Как Монако върви към върха чрез академията си

Как Монако върви към върха чрез академията си

Когато Монако отряза голяма част от трансферния си бюджет през 2014 г., след като бе изхарчил 140 млн. паунда в предишните прозорци с амбицията да настигне Пари Сен Жермен, малцина очакваха да изпревари своя голям съперник скоро.

Вицепрезидентът Вадим Васильев каза в онези дни, че клубът ще се съсредоточи върху своята академия вместо върху скъпи покупки за компания на Радамел Фалкао, ала също малцина очакваха остаряващият футболно колумбиец толкова скоро да води най-резултатното нападение в цяла Европа.

Все пак това бе клубът знаме на най-богатото княжество в света, най-гъсто населено с милиардери, в това число и онзи, който закупи контролния пакет акции през 2011 г. с клетвата да надхарчи съперниците за титлата в Лига 1. Но ето че успехът се зададе на хоризонта едва когато Монако отхвърли преследването на най-скъпите звезди и се обърна обратно към своята академия.

Статистиката надхвърля всички очаквания. С актив от 59 точки и 76 вкарани гола отборът на Леонардо Жардим не само заема водещата позиция в битката за титлата, но има и най-унищожителната атака на Стария континент. В този тим няма суперзвезди. Имената на Валер Жермен или Килиан Мбапе например едва сега започнаха да придобиват по-широка популярност, при все че доста дълго се казваха на висок глас и гордо в Ла Тюрби – академията на клуба.

Монако най-сетне конкурира Пари Сен Жермен за шампионската корона този сезон и един трансфер между двете страни миналото лято в голяма степен обяснява това, макар да няма нищо общо с футболисти. Бертран Рьозо – един от най-уважаваните младежки треньори във Франция, бе назначен за директор на Ла Тюрби през юни м.г. след 11 прекарани години в ПСЖ. За човек, комуто приписаха заслугите за изграждането на участвали в опустошението на Барселона миналата седмица младоци, той остава доста скромен. „Всичко тук вече си работеше добре и преди моето пристигане”, признава. За да разберете тези думи, е нужно да разбирате особения микроклимат на мястото на създаване на Монако.

Привнесен от Англия по северните брегове на Франция в началото на миналия век, футболът достига Монако едва през 1920-те години и на отбора са нужни цели четири десетилетия, за да запише някакъв успех през 1961 г. – точно в сезона на въвеждането на иконичния екип, сътворен от принцеса Грейс Кели.

Малкото население на княжеството, състоящо се главно от родени другаде хора, никога не е проявявало интерес към клуба, така че неговият стадион с капацитет от 18 000 места, достатъчно голям да приюти половината от жителите, често остава празен. Монегаските граждани със забранен достъп до казината на Монте Карло са силно окуражавани да гледат футбол на „Стад Луи Втори”, ала интересът така и не набира сила.

Най-ниската средна посещаемост във Франция води до съответните нищожни приходи от билети и клубни артикули. Княжеството е богато, но клубът не се радва на значителен финансов ресурс.

Докато Монако се люшка между първата и втората дивизия, нов президент идва през 1975 г. с амбицията да следва примерите на Сошо и Нант – успешни клубове със собствени академии. Френската футболна федерация вече е изградила своя първи национален институт за млади дарования, а президентът на ASM Жан-Луи Кампора наема главния треньор на института Жерар Банид да създаде академия на мястото на някогашна каменоломна на няколко мили от Средиземно море.

Следствие от демографията на княжеството е отсъствието на местно население, от което да се подбират младоци, затова академията не може да предложи същото ранно обучение като други френски клубове. „В областта няма достатъчно играещи футбол хлапета, затова нямаме отбори от до-9 нагоре – казва Рьозо. – Нашите ученици идват на 15 години от национални институти като Клерфонтен и подбираме само дузина, докато други клубове подбират до 30 момчета.”

Тъй като е невъзможно да се привличат играчи до 14 години извън областта им на раждане, Монако е принуден да открива таланти на по-късното ниво от тяхното развитие. И все пак това се оказа по-скоро сила, а не слабост, защото кара клуба да търси най-добрите момчета от цяла Франция, докато други развиват международната си скаутска мрежа.

Макар княжеството номинално да е независимо от Франция, Монако се нуждае от френските национални центрове, за да процъфти. Арсен Венгер идва през 1987 г. и води играчи като Лилиан Тюрам, Тиери Анри и Еманюел Пти.

Клубът успешно компенсира липсата на отбори в най-ниските възрастови групи. Отделяйки повече време в подбора на момчета, той намалява рисковете те да се окажат неточни. „Играчите, които идват при нас, са прекарали детството си при своите семейства – обяснява Рьозо. – Започваме да говорим с тях, когато са на 12-13 години, и използваме отлагането на привличането им като силна своя страна, тъй като момчетата могат да останат по-дълго в своята родна среда, преди да се присъединят към нас.”

Президенти, треньори и футболисти идват и си отиват, ала тази философия все още носи резултати. Макар че отряза Арсенал миналото лято, Килиан Мбапе днес върви по стъпките на Тиери Анри, като завърши академията Клерфонтен, преди да се премести на френската Ривиера. „Когато говорим с топ таланти, те вярват в нашия проект, защото младостта е видима с просто око при поглед през целия ни първи тим”, добавя Рьозо.

Монако е водач в Лига 1 с третия най-млад отбор в първенството, воден от втория най-млад треньор. Като следствие на този внимателен подход, момчетата не само идват по-късно в академията, а и остават повече време. Анри, Тюрам и Пти, все световни шампиони, дойдоха 15-годишни и изиграха поне по 100 шампионатни мача, преди да заиграят в чужбина. Новата вълна от Мбапе, Тома Льомар и Тимуе Бакайоко влезе в челата на вестниците този сезон. Всички те са обект на интерес от страна на Манчестър Сити – съперник в предстоящия осминафинал на Шампионската лига, ала техният директор Рьозо не изглежда особено разтревожен: „Нужно е само да покажем на момчетата статистика на млади френски футболисти, заминали твърде рано за Англия. Това обичайно ни върши работа.”

ПЕТИМА ИГРАЧИ ОТ ШКОЛАТА, КОИТО ДА СЛЕДИТЕ

Лоик Бадиашил (вратар, Франция до-18)

Франко Антонучи (крило, Белгия до-17)

Адриан Бонджовани (крило, Белгия до-17)

Ирвен Кардона (нападател, Франция до-20)

Муса Сила (нападател, Франация до-18)

Игор Младенович, „Гардиън”

Още от Футбол свят

Виж всички