"Спрях сина ми за Ливърпул. Исках да се наложи в Левски и да си изгради име в мъжкия, а не в юношеския футбол. Този път аз го избрах. Стопирах всички неща." Това разказа Ивайло, баща на един от най-големите таланти в българския футбол - Станислав Иванов пред "България днес".
Преди няколко дни младокът навърши 18 години. Той е на път да окупира титулярното място на върха на "синята" атака. Вече дебютира в основния състав при победата с 5:0 над Локомотив (Пд), измествайки Бабатунде Адениджи. Очаква се това да се случи и в срещата с Дунав. "Трябваше да ходи втори път в "Ливърпул", имаше покана - споделя Ивайло Иванов. - Пред очите ми беше Антонио Вутов, с когото са приятели и са говорили по въпроса. Моите страхове и опасения бяха да не се получи нещо такова. Затова си караме по плана."
Станислав подписва първия професионален договор с Левски на 16 години. По това време той вече има запазено място в историята на клуба. Едва 15-годишен, талантът взе yчастие в двyбоя по повод 100-годишния юбилей на Левски.
Нещо повече, вкара третия гол във вратата на "Лацио" за победата с 3:2. Стаси, както го наричат съотборници и приятели, започва да тренира едва 7-годишен в родния си град Габрово. "Бил съм футболист, но не съм играл на професионално ниво - сподели пред "България Днес" неговият баща Ивайло Иванов. - И аз имах големи заложби като малък. Получих три тежки контузии една след друга и приключих на 27 г. Все едно виждам себе си в него. Пък и нямаше много какво да запалвам в интереса му към футбола, той вече се беше запалил. От първи клас до 11-годишен беше в Габрово. Може би съм му ударил едно рамо в началото, защото помагах на местния футбол. Две години бях плътно до него като помощник-треньор. Това е повлияло доста на решението да става футболист." След време габровската школа става тясна за таланта, който в един от сезоните бележи 86 гола, играейки в отбора на две години по-големите от него. Изключително много му помагат треньорите Веселин Антонов и Георги Гатев, който дори се занимава с него индивидуално.
"Стигна до едно ниво, от което тук нямаше как да расте повече - споделя Иванов. - Решихме да отиде по-добра школа, за да може да го изгради вече като професионален футболист. Най-близката беше тази в Ловеч, която беше на високо ниво. Още повече че имах поглед над нея. Племенникът ми беше там доста години. Уговорката беше да преценим дали ще е най-добре за него да отиде там." В Ловеч Станислав участва в два турнира за набиране на деца към школата. И на двата става голмайстор.
"След това решихме да погледнем в София как ще са нещата - добавя Иванов-старши. - Поканиха го в "Славия" на два или три турнира и пак стана голмайстор. Там имам много добър приятел треньор, Иво Градев. Казах в София ще е "Славия", удряйки го на чувства. Нещата от битово естество не бяха на ниво. Нямаха общежитие и вариантът беше да му вземат квартира. Аз не исках. Треньорът също искаше да спи при него, но не е редно.
"Славия" много го искаха и хубави хора има там. На капитана на тима бащата предложи да го вземе в тях да спи. Или трябваше аз да се местя, а бизнесът ми е тук." Така се стига и до момента, когато "Левски" изпреварва всички. "Бях поел ангажимента, че от Габрово ще изпратим Станислав с турнир в Банско през юни - връща се назад Ивайло Иванов. - Вече бях решил, че ще играе в "Славия", след като участва на турнира. Без него не искаха да ходят от Габрово.
Точно на този турнир "Левски" участваха и са го харесали. Получих покана да отиде. Даже първенството им беше свършило и щяха да ги разпускат момчетата. Заради Станислав ги оставиха една седмица да тренират повече, за да го видят и него. Още на втория ден казаха "Взимаме го!".
На мен също ми харесаха условията. За този период бяха най-добрите в България - общежитие, училище, храна. Отиде и не ще и да чуе за друг отбор. Имахме доста предложения от други отбори, дори и финансови."