Филип Виденов: Не виждам как Лукойл ще стане шампион с тази игра

Филип Виденов се съгласи да говори пред „Тема Спорт” за раздялата си с Лукойл Академик. На 36 години доскорошният капитан на студентите напуска преждевременно за втори път в кариерата си тима. Това се случи в седмица, която премина доста напрегнато за шампионите.

– Г-н Виденов, изминаха няколко дни след раздялата с Лукойл Академик, как се чувствате?

– Добре. То беше по взаимно съгласие, но се съгласих, защото се разбрахме за финансовата част, а другото е, че Тодор Стойков ми каза, че това е заповед на г-н Златев, че аз трябва да си тръгна и не подлежи на обсъждане. И не сме го и обсъждали. Беше ми ясно накъде отиват нещата още отпреди това и се разбрахме без сръдни. Не е имало драми или нещо подобно. Не съм аз човекът, който да каже какво е ставало в отбора и какво не. Надявам се Лукойл все пак да си постигне целите, защото всички, които са в отбора и докато аз бях там, минават през едно и също. Санкциите и наказанията са за всички.

– Защо според вас се стигна до тази ситуация?

– Явно са преценили, че аз съм виновен, за да се стигне до това състояние, в което е в момента клубът. Това е тяхно решение и политика. Те са хората, които определят кой да е в отбора и кой не. Съвсем нормално е да е така. Вече е друг въпрос кой е прав и кой не. Явно са обсъждали ситуацията и взаимно са стигнали до извода. Бъдещето ще покаже кое е правилно и кое не. Заради момчетата се надявам да е било правилно, защото няма да е честно те да отнесат евентуален неуспех и нова порция глоби. Заради тях се надявам всичко да мине наред.
 
– Последният един месец, след отпадането от европейските турнири, бе доста тежък за отбора. Защо изпаднахте в тази криза?

– След като отпаднахме от Европа, е нормално да има срив. Изгубихме спечелен мач срещу Енисей в София. Тотален наш контрол върху играта, водехме с 15 точки в края на третата част, но паднахме и тогава загубихме шанс да се класираме. След това се борихме в Холандия, но честно казано – там съдийството бе просто безобразно. Играл съм много мачове, но така не ни бяха рязали. После бихме Берое, за да дойде този много слаб мач с Рилски спортист. На купата видяхте какво стана. Ямбол се бяха предали предварително, вторият мач с Балкан играхме добре до полувремето, след което рухнахме.

– Случва ви се за втори път да си тръгвате по подобен начин от Лукойл. Хората могат да кажат, че грешката е във вас, не е ли така?

– Най-вероятно е така. Честно казано, отдавна не ме вълнува какво ще си кажат хората. Различните неща се интерпретират по различен начин. Но нека не ги подценяваме, мисля, че хората не са толкова заблудени и могат да оценят нещата. Отстрани се вижда всичко, по начина по който играем. А ние бяхме много слаби на финала за купата и второто полувреме с Балкан. Няма кой друг да ни е виновен.

– Имало ли е конфликт между вас и други играчи, или пък с треньора, за да се стигне до раздялата?

– Конфликт между мен и играчи, просто няма как да стане. Никога не се е случвало. Бил съм и в други отбори и никога не е имало. Освен, ако някой не е имал проблем с мен и да ме е провокирал, но това не се е случвало в Лукойл и честно казано, никъде не ми се е случвало. Напротив – където и да съм бил, винаги съм оставял приятели след себе си. Разбрах, че се говори, че аз съм провокирал конфликти в съблекалнята. Питайте останалите момчета, те ще ви кажат каква е истината. Колкото до треньора, преди време той явно имаше някакъв проблем и не ме пускаше много – по няколко минути. Направи ми забележка, че много говоря, което го взех под внимание и спрях да се обаждам по всякакъв начин по време на мачове. Стана така, че треньорът да е доволен и да нямаме проблем. И нещата се оправиха, поне според мен, това беше декември и след това не сме имали никакъв проблем. С него не се познаваме от вчера, знаем се отдавна. Когато ми казаха, че пречи това, че се обаждам на пейката и че не трябва да го правя, си взех бележка. Мислех, че това помага, но както и да е. Опитвал съм се да направя онова, което са ми казвали.
 
– Тоест – било е по-скоро изненада, че е трябвало да се разделите?

– Не, прекалено съм опитен, за да съм бил изненадан. Със Стойков също се знаем отдавна и се разбрахме без проблем. Надявам се, аз да съм бил проблемът и с това да приключат всички неприятности. Не искам да преча на никого.

– Виждате ли Лукойл като шампион?

– Не. Ако така продължат нещата, както са сега, няма как да стане и мисля, че всички го осъзнават. Времето обаче ще покаже дали съм прав.

– Като доскорошен капитан, подобно изказване не звучи добре…

– Аз съм честен, просто казвам, че не играем добре. Казах на треньора още след мача с Берое за първенство, където спечелихме, че тази игра няма да ни изведе до нищо добро. В крайна сметка загубихме още от Рилски спортист, а след това и купата. Мисля, че тогава бяхме на едно мнение с треньора. След това заиграхме малко по-добре на тренировки, но едно е на тренировка, съвсем друго е на мачове.
 
– С вашето освобождаване и привличането на Димитър Димитров обаче, клубът може и да тръгне нагоре, нали така?

– Възможно е. Но не съм оптимист. Митко можеше да се вземе доста по-рано, въпреки че Басейби, реално не е тренирал повече от месец и бе нормално да изглежда така. Другото момче, Бийн, не мога да кажа нищо лошо за него, то е добро момче. Но не съм сигурен, че е за клуб като Лукойл. От университет трудно се влиза в отбор с голямо напрежение. Факт е, че не играем добре и това е.

– Къде се виждате вие, в скоро време?

– Някъде навън. Защото ми беше достатъчно в България, стига ми.

– И друг път сте го казвали, но се върнахте, при това именно в Лукойл.

– Върнах се, защото ситуацията тогава бе друга в Лукойл. Дойдоха, както се казва, „наши хора”, познаваме се. С Тошко сме играли дълги години, братът на Тони Дечев ме е учил как да стрелям. Първият ми треньор също е Дечев, техен братовчед. Познаваме се от доста години. Когато подписах, все едно се върнах у дома.

– Съжалявате ли за нещо?

– Не, не бих казал. Знам какво съм направил и къде са били причините за всяко едно нещо, което е станало. В крайна сметка, каквото съм им казал, за съжаление се е случило и съм се оказал прав. Видях доста неща и на 34-35-36 години се сблъсках с неща, които не бях виждал.

– Колко още баскетбол има във Филип Виденов?

– Ако се чувствам така добре, нямам контузии, играе ми се още много. Докато има кой да ме използва правилно и се чувствам добре, ще съм част от баскетбола. Знам, че веднъж спра ли, ще съжалявам след време, защо не съм продължил. Все още намирам смисъл в баскетбола. Въпросът е дали ще има кой да ми плати, защото за кеф мога да си играя и у дома, в Русе.

Хари Латифян, "Тема Спорт"