Челси е длъжен да задоволи всяко щение на чудотвореца Конте

Списъкът с мениджъри на Челси след идването на Роман Абрамович понякога може да се сбърка от четящия го с този на жените на Хенри Осми. Малцина от преминалите през горещия стол съумяват да си тръгнат според собствената си воля. Не са мнозина от тях обаче и онези, които са изглеждали в по-силна позиция от днешната на Антонио Конте, който пое отбора след завършек на 10-о място в Премиър Лийг и го изстреля до титлата само за един сезон виртуозно трениране.

Като вещ тактик, Конте днес е в пълното си право да изследва на черната дъска своята собствена кариера. Това бе специален сезон за Челси: сезон на единение и твърда решимост. Отборът и клубът изглеждат към настоящия момент готови за дълго царуване, ала самият наставник ще да е забелязал, че дори и най-добрите мениджъри на „сините” рядко са се задържали за по-дълго време на този пост.

Самият Конте изглежда запален по идеята да остане, но явно ще очаква да бъде подобаващо възнаграден, съдейки от изявленията му след триумфалния мач с Уест Бромич („Ако докажеш, че заслужаваш, си си спечелил честно парите. Така мисля аз. Когато си на това ниво във футбола, парите само служат да ти покажат твоята стойност.”).

През юни 2013 година Жозе Моуриньо се завърна в Челси, за да спечели отново шампионската корона през 2015-а. През декември същата година той бе си заминал. Отново. През 2012 г. Роберто Ди Матео спечели лелеяната Шампионската лига плюс Купата на Англия. До ноември бе вече история. А през май 2011 г. друг италианец – Карло Анчелоти, бе изхвърлен 12 месеца след дубъл от титлата в Премиър Лийг и купата на страната.

Челси разби на пух и прах тезата, че честото сменяне на мениджърите води единствено до нестабилност. В ерата „Абрамович” клубът е спечелил пет титли в ПЛ, четири купи на Англия (по-късно този месец могат да увеличат бройката при успех над Арсенал във финала) и по веднъж Шампионската лига и Лига Европа. Тази изключителна поредица от успехи сякаш събра нова инерция под ръководството на Конте, който се е специализирал по вдигането на паднали гиганти отново на пиедестала (Ювентус, Италия и сега Челси).

Той обори и друг мит: че дори и най-силните треньори се нуждаят от време за приспособяване към „интензитета” и прегъстия календар на английския футбол. На него му бяха нужни само няколко седмици.

Неговият успех на Острова обаче и разширява избора му. Интер отчаяно иска да го привлече като свой месия срещу заплата от, както се пише, цели 12,5 млн. паунда. Така че Конте очевидно е изправен пред възможността да сътвори поредна възкресителна мисия в родината си или да изведе „сините” до следващото ниво, сиреч нов триумф в ШЛ.

И тук се крие ключът. Шушука се, че специалистът вижда нужда от подсилване на състава си, за да има той какъвто и да било шанс за успешен поход на два фронта – и на вътрешната, и на външната сцена. Неговите момчета се разходиха до спечелването на титлата без физическата тежест на евромачовете.

Да, мнозина ще хвърлят един поглед към персонала на Конте и ще го сметнат за достатъчно екипиран за битки в четири състезания. Та кой ли мениджър, който може да използва от пейката Сеск Фабрегас, Уилян, Джон Тери и Курт Зума, би могъл да се смята за лишен от варианти за смяна?

Само че Конте може би вижда различна картинка и това поставя Челси под напрежението да задоволи изискванията му на трансферния пазар, каквито той постави и пред Ювентус след спечелването на три поредни скудети. Виждате ли прецедента?

При напускането му на поста в „и бианконери” преди три години се писа, че е „искал да направи с размах промени в състава с цел посягане към трофея в ШЛ”. Тогава Конте каза, че „може да стане по-трудно да се продължи да се печели с Ювентус”, или пък по-цветното: „Е, не можеш да отидеш да се храниш в ресторант с ястия по 100 евро със само 10 евро в джоба си, нали?!”.

Изглежда немислимо Челси да си постави сам прът в колелата в подобен златен момент, като откаже щението на своя наставник да бъде подсилен съставът му. Подбирането на играчи обаче може да е сложен процес на „Стамфорд Бридж”: Абрамович и неговото обкръжение имат навика лично да се намесват, докато Конте ще иска автономия и подкрепа.

Нищо от това не бива да отнема от възхвалите за драматичния оркестриран от него напредък, нито за тактическия му шедьовър с промяната към система 1-3-4-2-1 след крушението на гости на Арсенал с 3:0 на 24 септември м.г. Устремът и страстта на италианеца наелектризираха целия клуб.

„Решенията” са негов специалитет. В деня на своето назначение на „Стамфорд Бридж” той каза: „Харесвам тези ситуации. С националния тим започнах в най-лошия му период. Сега поемам Челси на 10-о място, което е нова голяма, ама наистина голяма стъпка за мен. В моята кариера обаче се наслаждавам на този род големи предизвикателства.”

Вече разбираме защо навремето неговият бивш възпитаник Леонардо Бонучи бе казал: „Когато Конте говори, неговите думи ви връхлитат, прегазват вратите на вашето съзнание. Вече съм изгубил бройката пъти, когато съм си казвал: „Хей, Конте отново каза нещо право в десетката.” И защо Андреа Пирло бе отбелязал: „Конте бе като обладан, самата същина на Ювентус гореше дълбоко в неговата душа.”

Преследващият го клуб се срина много ниско. Интер, със своите 18 титли в Серия А, стоеше на 29 точки зад Ювентус в класирането, докато Конте се пресягаше към титлата в Англия. Стефано Пиоли, който бе уволнен миналата седмица, бе деветият треньор за последните седем години на „и нерадзури”. Втора промяна на собствеността в рамките на три години пък остави клуба в ръцете на китайската гигантска корпорация Сунин Комерс Груп. Там виждат изкушаването на Конте да прекрати тригодишния си договор със „сините” като първа стъпка от излизането от тоталната каша. И това е напълно разбираема теория предвид специалността на възродителя.

Пол Хейуърд, „Дейли Телеграф”

Следвай ни: