"От скрина": Славия удря четвъртия в Испания, после "гори" в Памплона

"От скрина": Славия удря четвъртия в Испания, после "гори" в Памплона

Демократичните години за Славия започват с микробус "Рено", обещания за светло бъдеще, свързано с медийния магнат Робърт Максуел, стачки, победа над топ отбор от Испания и свален журналист от самолет!

През 1990 година "белите" продават на Енерги (Котбус) нападателя Петър Александров и вратаря Антонио Ананиев, а покрай парите от трансферите на "Овча купел" идва и реното. И до днес на видно място в тетрадките на колекционерите е изрезката с тима, на която футболистите са с гащета на Дарби Каунти. О, времена, както се казва. През 1990/1991 година славистите се борят за титлата, но се разминават с нея. Сезонът за "белите" е белязан от декларации, стачки, събрания и несигурност. За президент на клуба е избран легендарният нападател Божидар Григоров, който заема мястото на ген. Васил Пенчев. Полека-лека столичани късат връзката си със Строителни войски и нагазват в дълбоките води на капитализма.  

Славия финишира на трето място в "А" група с равни точки с ЦСКА, което праща отбора в надпреварата за Купата на УЕФА. Лятото на 1991 година обаче се различава от предходното. Вече ги няма парите на спонсора Максуел и времената са трудни - касата е празна като плажа на Златни пясъци през ноември. За старши треньор е назначен Димитър Алексиев, а селекцията спрямо 1990-а е скромна. Въпреки сериозната криза, съставът не е никак лош. На вратата отново е легендата на Берое Ивко Ганчев, в защитата са бъдещият бронзов медалист от САЩ'94 Емил Кременлиев и Кирил Качаманов, в по-предни позиции: габровецът Славчо Илиев, Цветозар Дерменджиев, Ивелин Пенев, Диян Ангелов, Петър Пенев - Чешита, Росен Крумов, Тодор Праматаров, Ивайло Йотов - Кемпеса и Илия Груев, който идва през зимната пауза от Левски. През сезон 1991/1992 година по няколко мача с белия екип записват млади надежди като Владимир Иванов - Фугата, Иван Пасков - Прасковата, Георги Шейтанов - Рижко и др.

Във вътрешното първенство нещата за Славия хич не вървят, но това не пречи момчетата на Алексиев да си опитат късмета в евротурнирите. Жребият обаче не е лек. "Белите" трябва да срещнат Осасуна. По това време "червените" от Памплона се водят за отбор от топ 4 на испанския шампионат - непосредствено по сила и финансови възможности след Барселона на Йохан Кройф, Реал Мадрид на Радомир Антич и Атлетико Мадрид на Луис Арагонес. Не случайно Осасуна завършва в четворката на "Ла Лига" през 1991-а. В отбора има представител на Балканите - това е югославският национал Предраг Спасич, минал по-рано и през Кралския клуб. "Дали ще имаме проблем срещу българския Славия? Не, категорично. Ще ги елиминираме. Разликата между балканския футбол и този, който се играе в Испания е огромна. Тук се залага на много повече бързина, а и обстановката е коренно различна", твърди Спасич преди битката.

Да, но в София славистите удрят фаворита. Срещата влиза в историята и с късния си начален час. Първият съдийски сигнал е даден чак в 22:00 часа, като според слух ръководството на "белите" до последно е преговаряло за парите от телевизионното излъчване. Дали заради късния час, или пък не, на трибуните на Националния стадион "Васил Левски" има само 1 000 зрители, 300 от които са привърженици на Осасуна. В този мач Ивко Ганчев записва силни минути на българската врата, която така и не е превзета. В 51-ата минута Дерменджиев опъва мрежата - 1:0. Синът на Чико показва прецизен мерник от фаул, а в опита си да стигне до топката испанският вратар Роберто Сантамария Калавия за малко да получи дископатия. Победата е отразена с паметно заглавие от вестник "Футбол". Заглавие, което трудно бихте си представили: "А ако рукне ручило?".

Уви, силите на славистите не стигат за чудо в реванша. На 2 октомври 1991 година Осасуна наваксва рязко пасива от "Васил Левски". Ответният мач завършва 4:0 за испанците, а головете идват след точни удари на Руис Лопес, Еухенио Бустингори (2) и Сола. Българският тим показва изключително слаба игра при центриранията, а сред публиката на Славия тръгва приказка, че шефовете били спазарили мача. "От остра секира глава не увира", пише този път на страниците на "Футбол". Загубата на "белите" не е излъчена пряко у нас, защото в минутите преди началото пропада трасето над Югославия. Камерата на Българска телевизия също сдава багажа и накрая след няколко дни са показани нещо като любителски кадри от оператора на "белите". Покрай двубоите с Осасуна се ражда трансферът на халфа Диян Ангелов. До 1993 година Дидо е футболист на испанския клуб.

Между другото преди мача в Памплона става скандал на летище "София". Ръководството на Славия отказва да качи на чартъра Николай Чупаров, който трябва да коментира реванша по телевизията. След кратка разправия така и не става ясно защо президентът на "белите" Божидар Григоров не желае коментатора в самолета. Спортният журналист не излита с отбора, но пък заради споменатия вече технически проблем срещата с Осасуна не стига до ефир. Няколко дни след това Сашо Диков трие сол на главите на "белите" в предаването "Маратон" по Втора програма. "Това е недопустимо! Дано в Славия осъзнаят грешката си и повече не се случват такива неща. Не защитавам Чупаров, защитавам принципа, според който ръководството на телевизията трябва само да решава кой и какво да коментира", възмущава се водещият от Боби Григ и компания.

В края на сезона Славия остава на десето място в "А" група и започва тътренето, което ще продължи до 1995 година, когато на "Овча купел" пристига групировката "Интергруп".

За мнения, препоръки и идеи относно рубриката, моля пишете на: filip.drumchev@sportal.bg или в групата От скрина във Facebook

Още от От скрина

Виж всички