Президентът на Добруджа 07 Галин Господинов говори специално пред BGvolleyball.com за пътят на волейболния тим до тук, за спонсорите и новата многофункционална зала в Добрич. Той разкри защо според него няма закон за спорта в България и от какво се страхуват управниците в страната ни.
Трудно ли е да се поддържа мъжки отбор в Суперлигата в България?
Да, трудно е, защото, ако искаме да имаме волейбол на добро ниво или поне ниво, което е традиционно за пределите на България, бюджетът e няколкостотин хиляди лева. Всъщност тези средства отборите не ги получават от федерацията или от държавата и някой трябва да ги намери. И в случая това, поне за нашия отбор, се прави основно от спонсори, включително и една част – от 20 до 23% от Община Добрич. Средствата са доста сериозни и на бизнеса му е трудно да поддържа нивото. Както всички знаят, когато бизнеса дава нещо, трябва насреща да получава адекватна обратна връзка т.е. да има някаква полза. Единственото, което ние можем да спечелим срещу дадените суми е някаква реклама. Но тази реклама излиза десетки пъти по-скъпа от каквато и да е друга реклама. Ако ние тези пари ги вложим в някоя телевизия ще получим достъп до по-голяма група потребители, отколкото по този начин. Тук вече остава другата причина поради, която го правим – от любов към спорта. Но когато любовта е платена, знаете какво значи...
В този ред на мисли, каква е вашата позиция относно един закон за спорта?
Не само бих се радвал, а и всички хора, които имат нещо общо със спорт, бихме били изключително доволни, ако се намерят политически партии, които са склонни да направят закон за спорта, в който сумите, които даряваме на спорта да бъдат приспадани от данъчните ни задължения. Разговарял съм с хора, които са във властта, от които зависи това нещо и те обикновено казват, че не могат и не искат да го направят, защото ще започнат да се укриват данъци от некоректни фирми. По принцип съм съгласен с това, че има и такава опасност, но нещо трябва да бъде направено. Държавата трябва да намери начин да реши този проблем. В цял свят има такава практика. Би трябвало от някъде да го взаимстват и да измислят нещо, защото така както продължава..ние плащаме за спорта 1-2-3 години и в един момент си казваме, че ни е дошло в повече и трябва някой друг да продължи. А като не се намери друг , отборите прекратяват дейността си.
Управниците се страхуват, че първо някой ще злоупотреби и ще дава фиктивно пари на спорта, а второто, от което ги е страх е, че те няма да имат власт над тези пари.
Те искат тези пари да отидат при тях и министърът на финансите да започне да ги разпределя наляво-надясно, както на него му е добре. Иначе става така, че ние сами ще можем да решаваме на кого да дадем 20% от нашите данъци и това им се изплъзва от ръцете. Ако толкова ги е страх, че някой ще открадне тези пари, нека спортните дружества минат на пълен контрол и да се вижда всяка стотинка къде отива. Ще ги проверяват като фирми, дори повече отколкото проверяват фирмите, за да са сигурни, че тези пари са влезли там. Но това е нещо, което явно не искат да направят. Преди две седмици имах разговор с един бивш министър на спорта, който каза, че напълно разбира ситуацията, но мисли, че за момента няма политическа воля това да се случи.
Какъв е минималният бюджет на един отбор борещ се за титлата в България?
Около 600 хил. лв, затова няма как да има много силни отбори. Въпреки, че с такава сума не може да се направят чудеса, но това е сумата плюс още 100-200 хил. лв, за да може да се поддържат добри отбори. Ако нямаме възможност да поддържаме отборите и да плащаме на състезателите добри заплати, те при първа възможност, когато се почувстват леко по-сигурни в играта си, започват да гледат за трансфери в чужбина. Това е нормално, тъй като там им дават доста по-сериозни заплати. Сега, тази година, след като приключи сезона, очаквам някои състезатели да искат да отлетят от гнездото, но това са нормални неща. Според ситуацията ще преценим какво да правим.
Помага ли бизнеса в региона за бюджета на проекта Добруджа 07? Лесно ли намирате съмишленици в това, което правите за волейбола?
Нашият отбор е пример в това отношение. Ние го наричаме проекта Добруджа 07, защото, когато започнахме през 2007-а година, наистина беше проектиран да започне точно по този начин – с кръг от спонсори, предимно на местно ниво, за да получим добър бюджет и да направим добър отбор. От своя страна този отбор трябваше да внесе една различна атмосфера в града, което наистина се получи. Сега, когато има спортни събития, в Добрич е нещо като празник. Голяма част от жителите на града се възползват да дойдат да гледат мачове. Ние имаме някъде около 23-24 спонсори, които всъщност покриват бюджета, в това число влиза и Община Добрич. Така че имаме доста спонсори, но не е лесно.
Вие ли се свързвате с тях или те сами проявяват интерес?
Смесено е. Проблемът на давещия си е проблем на давещия се. И нашата работа е такава. Ние ходим и си търсим спонсорите. За наша радост, от миналата година, вече има трима, които сами пожелаха да влязат в екипа. Това е радостно. След като си бил шампион нещата са по-лесни.Този сезон отборът ни е по-млад и по-трудно би стигнал шампионска титла.
Ще видим какво ще стане със спонсорите,
когато сме в различна позиция.
