Завършена бъркотия и кретения

Каква завършена бъркотия и кретения! Фарс! Позор! Унижение! За посмешище!

Никоя от тези думи обаче не може докрай да опише с точност драматичния обратен завой, взет от Ливърпул по отношение на неговия интерес към Върджил ван Дайк. Само преди 48 часа клубът бе уверен, че ще вземе централния защитник на Саутхамптън, след като той бе подсказал, че би предпочел преминаване на „Анфийлд” пред Манчестър Сити, Челси и, както стана ясно по-късно, Арсенал.

И сега това. Ливърпул направи безпрецедентната стъпка да излезе с официално извинително изявление към Саутхамптън за всяко причинено неудобство и публично да обяви, че вече няма интерес към нидерландеца.

Дори и виделите всичко във футбола бяха потресени. Подобен род неща просто не се случват. Обичайно се чака чак до самия край на трансферните прозорци, за да стигнат феновете на „червените” до точката на кипене на яростта си по отношение на (не)свършената от любимия им клуб работа на пазара. Това лято обаче не се наложи да се чака дори и до отварянето му. Каква завършена бъркотия и кретения!

Ливърпул бе се наточил да тропне по масата този прозорец, ала това не бе очакваното тропване. Случилото се подсказва, че на моменти клубът може да бъде безнадеждно некомпетентен. Силни думи? Едва ли.

Какво кръщение само за новия изпълнителен директор на Ливърпул Питър Моор! Официално в ролята си от по-малко от седмица, той гледа от първия ред как един от най-позорните моменти в клубната история се случва пред очите му. За да сме честни към него, преговарянето за трансфери не е в неговите прерогативи. Тази чест се пада на спортния директор Майкъл Едуардс (на снимката долу), като това е неговият първи летен трансферен прозорец, откакто бе повишен в новосъздадената позиция.

Нещо някъде се обърка. Много, ама много се обърка.

Нека за миг се държим като пораснали хора. Трансферите са мътна област, ухажванията към търсени играчи се движат на самия ръб на приемливото. Всички кандидати за Ван Дейк ще да са имали, по някакъв косвен начин, досег с него. За да се оттегли обаче толкова бързо Ливърпул след молбата на Саутхамптън към Премиър Лийг да отвори разследване за незаконен подход, явно „червените” са не ходели по ръба, а направо прескочили всякакви граници. Или е това, или просто не са особено добри в тази работа. Не особено умни. Не достатъчно хитри.

Плашат ли се в клуба от замесване в разследването на Юрген Клоп, посочен като ключов фактор за предпочитанието на Ван Дейк по адрес на „Анфийлд”? Или пък се стряскат и от най-малкото нещо, след като през април им бе наложено наказание да не вземат в период от две години играчи от академии на други английски клубове заради, познахте, „подковаване” на 12-годишно дете от Стоук? Няма конкретно ограничение на възможните санкции, а това прави възможно отнемане на правата за вземане и на футболисти за мъжкия тим, като подобен е и случаят, довел до настоящото трансферно ембарго на Атлетико Мадрид.

Отгласът от този скандал ще ехти още дълги, дълги години. По-спешно обаче е да се мисли краткосрочно. Остава ли доверието у Ливърпул, че е способен да завършва подобни големи трансфери? Как ще гледат сега на „червените” съперниците им предвид демонстрираната аматьорщина?

В името на своята репутация и връщането на поне част от доверието от страна на потресената и бясна своя фенмаса, Ливърпул е длъжен да завърши трансфер възможно най-скоро. Мохамед Салах, Желсон Мартинш – който и да е, само и само да покаже, че още е в играта.

Влизащите в ролята на адвокат на дявола сега може да твърдят, че клубът е прекратил интереса си към Ван Дайк само защото исканата цена е твърде висока, и ще сметнат хода на Саутхамптън за блъф. И ако изявлението не бе толкова ясно, най-оптимистичните фенове на мърсисайдци може би щяха да се вкопчат в тази идея. Но не. Не и този път, въпреки че от лагера анти-ФСГ несъмнено ще кажат, че това е решение единствено на парична основа заради сума, която собствениците просто не са готови да похарчат.

А всред целия този фурор изгубен някъде остава самият Ван Дайк. След като избра Клоп и Ливърпул, сега той ще трябва с подвита опашка или да се върне в настоящия си тим, или да потърси преминаване в клубове, които вече веднъж отхвърли. Вариантът да подаде молба за трансфер, в опит да принуди „светците” да го пуснат да си иде, щеше да бъде възможен, ако не бе така красноречиво посланието в изумителното изявление на Ливърпул.

Ван Дайк запази публична тишина в цялата сага. Той не е първият играч, оставен сам на пангара от футболен клуб. Няма и да е последният. Но вероятно в момента си мисли същото като всички нас.

Каква завършена бъркотия и кретения!

Йън Дойл, „Ливърпул Екоу”

Следвай ни: