Проблемът на Ливърпул е в самосъздадените очаквания

Разумната поставена цел пред Ливърпул преди сезона бе атака на Топ 4, но това, че отборът бе твърде добър в началото на първенството, създаде голям проблем. Макар съставът да бе подобрен, това се случи и в останалите конкуренти на „червените” за водещите позиции в Премиър Лийг, при това всички те вложиха драстично повече пари от внимателния в харченето си Юрген Клоп.

Когато момчетата на германеца започнаха да редят изумителни игри и резултати, например победите над Арсенал и Челси навън и надиграването на Тотнъм пак като гост плюс разпердушинването на слабаците на „Анфийлд”, опиянението естествено започна да се настанява на Мърсисайд, а Клоп не е от мениджърите, които имат склонността да искат повече трезвеност от привържениците на тима си.

Промяната настъпи, когато Ливърпул излезе на върха през ноември. Към ентусиазма около предизвикателство за титлата се добави и страхът. Германецът отбеляза това в петъчната си пресконференция, признавайки как провалените атаки към върха през 2009 и 2014 година са се отразили върху психиката на феновете на „червените”. Сякаш Ливърпул е развил фобия към атакуване на титлата.

Фатализмът започна да се настанява около „Анфийлд” и пикът дойде с поражението от Суонзи на един стадион, който не обича ранните следобеди (послание към ръководството на Ливърпул: приемането на ранни мачове намалява домакинското предимство).

Малцина около клуба продължават да вярват, че могат да настигнат Челси, а пророците на краха, спорещи, че точно такива мачове и съперници провалят отбора в дългогодишната суша, звучаха в съботната вечер по-мъдри, отколкото би им се искало.

Клоп вече е напълно запознат със значителното тегло от три десетилетия без титлата и е изправен пред предизвикателството да го остави настрана, за да не го провали то както мнозина от неговите предшественици. Той преподписа през юли за още шест години с намерението да подобрява тима слой по слой с внимателно планиране и безкомпромисно детайлен подход към трансферите. За него не е важно само да е много по-добър този сезон, а същевременно да планира напредъка и за следващия. На което и място да завърши Ливърпул през май, точковият актив ще е значително по-голям. Вече има 14 спечелени точки в повече в сравнение със същия етап на предното първенство, а това е най-истинският барометър за представянето, далеч по-точен от променливата позиция в таблицата.

Има и хора, за които съществува контрааргументът, че Ливърпул трябваше да направи повече, за да улови този озарил го момент, без значение колко невероятно е изглеждало да се достигне подобно нещо през август; че трябва да се предприеме риск и да бъде купен играч, който да направи разликата в следващите пет месеца и да попречи да се случват подобни сриващи загуби като тази от Суонзи и преди това от Борнемут и Бърнли. „Ако тръгнеш по този път, накрая прахосваш 35 млн. паунда за Анди Каръл”, казват прагматиците. „Или пък може би уцелваш десетката с 22 млн. за Луис Суарес”, отвръщат привържениците на мантрата „тук и сега”.

Проблемът не е само в неуспеха на Ливърпул да привлече нови и качествени попълнения, а и в онези играчи, които Клоп предполагаше, че ще му дадат повече, когато бъдат призовани да помагат – например Даниел Стъридж, Дивок Ориги и Емре Джан. Така, посред скорострелен срив, „червените” изведнъж навлязоха още в края на януари в решаващия етап на своя сезон – следващите десетина дни ще определят дали това ще е поредният провалил се болезнено многообещаващ сезон.

Крис Баскъм, „Дейли Телеграф”

Следвай ни: