Гледай на живо

Евро 2020: "Трето полувреме" след Нидерландия - Украйна 3:2

Обяд с Карло Анчелоти

Обяд с Карло Анчелоти

Италианският треньор говори пред "Файненшъл Таймс" за това как се ръководят футболисти с галактическо его и как големи бизнеси, като новия му клуб Байерн (Мюнхен), могат да бъдат семейство.

"Немският е най-трудният език." Карло Анчелоти си спомня относително лесните английски, испански и френски, когато търси съществителни на езика на новия си дом. "А глаголите, оплаква се той. - Понякога те са на второ място в изречението, а понякога в края." Той въздиша, след това повдига лявата си вежда - най-популярния образ на лицето му.

Дори в облика на успешен човек - военносино сако и светлосиня риза без вратовръзка, 56-годишният италианец е достатъчно известен, за да не може да избегне карикатурите. Това лято Байерн (Мюнхен) се присъединява към Ювентус, Милан, Челси, Пари Сен Жермен и Реал Мадрид като шестият суперклуб, който ще бъде поет от него. Той ще пристигне от Ванкувър, където има къща заедно с канадската си жена Мариан, и ще спечели големи трофеи. Знаем това, защото той винаги го прави.

Ръката, която се здрависва с моята в "Бабо", италиански ресторант по него избор в Лондон, е вдигала Шампионската лига три пъти. Това е рекорд в модерната история на най-силния европейски клубен турнир. Той има успехи в четири страни. Обграден от слава, обичан от играчите заради деликатния си подход, Анчелоти най-вероятно е най-желаният треньор в света.

Освен това той е човек, който би избрал бъдещия си клуб по местните ресторанти. Започваме с някои предястия, които си разделяме. Печен патладжан с пармезан с пласт сирене, който ни кара да забравим за другите неща на масата. "Харесваш ли италианска храна?", пита Анчелоти, аз кимам, решавайки да не му говоря за качествата на испанската кухня.

Нивото в "Бабо" е отлично, но ресторантът отговаря на квартала "Мейфеър", където се намира. Четири възрастни жени с перли и коприна седят близо до нас, а атмосферата като цяло е претенциозна.



Италианците могат да бъдат докрай верни на продуктите от техния регион, но Анчелоти, който и израснал в Емилия-Романя на север, ходи до съседна Тоскана за вино. Той вдига бутилка Гуидалберто. "Няма нужда да го опитвам, познавам го", споделя той за смесицата от Каберне Совиньон и Мерло.

За него футболните клубове са или "фамилии", като Милан, или "компании", като Ювентус. С неговия гениален стил и създаването на лични връзки с играчи и ръководители, очевидно е кое той предпочита. Силвио Берлускони ръководи Милан като патриарх и взима дейно участие във всички дела на клуба. Фамилията Аниели, която притежава Юве, предпочита друга система и се намесва само при най-стратегическите решения.

Докато Анчелоти вдига чашата си, го карам да опише Байерн. "Не съм имал толкова много срещи с тях, но мисля, че са семейство, казва той за институция, който отчасти е притежавана от "Ауди", "Адидас" и "Алианц". - В ръководството има бивши играчи на тима, а 70 процента от клуба е в ръцете на членовете му."

Със сигурност германският клуб е корпоративен в безмилостното си преследване на футболисти. Чудя се кой е фаворитът му от новите таланти в световния футбол, а веждата отново се надига. "Не мога да ти кажа официално, защото цената му ще скочи, казва Карло преди да спомене имена на тийнейджъри от Франция и Бразилия. Дори изважда телефона си и ми показва последния с думите: "Не казвай на Арсен Венгер!"

Той е по-разговорлив за вече наложилите се звезди, с които е работил. Има специално отношение към Кристиано Роналдо - изключително мотивиран почти робот, който взима ледени вани в 3 през нощта в комплекса на Реал Мадрид. "Въпреки че Ирина Шайк го чакаше вкъщи", разказва Анчелоти, споменавайки бившата приятелка на португалеца. "Него не го вълнуват парите, той просто иска да е най-добрият", обяснява той. Другите му любимци включват Андреа Пирло, който играе на неговата позиция като плеймейкър, и вратарят Джиджи Буфон ("Намерих го на 17 в академията на Парма").



