Интервюто със Сеедорф: Биехме се, а взехме Седмата

Кларънс Сеедорф казва, че не се връща към подвизите от миналото. Човекът с най-много Европейски купи във формат Шампионска лига е свикнал да гледа само към бъдещето в търсене на силни емоции и сваля спомените като тежък чувал от гърба си. Убеден е обаче в едно: нито великият Аякс на Ван Хаал, нито легендарният Милан на Анчелоти и Капело са събирали у себе си играчи с толкова силен характер като онези, които на 20 май 1998 г. спечелиха Седмата – вечерта, която промени съдбините на Реал Мадрид след успех срещу Ювентус. Ювентус различен, но и същият като днешния.

-         Помните ли гола? Аут от вратата на Перуци, дълга топка към Индзаги, Йеро я сваля с гърди и подава наляво към Раул, последният отваря към Вас надясно, Вие действате като крило и тръгвате в поход срещу Песото, който вади топката извън терена. Панучи хвърля тъча, Роберто Карлос бие, топката е отбита, Миятович я взема и бележи…

-         Единственото, което си спомням от този финал, е как съдията свири край и как празнувахме. Единственото важно за мен бе да си взема топката у дома.

-         Вие сте единственият играч, спечелил ШЛ с три различни клуба. Как оценявате финала от 1998 г.?

-         Да играеш за Мадрид е мечта за всяко дете, а да можеш да влезеш в историята, печелейки тази непечелена от клуба от над 30 години купа, бе нещо много специално. В онзи момент Юве бе фаворитът. От нашия сезон помня само трудности, но този отбор бе заченат и се роди, за да напише една страница от историята.

-         Тогава бяхте на 22 и вече бяхте печелили ШЛ с Аякс. Как изживяхте тези тактически промени от Ван Хаал към Капело и към Хайнкес?

-         В Аякс играехме по този начин от 10-годишни – същия като внедрения от нидерландците в Барселона. Когато се озовеш в група от добри футболисти, тази философия е изключителна, защото умножава индивидуалните таланти. В Мадрид се озовах в нещо, което дотогава не бе обичайно: състав от играчи от седем различни страни, събрани за едно лято от Капело през 1996 година. Имаше идеална химия, всичко сработваше. Трудното бе да се преобърне съзнанието на хора с такава ярка индивидуалност, за да преследват една обща цел. Продължихме този труд на Капело и следващата година с Хайнкес, у когото намерихме много добър човек, преживял обаче трудности в направляването на колектива; трудности, произтекли от големите проблеми в Ла Лига. Може би с Хайнкес отношенията ни бяха по-човечни. Големият професионализъм на играчите ни позволи да стигнем финала и да го спечелим.

-         В онази пролет думата „самоуправление” излезе на мода. Толкова голяма ли бе властта на играчите като Вас, Йеро, Редондо, Раул, Панучи и т.н.?

-         А и Миятович, Роберто Карлос, Шукер…! Това бе група от мъже. Мъчена от жажда за успехи група, която съзнаваше какво трябва да прави. Мъже със силен характер. Най-невероятното бе, че преодоляхме доста трудни моменти с помощта на колективния разум, благодарение на който накрая правехме точно най-доброто и точното за нас. Макар да имаше доста междуличностни несъгласия, макар да имаше сбивания, нещата се решаваха по такъв начин, че на терена всичко сработваше. Конфликтите ни подсилваха – това бе най-специалното у онзи тим. Във всички мои клубове е имало сложни моменти. Зная колко важна е съблекалнята и колко важни са детайлите за решаването на нейните проблеми. Никога след това в кариерата си не видях отбор, който така добре сам да се ръководи.

-         Дори Аякс на Райкард, Блинд и Де Бур? Дори Милан на Малдини, Костакурта и Пирло?

-         Дори и те.

-         Редондо Ви акомпанираше в центъра и имаше много силен характер. Вие двамата трябваше да управлявате отбора на терена. Как се допълвахте?

-         Изследвахме се един другиго в течение на две седмици и после се разбирахме във всичко. Първо, защото той играеше малко по-ниско по терена от мен, и второ, и по-важното, защото никой от нас не изпитваше страх да получи топката в какъвто и да било момент от играта. Да играеш с Редондо бе вълшебство.

-         Какво помните от отбраната от трима централни защитници и двама агресивни бекове на Ювентус? В какво се е променила схемата?

-         Схемите на онзи Юве и на днешния са подобни. Липи игра много години с трима централни бранители, после заиграха с четирима отзад, после Антонио Конте се върна към тройка и Масимилиано Алегри също доста използва тази постройка.

-         Кой е елементът, който най-много се е запазил оттогава у Юве?

-         Те винаги са се стремели към наличие на ядро от футболисти с голям опит, които да предават на новите значението на това да играеш за Ювентус. Зад тях стои много стабилен клуб. Фамилията Аньели и „Фиат” направиха традицията да водят Юве като фирма: винаги са запазвали много професионален манталитет и малцина като тях конструират толкова добре отборите си – планът винаги е над всяка индивидуална фигура и продават дори най-добрите си играчи, ако преценят. Продадоха Зинедин Зидан и продължиха да печелят. Тръгна си Дел Пиеро и пак се подобриха. Замина си Пирло и пак са на финал в ШЛ… Трябва да бъдат поздравени.

-         Във финала от 1998-ма Юве игра често с дълги топки към Индзаги и Дел Пиеро, но Йеро ги спечели всичките…

-         Фернандо бе голям лидер. В онзи мач нашата защита бе огромна! Да не забравяме, че и ние успяхме да играем по италиански: скачахме за всяка спорна топка, все едно от това зависи животът ни.

-         Вие заменихте Масимилиано Алегри в Милан в средата на 2013/14, когато отборът се бореше да не изпадне, а три години по-късно той излиза във втория си финал в ШЛ. Как оценявате работата му в Юве?

-         Винаги съм го смятал за добър треньор. Когато дойде от Каляри в Милан, не срещна същия клуб като онзи, в който аз играх. Бе започнала фаза на преход. Не бе лесно за него да ръководи тима, когато след спечелването на скудетото му продадоха толкова базисни играчи като Тиаго Силва и Златан Ибрахимович. Там се научи как се оцелява в гранд и днес в Юве се е озовал вече в един добре структуриран и стабилен клуб. Не бе лесно да се замени Конте след спечелването на три шампионата, но Алегри вдигна нивото още повече, извеждайки тима до два финала в ШЛ.

-         Поехте Милан в тотална криза и завършихте сезона със средно 2,85 спечелени точки на мач. Как успяхте?

-         Като свалих от плещите на играчите стреса и напрежението, които са нормални при лоши резултати в голям клуб. Освободих ги, а когато човек се освободи, играе по-добре. Направихме косвена критика: показвахме видеоклипове с най-добрите моменти на целия отбор, на всеки футболист, на всяка линия. Изградихме самоувереност. Много е важно да се изясни системата. От самото начало! Трябва ясно да кажеш на кои футболисти ще заложиш, защото това дава спокойствие, включително и на останалите на пейката или на трибуните. Всеки трябва да знае своята роля и оттам насетне може да получи възможност да се докаже.

-         Не си спомням играч с по-пълна визитка от Вас. Треньори са Ви били хора като Ван Хаал, Райкард, Ериксон, Капело, Дел Боске, Липи, Анчелоти, Хайнкес… Днес треньорът сте Вие. Каква е философията Ви?

-         Треньорът първо трябва да изучи културата на клуба, да се запознае с целите и да разбере кои са отличителните черти на новото му работно място. Основополагащото е да изясниш как искаш да се играе и какви са твоите правила. Аз никога не съм имал възможност да изкарам предсезонна подготовка за целта, а това време е незаменимо за опознаването на твоите играчи, за разбирането на начина им на мислене, за узнаването на това къде се чувстват най-добре по терена, както и за предаването на твоята философия и идеология. Това се постига с разговори. После на терена трябва да има ясен метод: как се напада и как се защитава. Треньорът изгражда една основа, а играчите я тълкуват по време на мачовете, ясно съзнавайки, че към тази основа могат се върна в трудни моменти, защото тя ти дава готови отговори, когато нямаш топката или когато изникнат съмненията. Като футболист харесвах това треньорът да ни дава една отправна точка като стъпки за предприемане – например при започване на атаката. Трябва да се държи линията. Барселона, Мадрид и Байерн (Мюнхен) не изневеряват на играта си и при победи, и при загуби. Това самочувствие е идентичността. Когато имаш това, резултатът става нещо вторично. На мен като играч тази яснота ми е помагала много.

-         Какъв футбол Ви харесва?

-         Голямото владеене на топката и градежът на играта от задни линии, макар че при агресивно пресиране високо от съперника се налага и да се прибягва към директна игра с нападателя. Защото в крайна сметка италианският футбол ме научи, че най-правилният път към противниковата врата е бързият.

-         Кой треньор Ви е повлиял най-много?

-         Като футболист с интерес поглеждах към „кухнята” на треньорите. С Капело, Анчелоти и Ван Хаал поддържам близки отношения. Всички те ми дадоха основа и при нужда се обръщам към тях за съвет. Аз обаче си имам мое виждане за направление на колектива, философията ми е много лична.

-         Когато казвате, че обичате да градите играта от задни линии, чрез установяване на линии за пас между централните бранители и вътрешните полузащитници ли го правите?

-         С Аякс преди 20 години правехме това, което Джосеп Гуардиола правеше така добре с едни впечатляващи футболисти. Това е много добра философия, ала другите те анализират детайлно и ако те блокират, трябва да имаш План Б – да избереш най-бързия път към съперниковата врата. Ако този път се минава с един пас, винаги даваме по един пас, защото искаме да печелим мачовете си. Не ти дават три точки за 80% владение на топката, а за вкарване на повече голове от противника. Това научих в Италия, защото в Нидерландия и Испания често се задоволявахме с печеленето на контрола над топката. Луис Енрике трябваше да направи промени и да търси повече вертикалност, защото анализаторите на противниците не спят. Това е то План Б. За да си господар в мачовете си трябва да си опасен във всяка своя атака, тъй като така създаваш безпокойство у съперниците. Няма добър и лош начин за разбирането на футбола. Казвайки това, нямам предвид само големите отбори, а и средните: ако в даден клуб стимулирам игра с директно прехвърляне на топката от вратаря към нападателя, мнозинството играчи ще имат по-малко възможности да изпъкнат, а една от най-важните задачи на треньора е да кара възпитаниците си да растат. Ако не влизат в контакт с топката, е трудно да натрупат самочувствие и да правят своите отигравания. Затова и предпочитам да имаме топката.

-         В Милан имахте играчи с много лоша репутация. Как успяхте например да дисциплинирате Марио Балотели?

-         В света на футбола често предразсъдъци се оформят твърде бързо, а и понякога играчите не си помагат, когато трябва да покажат кои са те всъщност. Когато дойдох в Милан, Балотели бе натрупал седем жълти картона, а при мен се промени драстично. Седнахме да поговорим след тренировките. Важно е да опознаеш хората. Опитах се да му покажа как да бъде професионалист, как да обръща внимание на важните неща за един отбор. Липсваше ми време за подобни неща. Не можеш отдели по десет часа на ден на всеки играч, ала понякога някои от момчетата се нуждаят от това. Треньорите имаме отговорността да им го дадем.

-         Бихте ли желал да сте треньор в Испания?

-         Човече, на мига! В Испания винаги съм се чувствал у дома си. Имаше заинтересовани клубове, ала накрая винаги се стига до темата за липсата ми на опит – тая песен я пеят сякаш всички. Жалко, защото имаме толкова случаи на хора без опит на пейката, които се справят чудесно само защото са получили шанс да използват разумно опита си на футболисти и умението да се приспособяват и учат бързо. Зидан получи такава възможност в Мадрид с по-малко опит от мен и се справи много добре, Гуардиола отиде в Барса директно от клубния филиал, Райкард тренира националния ни отбор без опит и после спечели ШЛ с Барса, Саки бе назначен от Милан на практика непознат никому, Капело го наследи право от позицията си на телевизионен коментатор и спечели всичко… Съществува разрушителен предразсъдък срещу липсата на опит. Виждам много случаи на треньори с опит, които продължават да правят лоши неща, ала само заради едва-две добри години успяват да получат нови възможности. Аз съм убеден, че клубовете трябва да опитат да поговорят малко повече с мен, да ми дадат да опозная техните проекти, да изслушат моите виждания и да се усетим отблизо, което е много важно. Чакам, имам търпение и вярвам, че ще дойде добра възможност да покажа своята стойност в добър европейски клуб.

-         Дори учих мениджмънт! Имам интересно образование. В днешни дни е много важно как менажираш връзките си с ръководителите, с пресата, с играчите, които също са хора и всеки има своята социална роля. Това трябва да го разбереш. Най-важното обаче е предимството ми да съм близо до настоящото поколение футболисти. Аз съм играл с тогава младоци, които днес още са на терена. Това разстояние между моето и днешното поколение е минимално. Аз разбирам техния език.

Диего Торес, „Ел Паис”

Следвай ни: