясната му ръка е обездвижена с шина след операция и това сякаш подчертава ефекта от необичайния му ръст. Докато вървим към най-близката сладкарница, Теди и Каролина се държат за ръце. Този жест, допълнен от буквичките, които всеки от тях носи на сребърна верижка, е отговорът на въпроса дали се обичат и колко.
за живота
- Как се запознахте?
Т.: Преди 7 години покрай наши общи приятели. После ходих да я търся по залите. Бях настоятелен още първата вечер, но както и да е, отрязаха ме (смее се).
К.: Преди това аз имах продължителна връзка и не желаех нищо ново, но той беше упорит. Лека-полека нещата се случиха. Аз не вярвам в любовта от пръв поглед, но сега вече не мога да живея без него. Не мога да дишам без него.
Т.: И аз не мога да дишам с нея (смее се и бърза да целуне Каролина).
- Каролина, на сватбата бяхте с розова рокля. Защо нарушихте традицията?
К.: Аз мисля, че трябва да се спазват само традициите, които младоженците харесват. Това е тяхната сватба.
Т.: Силно казано тяхната сватба, в нашия случай беше нейната сватба. Аз бях статист. Стоях си там с белия костюм и позирах.
К.: Ами да, все пак сватбата е за жената. Тя си е мечтала цял живот за този ден.
- Така ли си представяхте всичко - с розова рокля и маратонки?
Т.: От тригодишна си мечтае за това (смее се).
К.: Аз бях с маратонки само за снимките и за танците.
Т.: Иначе беше с някакви цвички (смях). Толкова много танцувахме на тази сватба, че баща й се оплакваше от болки в колената две седмици след това.
- Кой е най-интересният подарък, който получихте на сватбата си?
К.: Имаме една страхотна стереоуредба от родителите ми, защото баща ми е луд на тема музика. Също така от Костадин Гаджанов (б.р. волейболист на Пирин Разлог) имаме един макет на кукер от истинска кожа на коза, който в началото трябваше да проветряваме, защото много миришеше. Той стои сега до входната врата да гони всичко лошо.
- От какви семейства сте?
Т.: Моите родители са съвсем обикновени хора. Баща ми вече е пенсионер, а майка ми не работи. Общо взето, постоянно са заедно в Монтана.
К.: Аз съм родена в центъра на София.
Т.: Е, това няма нужда да го споменаваш. Искаш да кажеш нещо за Монтана ли (смее се)?
К.: Майка ми е чехкиня, аз дори имам чешки паспорт. Баща ми се занимава със спорт. Той е изпълнителен директор на клуба по лека атлетика на Левски. Майка работи в деловодството на една фирма.
- Суеверни ли сте? Носите червен конец?
Т.: Не е от суеверие, а за здраве.
- Коя е най-голямата изненада, която ви е правил другият?
К.: Аз се сещам за първата ми голяма изненада. Бях харесала едно голямо розово плюшено прасе, което кръстихме Цонка. Теди се появи на рождения ми ден пред вратата с гигантското прасе. Това беше най-най-хубавата изненада.
Т.: Ние си правим изненади често и ми е трудно да посоча най-хубавата.
К.: Така... първата най-голяма изненада, която аз съм му правила, беше в началото на връзката ни. Нямахме никакви пари, но много искахме домашен любимец. Тогава разбрах за приюта за кучета в Долни Богров. Заведох го там и на място му обясних за какво става въпрос. В крайна сметка кучето избра нас, не ние него. После обаче трябваше родителите му да го гледат за няколко месеца, защото ние заминахме за Сургут (б.р. Теодор игра в Газпром Сургут). В крайна сметка кучето остана при тях.
- За какво харчите най-много?
Т.: Лично аз за шоколад и за кока-кола.
К.: Аз, като всяка жена, обичам скъпи чанти, но не си ги позволявам често. Не мога да скрия, че наскоро получих една вълшебна чанта, която ми е мечта от години. Но гледаме всичко да е с повод, защото без повод, просто ей така да ми купи Louis Vuitton... Изпарява се тръпката.
- Споменахте, че невинаги сте имали финансови възможности. Това повлия ли на връзката ви?
Т.: В началото ние не знаехме кой какво има. Когато минеш през тежък период с един човек, ти осъзнаваш, че този човек мисли като теб, и разбираш, че нещата ще се получат.
- След три години брак какво се промени?
К.: Стана още по-хубаво!
Т.: Обичам я още повече!
за волейбола
- Прекарахте последния сезон в Швейцария. С какво ви разочарова страната, която е мечта на хиляди хора?
Т.: Аз наистина съм разочарован от престоя си в Швейцария, защото тази част на страната, където бяхме ние (б.р. Лугано), не е подходяща за волейбол. Те нямат никаква представа как се правят нещата. Не очаквах да е чак толкова зле положението. В клуба организация няма, финансово също нещата не бяха добре. Тръгнахме с голямата кошница да правим страхотен отбор, да участваме в Шампионската лига и дотам. Волейболът там е последна дупка на кавала. Билети за мачовете нямаше, публика също. Само роднини идваха да ни гледат. Ние всъщност живеехме в Италия, на 25 км от залата. На всичко отгоре не се минаваше по магистрала, а през гората. Всеки ден минавахме граница.
К.: Аз пък съм недоволна, защото лилавата крава е пълна лъжа. Няма лилава крава и мармот, който завива шоколада, няма (смее се).
- В такъв случай какво ви накара да подпишете там? Заради парите ли го направихте?
Т.: Не, в никакъв случай. Имах доста по-добри оферти от други отбори. Изпуснах много хубаво предложение от Берлин Волей, докато чаках два руски отбора. След това се появиха няколко оферти от Иран, но прецених, че не искам да ходя там.
- А защо не останахте да играете в Сургут?
Т.: Аз исках да остана, те също искаха, но отборът закъса финансово. Не бяхме получавали заплати повече от година, затова реших да си тръгна, за да не се натрупват още задължения. Все още не съм си получил парите. Сега искам да се върна в Русия или да си намеря хубав отбор, за да играя на високо ниво.
- Как се работи в националния отбор с толкова нови състезатели?
Т.: Всъщност разпределителят Георги Сеганов е единственият нов в титулярния състав. Другите нови са във втората шестица, както и във втория отбор, който ще играе в Европейска лига. В момчетата има притеснения, но никой не лети в облаците и не се главозамайва.
- Сеганов как се вписа в състава толкова бързо?
Т.: Нямам никаква представа, това е голяма изненада за мен. Той се разбира отлично с Цветан Соколов, също така играе много добре в центъра. Аз не си спомням да съм тренирал в ЦСКА с него, защото той тогава е бил много малък. Нямаме сработка оттам. Това, което постигна за 10 дни тренировки, е нещо страхотно. Той е силен характер, което определено е важно за всеки разпределител.
- Очаквахте ли да спечелите турнира "Хуберт Вагнер" в Полша?
Т.: Категорично не. Ние се шегувахме, че в компанията на Полша, Сърбия и Белгия може да се преборим евентуално само с белгийците. В съблекалнята всички бяхме изненадани. Статистически погледнато, имаше проблясъци, че може да постигнем нещо, но никой не очакваше.
- Извън контузиите каква цена плащат професионалните спортисти?
Т.: На дискотека не съм ходил от две години, не че ми е много важно. Това не ми е нужно. После и изтрезняването е два дни, няма смисъл.
- Освен с волейбол занимавали ли сте се с друг спорт?
Т.: Да, тичах след автобуса.
МАЯ ДИМИТРОВА, "7 дни спорт"
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)