Байерн срещу свастиката

„Неговият живот е една от най-запленяващите истории в паметта на Байерн (Мюнхен).” Тази фраза принадлежи на настоящия капитан на баварския тим Филип Лаам и е взета от негово интервю за „Билд”. Отнася се за Курт Ландауер (1884-1961). На „Алианц Арена” огромен флаг с неговото лице грее гордо в сектора с най-шумните привърженици на отбора.

Роден в семейство на еврейски търговци в Планег, на 14 км от емблематичния Мариенплац, Ландауер защитава екипа на Байерн през 1901 г. и четири пъти е президент на клуба. В неговия мандат идва първата шампионска титла на баварците – през 1932 година, и последната преди назначението на Адолф Хитлер за канцлер на Германия през януари 1933-та.

Ландауер приключва бързо кариерата си на футболист, за да премине границата с Швейцария и да разшири хоризонтите си. Първо в Лозана и после във Флоренция (Италия) се формира като банкер. През 1913 г. се завръща в Мюнхен и бива избран за президент на Байерн. Напуска поста поради започването на Първата Световна война и се връща на него между 1919 и 1933 година с една кратка пауза (през 1922-ра).

В СЪРЦЕТО НА НАЦИЗМА

Ако Берлин ще се превърне в столицата на Райха, Мюнхен ще стане същинското олицетворение на мощта на Хитлер в Германия. Еврейската кръв на Ландауер и на треньора на тима Рихард Коон предизвиква обявяването на Байерн за „юдейски клуб” (Judenclub).

В този контекст, на 22 април 1933 г., Ландауер е принуден да се оттегли от президентския пост и от този в печатницата „Кнор и Хирт”. Намира си работа в една перачница с еврейски собственици. Но предстои още…

На 10 ноември 1938 г., деня след Кристалната нощ (атаките на SS срещу еврейски граждани и бизнеси в отговор на убийството в Париж на Ернст фон Рат от полски евреин), Ландауер е задържан и изпратен в концлагера в Дахау. В регистрите името му се появява като „Задържан №20 029”. Затворен е до 12 декември, когато бива освободен.

По време на нацисткия режим и Байерн, като всяка германска институция, отстъпва терен под натиска от управлението. Ала не се предава. Когато се налага Ландауер да напусне президентския пост, за негов наследник е избран Зигфрид Херман. Да, той е типичен ариец, но също така голям приятел на Ландауер и същият онзи висшестоящ полицай, който години по-рано е изпълнил заповедта на правителството на Бавария да не се позволява на Хитлер да говори публично там. До 1943 г. Байерн е трън в задника за нацистката власт. Тогава най-сетне тя успява да смълчи единствения футболен клуб в страната, който не е приел безусловно свастиката.

Другото лице на футболен Мюнхен е TSV1860. Начело на клуба между 1936 и 1945 г. е Емил Кетерер – олимпийски състезател в спринта на 100 м на игрите Стокхолм 1912, който влиза в Националсоциалистическата германска работническа партия с книжка №697 и ръководи медицинския отдел на SA до 1937 година. Той също така е част от работната група, която дава път на евтаназията – една от първите стъпки към пускането на лагерите на смъртта.

Но мълчанието, наложено от нацистите на Байерн през 1943 г., не е пълно…

ИЗГНАНИЕТО В ШВЕЙЦАРИЯ И ПОСЕЩЕНИЕТО ОТ ОТБОРА МУ

Ужасен, Ландауер емигрира след освобождението си от Дахау в Швейцария. Зад гърба си оставя трима убити от нацистите свои братя и една изчезнала сестра, от която никога повече не чува и вест. Друга – Хени, успява да избяга в Палестина.

По време на швейцарското му изгнание се случва една легендарна сцена в историята на клуба от Зебенер Щрасе. През 1943 г., по време на тотална германска офанзива на Източния фронт, Байерн играе приятелски мач в Цюрих. Експедицията на клуба е съпроводена от членове на Гестапо, които предупреждават пътуващите чрез „специално обучение”, че е напълно забранено да се влиза в контакт с германски и еврейски емигранти.

Пиколото на хотела, в който се е настанил Байерн, изпраща тайно бележка на треньора на тима между 1943-1945 г. Конрад Кайткам. По пътя към стаята си и редом до своята съпруга Магдалена той я чете развълнуван, когато един от агентите на страховитата нацистка тайна полиция го почуква по рамото: „Знаем от кого е, следихме Ви.”

Бележката е от Ландауер. Въпреки всичко, малко преди началото на мача треньорът и играчите на Байерн се насочват към зоната на трибуните, където са видели своя бивш ръководител, за да го поздравят отдалеч пред безсилните погледи на хората от Гестапо.

През юни 1947 г. германската преса обявява завръщането на Ландауер в Мюнхен. Самият той е написал писмо на съюзниците, предлагайки подкрепата на Байерн в усилията по нормализирането на страната. И една седмица след като нацистите се предават, от клуба изпращат послание до новия кмет на Мюнхен. Неговото име е Карл Шанагъл – също задържан в Дахау (по обвинение в участие в опита за атентат срещу Хитлер на 20 юли 1944 година). „Каталогизиран като юдейски клуб, ние бяхме преследвани по всякакви възможни начини от националсоциализма”, пише в нотата на Байерн.

Ландауер поема отново поста си на президент малко след своето завръщане и се задържа на него до 1951 година. Точно десетилетие по-късно умира на 77-годишна възраст. Част е от троицата почетни президенти на клуба заедно с Франц Бекенбауер и Вилхелм Нойдекер.

Това, какво представлява Байерн на Ландауер, не може да се осъзнае напълно без опознаването на фигурата на друг евреин. Рихард Коон (1888-1963) е треньор на шампионския тим на баварците от 1932 г. и е част от историята и на Барселона, чийто отбор води в два етапа. Виенчанин по рождение, неговият талант с топката му носи прозвището Little Dombi (Малкия великан).

С това име – Домби, е посрещнат дважди в Барселона. Неговата кариера на футболист е преустановена от Първата Световна война, а тази му на треньор е белязана от изкачването на власт на нацистите. Невъзможният климат за евреите в Мюнхен по време на нацисткия режим кара треньора с единствената дотогава шампионска титла на Байерн от създаването му през 1900 г. да реши да избяга задълго от Германия.

ПЪРВИЯТ КЛУБЕН ГЕРОЙ Е АКТИВЕН АНТИНАЦИСТ

На 12 юни 1932 г. Байерн печели първата от 26-те си (днес почти 27) шампионски титли на страната. Във формат с елиминации на финала се изправя срещу Айнтрахт (Франкфурт) в града, който ще се окаже предпочитаното място на нацистите – Нюрнберг. Баварците побеждават с 2:0 и техните голмайстори после пострадват от трагедията, която ще налегне родината им.

Второто попадение е вкарано от Франц Крум, загинал в битка близо до руския град Ориол през март 1943 година. Резултатът е открит от хлапе на едва 19 години – Оскар Роор, който пък от самото начало са противопоставя на идеите на националсоциализма и първо емигрира и играе в Швейцария, а после е звезда на Страсбург, когато германските войски окупират Франция. Не се поколебава да напусне и този град, за да отиде на френския юг към Сет, останал извън обсега на ботуша на Хитлер.

Мигел Анхел Лара, „Марка”

Следвай ни: