"От скрина": Политически игри и папка с компромати тресат НДК в края на 90-те

"От скрина": Политически игри и папка с компромати тресат НДК в края на 90-те

Последната част от нашия тур през 90-те години в българския футбол ни отвежда към края на десетилетието. През 1997 година България трябва да се добере до класиране за световните финали във Франция. Началото ни в квалификационната кампания е колебливо, но програмата ни дава шанс да стигнем до мондиала с победи в четири поредни домакинства. Междувременно на вътрешната клубна сцена ЦСКА кове златен дубъл под ръководството на Георги Василев. В началото на април удряме Кипър с 4:1, но възловият момент идва преди мача с Люксембург. Под знамената се завръщат вкупом Христо Стоичков, Любослав Пенев и Йордан Лечков - половината от "цялото кралско войнство", така да се каже.

Играем с Люксембург на 8 юни 1997-а, като преди двубоя става скандал. Шефовете на родния футбол решават да сменят мястото на битката - вместо в София ще приемем съперника в Бургас. Гостите протестират, пишат дори до УЕФА. Оплакват се, че вече са платили за чартър до София и ще трябва да използват вътрешни линии до морето, това им тежало на джоба и т.н. Мачът обаче си остава в Бургас и обновеният стадион "Нефтохимик" се готви да приеме четвъртите в света. По "Нова телевизия" Крум Савов дори сравнява съоръжението с "Парк де Пренс". Билетите се продават като топъл хляб.

Не минава без напрежение и в нашия лагер. Звездите на Христо Бонев са настанени в някогашната резиденция на Тодор Живков "Перла", а в същото време момчетата от Люксембург лагеруват в хотелче в Елените. Повече от ден преди срещата Зума събира журналистите и им съобщава стартовия състав, като подчертава, че капитан си остава Трифон Иванов. Хубаво, но същата вечер Златко Янков вдига гуляй по повод своя 31-и рожден ден. Част от националите купонясват с Фара до ранните часове, което не се харесва на селекционера. С по 1500 долара са глобени Туньо, Данчо Лечков, Любо Пенев и рожденикът. На терена обаче нашите се борят като лъвове. С попадения на Стоичков, Емил Костадинов, Красимир Балъков и Лечков бием с 4:0, а 20 хиляди зрители аплодират мощно "трикольорите".

Идва сблъсъкът с Израел на 20 август в София. Този път герой става Любо Пенев, който завършва с гол една наша смъртоносна акция. Лечков пробива, пас към Костадинов, той с пета към Данчо, следва топка към "Ел Голеадор" и 1:0. Мондиал'98 е все по-близо - това са последните силни дни на героите от САЩ'94. Двубоят с евреите ще се помни от зрителите и с това, че преди него дикторът започва къде фалшиво, къде не, да пее химна на България. През това време пък Стоичков се "бори" с някаква пчела. Става и друго - Камата, Бала и Туньо влизат на няколко пъти в спор за това кой да бие фауловете.

"Преди руснаците са ни "освободили", а сега ние ще ги освободим от световното". Това казва Ицо в дните преди решаващия бой с Русия. "Още сме фактор в световния футбол, трябва да се знае", добавя кавалерът на "Златната топка". Между другото в тези дни по "Евроспорт" вървят кадри от нашите победи от САЩ'94 - все още сме на картата на големите. Сякаш чули Стоичков, руснаците пристигат у нас на знаковата дата 9 септември. Нищо обаче не може да стресне българите - Камата слага топката на главата на Трифон Иванов и 1:0. "Сборная" отива на бараж, а България се нарежда сред финалистите във Франция'98.

