)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
&format=webp)
Облечен небрежно и почти изцяло в черно, Даниел Алвеш да Силва посреща екипа ни, за да даде за „АВС” своето първо интервю, след като напусна Барселона миналото лято. Отпуска се и цели 55 минути прави детайлен преговор на своя живот и кариера. Без никакъв филтър.
- Какво представлява родният Ви град Жуазейро?
- Малък град с около 300 000 жители, много горещ и отдалечен от големите градове на Бразилия. Но е много топло място със своите посетители – това е земя на артисти, писатели и певци.
- Как живяхте там?
- Аз съм най-малкият от пет братя. Майка ми бе господарката на къщата, а баща ми – земеделец. Той се грижеше за една градина в Салитре, на 30 км от Жуазейро, където отглеждаше домати, лук, дини и пъпеши. Когато бях на 6 годинки, вече ме будеше в 4 часа сутринта да му помагам. Научи ме да съм всичко, което съм днес – един щастлив човек, който обича живота и заниманията си, макар че това понякога не се тълкува добре. Баща ми не умее много да се изразява, ала начинът му на живот е възхитителен: все му е тая дали печели малко, или нищо; предава на околните страст ден след ден и прави всичко възможно и те да отвръщат със същото.
- Тази градина изхранваше ли ви?
- Жуазейро е място на крайните суши или бурните порои, в зависимост от сезона. Реколтата невинаги е гарантирана. Затова излизахме на лов за гълъби, за да има и месо вкъщи.
- Звучи като „Сървайвър”…
- Наистина. Дори и от киното успявахме да извлечем приходи. На 14 години някои от братята и братовчедите ми, аз също, участвахме като статисти в един много хубав филм на име „Войната за Канудос”. Даваха ни ядене и ни платиха пет реала – много пари за онова време.
- Как започнахте с футбола?
- Баща ми беше болен на тема „футбол”. Когато бе на 30 години, създаде отбор – Палмейрас де Салитре, и ме водеше да играя с тях, макар че бях три пъти по-малък. После отидох в СК Баиа и оттам ме взеха в Севиля.
- Тогава започна една блестяща кариера: пет години в Нервион и осем в Барселона, донесли 33 трофея в колекцията Ви…
- Да, разбира се, това е много хубаво, но както се казва във филма „Райо МакКуийн”, това са само празни купи. Да спечелиш много трофеи нито те прави най-добрият, нито ти носи щастие. Носи ти един фалшив живот.
- Обяснете…
- Човек трябва да става всеки ден и да се бори за целите си, но щом веднъж ги постигне, трябва да ги захвърли и да мисли за нови неща. Постигнатото без усилие щастие не ме блазни. Блазни ме мисълта да работя ден за ден и да съм винаги щастлив. Затова и никога не съм си правил по 300 снимки при спечелване на Шампионска лига – това е просто един трофей.
- Забелязвам определено разочарование…
- Защото футболът е много лицемерен – затова съм разочарован. Славата е нищо. Като малък тренирах подписи, защото мечтаех да съм известен, значим и да давам автографи. Това обаче е типичното съзнание на невинното дете. Всъщност си нямах и представа какво значи да си известен. Сега вече съм си дал сметка, че известните хора са в лошо положение. Футболът носи завист, лицемерие и фалшиви приятелства.
- Расистките прояви спрямо Вас повлияли ли са на това Ви мислене?
- Не, това е друга тема. На мен не ми влияе това някой да ме нарече „негър”, защото не се чувствам различен. Нещата ти влияят само ако ти го позволиш. Аз не мразя никого. Затова не ми харесва възцаряването на култа към жертвата в днешното общество. Трябва да отдаваме значение само на нещата, които са наистина от значение.
- Но темата за расизма е от твърде голямо значение…
- Да, така е, но мисля, че трябва да обърнем фокуса към положителното. Ако хората възприемат малко повече отношението „Какво ми пука какво ми говори този!”, ще живеят по-добър живот. В живота ги е имало и ще ги има неособено приятните неща – това е неизбежно. Живеем във вгорчено общество, облякло кожата на жертвата и намиращо си твърде много извинения за всичко.Трябва да сме по-щастливи!
- А Вие щастлив ли сте?
- Несъмнено! Това научих от баща ми – каквото и да става, трябва да си щастлив.
- А във футболно отношение?
- И във футболно отношение, макар че имам и други страсти.
- Например?
- Бих искал да съм пилот във Формула 1. Обожавам да шофирам, да чувствам адреналина от състезателна кола.
- А певец?
- (Б.и. – смее се.) Разбира се, че пея много и хората ме критикуват за това, но както казваме в Бразилия, който пее, злото пъди. Няма значение дали пееш добре, или зле – просто пей! Важното е какво искаш да предадеш на хората, а не крайният продукт.
- Животът Ви след футбола в музиката ли ще е?
- Със сигурност! Аз обичам музиката, а футболът е моето хоби. Убеден съм, че в друг живот съм бил певец. Като малък си имах група и сами си носехме инструментите. Баща ми работеше в клуб с жива музика. Имам брат певец и продуцентска компания в Бразилия. Композирам. Помагам на начинаещи групи да се наложат. Когато напусна футбола, изцяло ще се отдам на музиката – тя е голямата ми страст.
- Онова, което не Ви е голяма страст, е пресата…
- Не е така. Просто не ми харесва да си измислят неща, да манипулират и настройват към лошо. Имам предвид спортната преса на Мадрид и Барселона, която прави кръчмарска журналистика, журналистика на социалните мрежи. Интересуват се само от скандала, а това не е същото като да казваш истината. Трябва да ни уважават. Зад футболиста стои човешко същество и не може да пораждат омраза между нас, футболистите, и нашите обкръжения. Цялата ми караница с Кристиано Роналдо например бе по вина на тази преса.
- Какво всъщност се случи?
- Ако хората само знаеха колко много уважавам Кристиано… Повтарям го, за да е ясно: уважавам Кристиано Роналдо, баща на Кристиано-младши, син на Долореш и Жозе, Бог да го поживи. Всеки, който ми е говорил за Кристиано, е твърдял, че е гигантски професионалист. Оттам насетне CR7 е нещо различно – беше ми съперник и трябваше да се състезавам с него на терена. Когато казах за него, че ако заемаш твърде главна роля, ще изпъкваш при победи, ала ще те сринат при загуби, го казах с много уважителен тон. А и мисля същото и за Лионел Меси и Неймар. Въобще не бях язвителен, а пресата предаде думите ми по различен начин и Роналдо го повярва, та не ме поздрави на галавечерта на „Златна топка 2015”. Аз нямам и грам нужда да говоря за когото и да било, за да се виждам после по челата на вестниците – нямам никакво его.
- Оправихте ли се помежду си?
- Да. Според мен с минаването на времето той преосмисли нещата, даде си сметка, че думите ми са били манипулирани, и още в първия Класико след онази церемония дойде и ме поздрави. И точка по въпроса.
- Не изпушиха обаче лулата на мира Лос Бирис (б.р. – група ултри на Севиля) и Серхио Рамос…
- Това е деликатна тема. Струва ми се тъжно, че го обиждат толкова, но не бива да искаш онова, което сам не даваш. Проблемът при Рамос е, че само дни преди да излезе през задния изход към Реал Мадрид, се закле във вечна любов към Севиля, което породи гняв в една част от публиката. И все още е роб на това, но не е сътворил достатъчно история в Севиля, че да не празнува голове срещу тях или да им изисква уважение. Аз играх там шест години и спечелих куп трофеи.
- По-спокойно ли живее испанският футбол без Джосеп Гуардиола и Жозе Моуриньо?
- Мадрид на Моуриньо не умееше да губи. Играеше мръсно.
- А мръсно ли игра спрямо Вас Барселона?
- Аз обичам да съм желан и ако не ме желаят, си тръгвам. Да си тръгна гратис от Барселона бе удар от класа. В последните ми три сезона постоянно се говореше, че Алвеш си тръгва, ала ръководителите така и не ми казаха нищо в лицето. Бяха много фалшиви и неблагодарни. Не ми показаха и капка уважение. Предложиха ми нов договор едва след като ФИФА им наложи трансферно ембарго. Тогава влязох в игра и подписах нов договор с освобождаваща клауза. Днешните ръководители на Барса си нямат и понятие как да се отнасят към своите футболисти.
- Защо избрахте Ювентус?
- Исках да изляза от зоната си на уют и да се състезавам на високо ниво в един исторически и шампионски клуб. Защото и аз самият съм шампион като Юве. Това е институция, която винаги може да те научи на нещо, която винаги се бори за място на върха. Тук съм щастлив и имам нови и хубави цели пред себе си.
- Като трофея в Шампионската лига, който така силно желаят в Торино…
- Имаме нужния за целта отбор. Несъмнено. Но тук са много суеверни и го казват тихичко, за да не урочасат нещата. Караме стъпка по стъпка: първо Порто на Икер Касийяс и после каквото дойде.
- Бяхте в епицентъра на събитията по време на битката на Каталуня за независимост от Испания. Какво е мнението Ви по въпроса?
- Омаловажаването от останалата част на Испания – и граждани, и политически институции – към Каталуня породи тази вълна на щение за независимост в последните години. Така го почувствах лично аз в осемте си години там. Каталанският народ по този начин се херметизира, но не бива да е така. Местните хора посрещат испанците с обич, макар и също с доза недоверие и завист, което не е добре. Има хора, които излизат на манифестации в подкрепа на независимостта, а си нямат и понятие какво е тя; вървят по течението, следват масата, защото „така трябва”. Както действията на испанските институции, така и тези на Каталуня и нейния народ са сбъркани. Аз винаги съм бил „за” търсенето на диалог и консенсус. Независимостта би била грешка. Ако Испания и Каталуня се разделят, и двете страни накрая ще са загубили. Заедно са по-силни.
Рубен Канисарес, „АВС”
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)