Двамата сме поръчали омар за основното си ядене. Ястието се оказва парчета месо с талиолини. В този момент си проличава колко прецизен е изборът на вино на Анчелоти.

Преди нашия обяд пробвах името на Анчелоти при приятели, които не се интересуват от футбол. Повечето не бяха чували за него. Двама предположиха, че имам предвид Клаудио Раниери от Лестър. Един знаеше името, но не можеше да го свърже с лицето.

Повечето треньори от елита в момента са възпламенителни. Диего Симеоне с образа на бандит, Юрген Клоп с неговия ентузиазъм и Гуардиола с неговата напрегнатост. Анчелоти не прилича по нищо на тях. "Характерът ми е такъв. Аз съм спокоен, казва той тихо. - Това идва от семейството ми. Баща ми беше тих, никога не викаше. Майка ми също. Това е основната причина."

Неговата книга описва мениджър, който подпомага повече, отколкото да притиска, често се съгласява с решения, взети от играчите, вместо да налага свои. Лидерите в един отбор "са избирани от групата, не от мениджъра или президента", е неговото мнение. Холандецът Кларънс Зеедорф е един от тези естествени лидери в Милан. По времето си там той трябва балансира съзвездие от таланти на четири позиции в халфовата линия. С елегантен подход те са разположени в формация "диамант", като Пирло е в основата, бразилецът Кака на върха, а Зеедорф и Мануел Руи Коща, изключително талантливия португалец, от двете страни. Четворката блести на европейската сцена.

Между глътките вино го питам дали се чувства недооценен. "Имаш възможности да се ядосваш всеки ден, но щастието не е в похвалите, то е в работата, в отношенията с играчите, с треньорите. Не се притеснявам от това, което се пише във вестниците", отговаря той.

Много хора говорят за това, но Анчелоти го мисли. Неизвестността означава уединение, особено в Канада. Дори след десетилетия в италианската провинция и най-големите европейски градове, той е впечатлен от великолепието на Ванкувър: "Плажът, планините…"



Той не приема материалния конфорт като нещо дадено. Семейството на Анчелоти работи, но не притежава фермата, на която е израснал. Провинциалният живот му създава чувствително непце (в главата си има карта на качествените италиански ресторанти в Лондон, Ванкувър и Мадрид) и диалект, който може да затрудни и сънародниците му.

Неговата кариера започва като тактически грамотен полузащитник в близката Парма. От там той заминава за столицата и играе за Рома. Контузия в коляното го спира за световното първенство през 1982 г., което Италия печели. Той не изпитва съжаление, а е благодарен за кариерата, която е имал. "На 23 си и не знаеш дали отново ще играеш. Физиотерапията бе на много ниско ниво по това време", спомня си той.

През 1987 г. Анчелоти предприема стъпка, която променя живота му. Ариго Саки го привлича в Милан. До този момент италианците разчитат на "катеначо". Саки променя това и иска от играчите си да пресират напред в полето на съперника. Това кара другите отбори да допускат грешки, които бързо са използвани от смъртоносни нападатели като Марко ван Бастен. Анчелоти е основна част от това ядро, което доминира в Европа и все още вдъхновява модерните треньори.

Идеите на Саки могат да се видят днес на много места от Ливърпул до Мюнхен. Някои от най-търсените футболисти са полузащитници, които рядко вкарват или подават, но имат достатъчно хладнокръвие и контрол да задържат топката под напрежение. Отборите вдигнаха изключително много физическото ниво на играчите, за да могат да поддържат нивото, което Саки изисква.

Като играч на Милан Анчелоти е изображение на тази визия на терена. Дълбоко лежащ полузащитник, който постоянно трябва да следи играта, като треньор. След сезон, два на тази позиция бъдеще в треньорство е виртуално начертано. Не е случайно, че Симеоне и Гуардиола са сред най-добрите играчи на тази позиция. След като помага на Саки да изведе Италия до финала на световното първенство през 1994 г., Анчелоти се връща към корените си и започва своята треньорска кариера - първо в Реджана, а след това в Парма.

Успехите го извеждат до Ювентус и редица елитни клубове, като никой от тях не е останал разочарован от него. С Милан печели два пъти Шампионската лига и събира тази бляскава халфова линия. Следва Челси, където печели титлата и купата в първия си сезон. След това Пари Сен Жермен, където печели титлата и налага нови стандарти. А преди две години идва "Ла Десима" - десетата Шампионска лига за Реал Мадрид, и хеттрик за Анчелоти.



Няма тактически революции, няма психологически маневри, няма паметни цитати, просто успехи във всички големи първенства на Европа. Неговата статистика трудно може да бъде сравнявана с постиженията на който и да е друг. Златан Ибрахимович, играч, който раздава комплименти само ако е стиснат за гърлото, казва, че Анчелоти е най-добрият треньор в света.

На темата за огромното его на някои от футболистите, как един тих мъж успява да ги покори? "Има моменти, в които може да си гъвкав, и моменти, в които трябва да си твърд. Ако играчите ми кажат: "Тренер, имахме тежка седмица, може ли да останем в леглото още един час?" Това е ок. Но когато имаме среща преди мач, трябва да си навреме. В Челси имахме събиране в 10,30 часа и Дидие Дрогба не беше там. Не знам дали беше заради задръстване или нещо друго. Пристигна в 11 и не игра в мача", разказва философията си специалистът.

Това, което му липсва като пламенност, той компенсира със здрав разум. Седяйки, изправен в бурята, той дава на играчите спокойствие. Неговият стил е подобен на начина му на игра - винаги се опитва да бъде опорна точка, за да могат другите да създават впечатляващи неща. Съставът на Челси от 2010 г. не беше толкова различен от този, който не успя да постигне успехи предишните три сезона. Талантът бе налице, Анчелоти просто му даде възможност да се покаже.

Критиците му казват, че той е просто наемник. Минава през най-големите клубове, печели трофеи и продължава без да остави следа. Той не е свързван с определен стил на игра, като Гуардиола, или с таланти, които е развил и извел до величие, като Клоп в периода си в Борусия (Дортмунд).

Може би това се изисква, за да водиш странстващ живот. Той е стигнал по-далече, видял е повече, отколкото корените му са определяли. Притискам го за любимото място, на което е работил. "Франция е трудна, защото футболът не винаги е на първо място. Там имат ръгби и колоездене. Освен това около ПСЖ има насилие. В Англия атмосферата е най-добра, стадионите са най-хубави и няма насилие", казва той. Въпреки че напуска Италия преди седем години, хаосът и проблемите с инфраструктурата в италианското първенство, което бе на върха на Европа през 90-те години, все още му носи болка.

"Англия е различна. Когато бях в Челси, имахме гостуване на Съндърланд. Автобусът не можеше да влезне да самия вход. Охранителят на стадиона каза: "Няма проблем, слезте и вървете". Аз казвам: "Не, не тръгвам." Навсякъде наоколо имаше фенове на Съндърланд. След малко чакане трябваше да го направим. Дали беше наред? Беше перфектно. Феновете направиха снимки. Никакви проблеми. Никога не са ме обиждали в Англия", сподели Анчелоти.

Поръчваме си еспресо и десерт, но сервитьорът трябва да се върне, тъй като Карло има идея. "Харесваш ли грапа? Да, Карло. Така че това, което започна като отказ от захарен прилив, се превърна в угощение от кофеин, петифури и италианския отговор на шери. Опитвам се да платя, но Анчелоти вече е уговорил нещо със собственика. Колко тихо, колко ефективно.

Джанан Ганеш, "Файненшъл Таймс"

Още от Футбол свят

Виж всички

Водещи Новини

Видео акценти