"Това е попадението на моята кариера, на моя живот! Голът бе абсолютна импровизация от наша страна", споделя Трифката след победата. В съблекалнята след триумфа пък президентът Петър Стоянов излиза с култова реплика към железния капитан: "Винаги съм очаквал нещо от теб, но до днес не знаех какво точно". Не по-назад остава и Стоичков: "Отивам за последния мач в Москва по джапанки и ще разглеждам забележителностите на града". И докато руснаците реват на умряло от рефера Вацлав Крондъл, у нас започват празненствата. В дискотека "Нерон" в столицата е спретната шумна веселба, а заедно с играчите купонясва и Майкъл Чорни. Любо Пенев пък се отбива в емблематичния ресторант "Мираж", а след това полива успеха в бар "Валенсиана" заедно с приятелите си Калин Банков и Петър Витанов - Патрик. Камата празнува в компанията на Мирослав Илич, а Трифон е посрещнат като цар в ресторант "Джорджо" в Горубляне, където на ухо му пее Радо Шишарката.

Около битката с руснаците става ясно, че кметът на София Стефан Софиянски има намерение да се кандидатира за президент на БФС на конгреса, който се пада десетина дни по-късно. В подкрепа на бившия служебен премиер се обявява спортният министър Цвятко Барчовски, което ядосва Иван Славков. В свой стил Батето се включва от Лозана в предаването "Трето полувреме" и предлага шеф на футболния съюз да стане Бил Клинтън, а негов заместник да бъде Софиянски. "Така е най-правилно, а Барчовски трябва да им стане куриер. На конгреса ще се появя с карирано сако и китка здравец. Щом спечеля, половината са аут", заканва се Батето. След няколко дни Софиянски декларира, че няма да участва на конгреса, а впоследствие Славков отнася с много единствения си конкурент Валентин Михов.

Сплетни, скандали, слаба форма и грешна стратегия довеждат до там, че България напуска Мондиал'98 през задния вход. След 1:6 от Испания у нас хвърчат телевизори, а Любо Пенев се нахвърля на ФИФА. "Нещата са подготвени. Направо да излизат отборите за полуфиналите и финала! Мисля, че онова, което викаше българската агитка - "мафия, мафия", важи напълно за организацията на това световно", казва нападателят.

Вече се задават квалификациите за Евро 2000, в които започваме с катастрофално 0:3 от Полша. Това слага край на времето на Христо Бонев начело на националния тим, а на мястото на Зума застава Димитър Димитров, станал няколко месеца по-рано шампион с Литекс. Паралелно с това повечето български клубове окапват като круши в Европа, с изключение на ЦСКА, който пробива в турнира за Купата на УЕФА и стига до двубой с Атлетико Мадрид на Ариго Саки. Армейците обаче берат невиждан срам, когато в края на ноември съставът на Димитър Пенев е разбит с 0:8 в Ловеч. Две седмици по-късно трябва да се проведе нов конгрес на БФС. Този път Софиянски е твърдо решен да свали Иван Славков от престола на "Кърниградска". Зад столичния кмет уж е цялото управление, тъй като по това време СДС държи всички властови лостове в държавата. Батето обаче хич не се плаши. Има и още двама кандидати, които минават за аутсайдери: Михаил Касабов и Димитър Божидаров - Урожая. "Не Софиянски, Парижки да дойде, пак няма да спечели срещу Славков", прогнозира Христо Бонев. Точно преди конгреса българският футбол пламва след големи разправии, мелета и полицейски палки на дербито в Бургас между Нефтохимик и Левски. Случаят стига до вътрешния министър Богомил Бонев.

На 11 декември 1998 година Иван Славков не дава никакъв шанс на Стефан Софиянски. Батето громи кмета с 283:128 гласа. За разлика от други случаи, този път резултатите стават ясни още преди 17:30 часа - на първия тур. Преди вота олимпийският шеф е атакуван по няколко линии - защо се е стигнало до скандалния случай "Кишишев", защо Левски не е бил наказан по-сурово след изваждането на отбора на финала за Купата на България през 1996-а и др.

