Компютърният специалист спечели първа титла в категория ITL500 на Вечерните турнири „Лото“
Преди няколко дни Иво Недков спечели трета купа от Вечерните тенис турнири „Лото“ и първа в категорията на най-добрите – ITL500. На кортовете на ТК „18.82“ 36-годишният компютърен специалист надигра Светослав Козалиев с 2:1 сета (3:4, 4:3 и 7:4 в третия тайбрек сет). От доста време обаче той не брои трофеите си, а радостта е за 9-годишната му дъщеря. Тя също обича тениса и тренира.
- Иво, как се запали по тениса?
- Започнах да играя доста късно – в университета, при това съвсем случайно. През 2002 година бях на студентска бригада в САЩ и там попаднах в един тенис клуб в Нантъкет (Масачузетс). Работих като поддържащ персонал – предимно външно оформление, градинарство. Там хванах ракета за пръв път и се запалих много. Като се върнах в България започнах да играя редовно. В турнири се пускам от малко повече от една година. Сега играя редовно, участвам в състезанията на Интерактив тенис, на „Славия“ и „Фуутура“.
- Каква е разликата между тениса в САЩ и в България?
- Тогава не разбирах много. Винаги съм обичал да гледам тенис, но не бях играл. Но нивото на аматьорите в България е много добро, особено на турнирите, които са в София. На професионално ниво САЩ със сигурност са доста напред, защото имат повече школи, много повече инвестиции, повече състезатели и е трудно да се сравняваме с голяма държава и организация като тях. Клубът, в който бях аз, беше елитен – за богати хора. Тенисистите не са на много високо ниво, но бяха известни и богати. Негов член беше Робърт де Ниро. Имаше шест корта със зелен клей, който в Европа и в България не е популярен, но в САЩ се среща доста често.
- На финала в Третия вечерен турнир „Лото“ се изправи срещу Светослав Козалиев, който има много опит и на всичко отгоре играе с лява ръка...
- Това не ме притесни, защото напоследък се срещам с доста левичари. Противникът ми на полуфинала също играеше с лява ръка. За да си успешен срещу такъв играч трябва да се настроиш предварително. Светослав бягаше от бекхенда си през цялото време и покриваше по-голямата част от корта с форхенда си, така че като цяло нямаше голяма разлика. Само диагоналите се получават малко по-странно, но след като свикнеш през първите 2-3 гейма, след това няма проблем. Играх стабилно, не рискувах, стремях се да правя минимален брой грешки. Бекхенда играх предимно слайс, рядко използвах топспин, защото не се чувствах достатъчно сигурен. Успях да изляза няколко пъти на мрежата и да завърша добре разиграванията. Стана добър и оспорван мач и съм доволен от себе си.
- Кой ти е любимият играч, като кой искаш да бъдеш?
- Надал винаги ми е бил най-близо до сърцето. Има изключителна психика, борбеност, не се предава и аз се възхищавам искрено на такива натури. Аз също не се отказвам никога и се опитвам да му подражавам. Но като техника и талант мисля, че Федерер е най-добрият. В момента обаче стискам палци само на Григор Димитров, за да се представя все по-добре и да бъде бъдещето на тениса.
- Имаш ли други хобита или си посветен изцяло на тениса?
- Практикувам доста спортове. Обичам ски, карам планинско колоездене, играх много футбол, но имах много контузии и когато започнах с тениса, след поредната сериозна контузия, спрях с футбола. Реших, че след 30-годишна възраст футбол не трябва да се практикува. Сега съм се съсредоточил само в спортове, в които няма директен контакт с противника и зависи от теб дали ще се контузиш или не. За ските това не важи напълно, но футболът ми липсва все по-малко. Тенисът е най-голямата ми страст.
- Разделяш ли работата от тениса или по някакъв начин спортът ти помага?
- Тенисът ми помага най-много с търпение и борбеност. Наскоро си дадох сметка, че във възпитанието на дъщеря ми откривам много общи неща с тениса – да си търпелив, постянен, да използваш добрите моменти, за да й въздействаш по някакъв начин. И в работата има сходни неща – търпение, борбеност, да имаш някакви цели и да ги постигаш. Тенисът е интересна игра, която те стимулира да мислиш по начин, който е валиден и извън корта.
- Спечели най-високата категория от Вечерните турнири. Каква е следващата ти цел?
- Целта ми винаги е била да играя по-добре. Турнирите и купите никога не са били най-важни. Бих играл пак и в категория 250. Записвам се на всички турнири, които са ми удобни като време и като местоположение. Основната ми цел е да играя с различни хора и да подобрявам играта си. А това, че съм спечелил този турнир, не е кой знае какво.
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)