"От скрина": Големият Аян разказа играта на Платини

"От скрина": Големият Аян разказа играта на Платини

През пролетта на 1985 година България трябва да направи силен слалом в София по пътя към световните финали в Мексико. В ролите на колчета влизат отборите на ГДР, Франция и Югославия. Най-сериозен е тестът срещу "петлите", който трябва да се проведе на 2 май 1985-а. Французите пристигат у нас като европейски шампиони и се гласят да ни шамаросат хубаво, с което да се приближат до мексиканските терени. Получава се обратното.

Няколко месеца по-рано Мишел Платини и компания печелят европейската купа насред Париж. Попадение от фаул на десетката, дошло след детинска грешка на легендарния испански вратар Луис Арконада, и точен изстрел на Бруно Белон носят титлата на Франция. Броени дни преди да пристигнат в България "франсетата" приемат почести от президента Франсоа Митеран, който награждава Платини и останалите звезди с ордени. Европейските шампиони не предполагат, че скоро стадион "Васил Левски" ще им се види тесен.

В 11-ата минута българският капитан Георги Димитров - Джеки подкарва "петлите", а в средата на втората част Наско Сираков за втори път кара Жоел Батс да бърка в мрежата - 2:0. Връщаме си на французите за поражението от края на 1984-а, когато западногерманският рефер Карл-Хайнц Тричлер им удря сериозно рамо на "Парк де Пренс". Този път прошка няма и ги помитаме! След победата селекционерът Иван Вуцов излиза с една от култовите си реплики: "В София петли не пеят". Изпращаме шампионите от Евро'84 с хита "Довиждане" на "Сигнал", който тръгва по Българска телевизия веднага след мача.

С основен принос за историческия успех е пловдивската легенда Аян Садъков. Бате Айко има задачата да обезвреди Мишел Платини и се справя повече от блестящо. Асът на Ювентус не получава необходимото му поле за действие и в повечето време е фигурант в градивен план за френския отбор. По-късно Вуцов твърди, че според него това е най-силният мач на Садъков с фланелката на България. Той определя полузащитника на Локомотив (Пловдив) като "идеален черноработник на терена". Специалистът разкрива и друго. По време на двубоя с "петлите" той наставлява Аян не с името, наложено от властта след "възродителния процес" - Аньо. Вуйчо Ваньо веднага получава забележка от две ченгета край пистата.

Година по-късно на световното в Мексико Садъков действа с успех и срещу самия Диего Марадона, за когото мачът срещу нашите не е сред най-големите му представления. По-късно Айо споделя шеговито, че аржентинската мегазвезда е като биче: "Блъскаш се в него и все едно в чугун се удряш. Какво ли не опитах срещу Марадона, само дето в задника не му бръкнах - няма опазване! Ритам го, пада и докато съдията е свирнал, той пак е на крака и търчи. Няма втори такъв".

В края на 1986-а сърцатият играч от "Лаута" влиза в тройката за "Футболист на годината". Пред него се нареждат единствено звездите на Левски Борислав Михайлов и Наско Сираков. Парадоксално обаче Аян Садъков не попада в топ 3 на Пловдив за същата година. Легендата на "смърфовете" приключва с националния отбор в началото на 90-те години, оставяйки зад себе си 79 срещи и девет гола. Много голям!

В памет на Аян Садъков

За мнения, препоръки и идеи относно рубриката, моля пишете на: filip.drumchev@sportal.bg или в групата От скрина във Facebook

Още от От скрина

Виж всички