Шампионската лига е Свещеният Граал за Ювентус. „И бианконери” доминират в Серия А в последните сезони, но при все че показват значително подобрение в Европа при Масимилиано Алегри, вече минаха 20 години, откакто за последно спечелиха най-големия евротрофей.
Купата с големите уши е и единствената, която липсва във впечатляващата колекция на Джанлуиджи Буфон. Легендарният вратар бе на крачка от нея през 2003 г., когато Юве падна след дузпи от Милан, и през миналата, когато Барселона разби сърцето му във финала в Берлин – арената на триумфа на Буфон със световната купа през 2006 година.
Играчите и ръководителите на клуба занижават очакванията на тифозите спрямо ШЛ. Антонио Конте направи аналогията, че „не можеш да се нахраниш с 10 евро в ресторант с ястия на цена по 100 евро”, а Джузепе Марота и доста от футболистите последваха бившия старши треньор на тима със собствени фрази в същия смисъл.
След петото поредно скудето на Ювентус обаче всеки в клуба вече открито говори за прицелване в победа в ШЛ. По пътя към финала с Барса миналата година отборът елиминира победителя от предходното издание Реал Мадрид и в групите се бори равностойно с финалиста от Лисабон Атлетико Мадрид. Тази година пък изправи Байерн (Мюнхен) до въжетата до самия край, въпреки че бе без мнозина от ключовите си играчи.
Та какво прави Старата госпожа на трансферния пазар това лято, за да се подобри? Първата голяма стъпка бе потвърждаването на оставането на отличния спортен директор Фабио Паратичи, който не е изненада, че се цели в няколко попълнения, способни да вдигнат реномето на клуба в Европа. Ще трябва обаче вероятно да се търсят наследници на най-добрите от реванша с Байерн – Хуан Куадрадо и Алваро Мората.
Ако Конте не бе отишъл в Челси, „и бианконери” вероятно щяха да оформят сделка за задържането на колумбийското крило, ала селекционерът на Италия винаги е ценял високо Куадрадо. Всъщност неуспехът в акцията по привличането му в Юве от Фиорентина се смята за една от причините зад решението на Конте да напусне Торино.
За колумбиеца има отлична замяна в лицето на Дани Алвеш (с три купи от ШЛ във визитката си), готов да дойде като свободен агент. Той ще се върти със Стефан Лихтщайнер, тъй като позицията на бек крило изисква много енергия в системата на Алегри, и би трябвало да оформи отлично дуо на двата фланга с Алекс Сандро, който е отличен след идването си от Порто.
Двамата бразилци следва да осигурят доста подавания към Марио Манджукич, чиито умения да партнира по-добре на Пауло Дибала значат, че по-вероятният напускащ нападателната линия е Мората (стойността на хърватина се измерва не само с вкарваните голове). Изпълнителният директор Марота често казва, че клубът не е в нужда да продава играчи и че звездите биха си тръгнали само по собствено желание, а Мората може да попадне в тази категория.
Видяхме това миналото лято с Артуро Видал, Андреа Пирло и Карлос Тевес, може да го видим и през настоящото с Мората. Реал Мадрид има клауза за обратно откупуване на своя юноша за 30 млн. евро (която вероятно ще задвижи, за да го продаде за значително по-голяма сума), а Ювентус ще опита да го задържи, плащайки повече пари на „лос бланкос”, само ако самият играч обяви желанието си да остане да се бори с Манджукич и Дибала за титулярното място. Към момента изглежда, че испанецът иска да е в клуб, където да е с по-водеща роля.
„Бяло-черните” биха могли да го заместят с огромна и скъпа звезда като Единсон Кавани (малко вероятно е да напусне Пари Сен Жермен след напускането на Златан Ибрахимович), ала е по-вероятно да дадат повече шансове на Симоне Дзадза, който се възползва от повечето получени миналия сезон, и да вложат в проспект като Габриел Жезуш.
Има я и възможността Доменико Берарди най-накрая да се озове в тима. Талантливият нападател отхвърли преминаване в Ювентус първо на 12-годишна възраст и после преди една година, защото искаше да е титуляр, ала напускането на Мората може да му отвори място в единайсеторката на Алегри. Берарди може също и да остане в Сасуоло (клуб, с който Юве е в отлични отношения) след класирането за Лига Европа.
Шампионите ще искат да подсилят и полузащитата си, особено предвид отсъствието на контузения Клаудио Маркизио до ноември и неособено изненадващите редовни травми на Сами Кедира (той иначе е изумителен, когато е здрав и на терена). Широк спектър от играчи е под наблюдение, в това число Миралем Пянич, Хавиер Масчерано, Матео Ковачич и Хенрих Мхитарян.
Масчерано би добавил опит и класа в ШЛ, а универсалността му би дала хем покритие в средната линия, хем вариант на пожар в защитната, където Мартин Касерес напуска, а Джорджо Киелини страда от контузии. Макар че има постигнато споразумение с Шефчето, няма да е лесно да бъде убедена Барса да го пусне това лято.
Ковачич би бил интригуващ вариант, защото би бил част от впечатляваща група от играчи на 25 и надолу години (Дибала, Алекс Сандро, Пол Погба, Даниеле Ругани), добавящи талант към опита на ветераните. Хърватинът би трябвало без проблеми да успее редом до Погба, Кедира и по-натам Маркизио. Ювентус е в отлични отношения с Реал Мадрид, а Алегри цени много високо Ковачич.
Пянич и Мхитарян биха били отлични попълнения, ала за тях има огромна конкуренция. Първият има неустойка за прекратяване на договора с Рома в размер на 38 млн. евро, но може да получава повече пари в друга страна или да иска да не отива в един от съперниците на настоящия си тим (може да остане, ако „и джаллороси” продадат Раджа Наинголан). Управата на Юве е в близки отношения с Мино Райола – агента на Мхитарян, ала играчът на Борусия (Дортмунд) има куп кандидати и в Премиър Лийг.
Затова има всички предпоставки след действията на трансферния пазар това лято Старата госпожа да вдигне очакванията към себе си в Европа. При предвижданото оттегляне от футбола на Джиджи Буфон след Мондиал 2018, в Ювентус целият фокус е насочен към това да изпрати своята легенда с единствения голям трофей, който още му липсва.
Давид Амоял, „Калчомеркато”