Въпреки, че голяма част от тях са поддържали отбора и когато не е бил шампион. Надявам се това да продължи. Нямам сигнали, до момента, че спонсори искат да се оттеглят. Истината е, че трябва да се намери някакво решение, не само за Добруджа. Видяхте какво се случва, имаше отбор в Габрово, КТБ загина, загина и Габрово. Последните години ЦСКА и Левски се чудят как да се закрепят и да останат в Суперлигата. Тази година се намериха пари и те вече са съвсем други. ЦСКА държи сериозни позиции цяла година и показва стабилност, но това е, защото има пари.
Как се промени отношението на Община Добрич към проекта Добруджа 07 от началото до този момент?
Мога да кажа, че от самото начало до момента отношението е изключително положително. Поддържат каузата колкото могат. Разбира се, на нас винаги ни се иска да е повече, но сме благодарни и на това, което правят. Много е важно да е устойчиво т.е. да продължава в годините. Така че отношението е добро. Долу-горе се поддържа процентово бюджета. Преди няколко години сумата се увеличи малко, но за сметка на това бюджета на клуба нарасна.
Каква е стратегията ви за следващите години?
Като цяло стратегията ни е да поддържаме млад състав. Всички или почти всички, които играят в Добруджа са състезатели на клуба. Към момента имаме наши състезатели около 17. В това число са и тези, които не са в отбора в момента. Имаме привлечени с договори още трима човека в състава. Бройката е по-голяма отколкото на терена, защото имаме играчи в други отбори, имаме такива, които временно са прекратили състезателната си кариера. Те ще продължат може би в последствие. Опитваме да поддържаме млади играчи и да ги изграждаме като състезатели. По този начин да допринасяме и за развитието на волейбола в България и да поддържаме различни условия от всички останали. При нас се набляга изключително много на средства за подготовка и добри условия за спортуване. На играчите им е осигурено абсолютно всичко. Нашето разбиране е такова, че не трябва да мислят за нищо друго, освен за постигане на целите и за волейбол. Условията им за настаняване са прекрасни, храната им се контролира от диетолог, така че да бъде такава, каквато отговаря за един спортист. Купуват се всички необходими хранителни добавки, имаме кондиционен треньор, масажист. Всичко, което е необходимо за един истински европейски отбор. С това се различаваме от всички останали.
Не се хвалим, че даваме най-високите заплати.
Ние всъщност инвестираме в тях по друг начин. Можем да си позволим обратната стратегия – да им увеличим сериозно заплатите, те ще бъдат много доволни и всеки ще иска да дойде в Добруджа. Само, че това ще бъде само докато дойде, защото след това ще трябва да му отрежем от храната или от някъде другаде и всъщност високите заплати си губят смисъла. Понякога се шегуваме, че заплатите, които получават тук няма за какво да ги изхарчат, тъй като всичко им е осигурено. Шегуваме се дори с това, че ежедневните им дрехи се перат безплатно и наистина няма за какво да харчат. Това наистина дава резултати, защото те сами са казвали, че освен да играят волейбол, няма какво друго да правят и се чувстват задължени. Мисля, че се справят добре. Аз съм доволен от състава на нашия отбор.
Споменахте, че в края на сезона, най-вероятно някои от вашите играчи ще погледнат към чужбина. Склонен ли сте да ги задържите в състава с цената на по-високо заплащане?
Не, това не е опция. Ние не го правим по този начин, защото колкото и да им увеличим заплатите, не можем да стигнем това, което ще получат в чужбина. Опитваме по други начини, с разговори и аргументи да ги убедим в това дали да останат или да излязат в чужбина. Не сме от отборите, които не се опитват силово да си задържат играчите, ако те наистина са решили да напуснат и да отидат в чужбина. За сметка на това бихме се борили за всеки играч, ако той иска да отиде в друг български отбор. Нашите играчи, до сега, не искали да отидат в друг български отбор, което ме радва, защото означава, че условията се оценяват.
Ще има ли нова спортна зала в Добрич?
Искрено се надяваме, че ще има. Имаме сигнали, че при определени условия, ще се намери начин да се построи зала. Всичко още е в сферата на бъдещите планове. Ситуацията е такава, че в Добрич имаме отреден терен за многофункционална зала. Добрич е доста спортен град, така че има защо да се направи една такава зала. Мисля, че това би било само полезно и би било добър имидж за всяка политическа партия, която е готова да се нагърби с този ангажимент.
Има ли вариант тази зала да бъде построена от бизнесмени от Добрич?
Не, не мисля. В Добрич няма бизнес от този ранг, който може да си позволи да инвестира в такава зала. Не, че няма такава практика в Европа, ето дори в Русе така се построи залата, но не мисля, че бизнеса в Добрич в този момент има такава възможност.
Ще продължи ли Добруджа 07 да играе европейски клубни турнири?
Първо трябва да се класираме за такива турнири и второ, за да играем, ще настояваме за по-голяма подкрепа от страна на федерацията,тъй като тези турнири ни струват доста, а ние нямаме възможност да покриваме разходите самостоятелно. Без подкрепата на федерацията ще ни бъде много трудно да продължаваме. Тази година участвахме. Това е много добре за отбора, за играчите, за развитието на българския волейбол, но това струва и доста пари.