В хода на конгреса става голям скандал, когато собственикът на Литекс Гриша Ганчев вади пред 412 делегати компромат срещу президента на Левски Томас Лафчис. Петролният бос излиза пред всички с дебела папка в ръце, твърдейки, че тя съдържа уличаващи данни за това как Лафчис бил източил три милиона марки от Първа частна банка към Гърция. Ганчев връчва папката на прокурора Михаил Дойчев. Впрочем ден по-рано президентът на Литекс получава пейзаж от русенския художник Александър Александров по случай 36-ия си рожден ден. "Лафчис ли спонсорира Левски, или Левски спонсорира Лафчис? На него няма да му угодим, даже ако ей сега изберем Сеп Блатер за президент", казва от трибуната Гриша Ганчев, пристигнал в НДК заедно с президента на Металург (Перник) Първан Първанов - Перо. "Иван Славков прати футбола ни на дъното на пропастта! Мислех дали да не прочета изказването си от миналия конгрес или от по-миналия. Това е пародия", казва Томас Лафчис.

"Искам да ви кажа, че съм печелил конгреси и без помощта на Иван Вуцов. Казвам това, защото се каза, че някой посъветвал Софиянски, че ако иска да спечели, трябва да се разбере с Вуцов. На въпроса на Лафчис, ще отговоря така - да, акционер съм в СИК, офицер съм от запаса, но не с това помогнах на ЦСКА да стане шампион и да вземе купата през 1997 година и след това да изиграе 8 мача в евротурнирите. Аз също така не се занимавам и с петрол, така че не съм помогнал и на Литекс да стане шампион. Не мога да се ангажирам с това да кажа, че нещо хубаво е станало при моето управление, освен мимолетните радости от победата на този или онзи отбор, тъй като обективната истина и обективните оценки са характерни за една нерадостна картина", коментира след победата Батето.

С изказване след конгреса излиза и легендарният защитник на Левски Николай Илиев. "Какво да кажа? Софиянски сам срещу корупцията! Смятам, че половината от събраните тук не знаят, че този конгрес е на футбола, но имат право да гласуват. Те са купени и е вярно това, което се говори за 500 хиляди лева, за 14-а заплата и така нататък", казва бившият национал. Нов конгрес напролет пък предрича президентът на Септември (София) Христо Амбукели. Такова нещо обаче не се случва. Самият Стефан Софиянски, който по това време минава за втория политик с най-висок рейтинг у нас, е много разочарован след поражението. "Предадоха ме! Имаше някои хора, които ми бяха препоръчани и до последно бяха в екипа ми. След това обаче видях, че тези хора съставляват поне половината от новоизбрания Изпълком на БФС. Не искам да назовавам имена. Това са неща, които не се забравят", ядосва се пред "Дарик" кметът. Ден по-късно пред радио "Експрес" той твърди: "Загубата се дължи на моя лична неправилна преценка. Министър-председателят Иван Костов ми звънна от Виена и ми се скара. Каза, че сам човек нищо не може да направи, но аз държах СДС да не се ангажира. Костов и всички бяха против това мое желание".

Така Иван Славков остава начело на БФС и повежда българския футбол към ХХI век. През май 1999 година той връчва шампионската титла на капитана на Литекс Радостин Кишишев и пожелава на "оранжевите" да са шампиони още 100 години. Между другото в деня, в който Батето поваля Софиянски (11 декември 1998) УЕФА взима съдбоносни решения - Шампионската лига става с 32 отбора, а турнирът за КНК приключва съществуването си. Идват нови времена.

Така 90-те години - неукротими, романтични, горещи и незабравими, остават в историята. За финал ще завършим с цитат от мемоарите на Батето: "Какво щеше да направи Софиянски в БФС? То че не може нищо да се направи - не може! Но той не го знаеше това".

За мнения, препоръки и идеи относно рубриката, моля пишете на: filip.drumchev@sportal.bg или в групата От скрина във Facebook

Още от От скрина

Виж всички