В празничните дни стана ясно, че Благой Георгиев се е разделил по мзаимно съгласие с Оренбург, който играе във второто ниво на руския футбол. Колегите от ”24 часа" потърсиха халфа, за да разберат причината за неочакваната раздяла. В хода на интервюто обаче се оказа, че дългогодишният национал спира да играе футбол и се хвърля в дълбоките дебри на бизнеса. Той обясни какви са мотивите за решението му.
- Благо, тръгна си от руския Оренбург. Каква бе причината?
- По принцип имах договор за още година и половина. Претърпях операция на лявото коляно. И преди, а и след това, наблюдавайки нивото на Първа лига, усетих, че това не е за мен. Всъщност най-важното в случая е нещо друго. Усетих, че нямам желание да играя На 36 г. съм и винаги съм смятал, че ще съм до по-късно по терените. Освен това се чувствам много добре физически. Вече обаче не виждам никакъв смисъл.
- Значи ли това, че приключваш с футбола и слагаш край на кариерата си?
- Знам, че във футбола и въобще никога не трябва да се казва никога. За да съм честен обаче, трябва да ти призная, че вече не ми се играе и към този момент приключвам с футбола. Винаги съм обичал тази игра. Целият ми живот е свързан с нея. Вече обаче не изпитвам удоволствие от футбола, което е най-важното Няма смисъл да правиш нещо, от което не изпитваш удоволствие, ако можеш да си го позволиш, разбира се. Просто в последните 2 месеца тази идея узря у мен и вече съм наясно какво искам.
- Тъй като това е изненадващо, да го кажем пак в прав текст - Благо Георгиев спира да играе.
- Да, нямам желание за футбол. Освен липсата на удоволствие от играта обаче има и други неща, които спомогнаха за решението ми. На първо място това е семейството ми, на което е крайно време да обърна много повече внимание. Започнах и да се занимавам с нови неща. Това са проекти, които ангажират и човек трябва да е сериозен, щом се е захванал с тях.
- Ще разкриеш ли за какво става дума?
- Всичко е в много начален етап. Идеите тепърва ще се развиват. Не искам да навлизам в подробности. Мога само да кажа, че въпросните проекти са много далече от футбола и са свързани с Русия. Работя по тях с близки за мен хора. Човек трябва да се развива. Дадох си сметка, че изкарах много време във футбола. Затова и се впускам в тези нови начинания. Повтарям, че са изключително сериозни. Може понякога да изискват ангажираност по цял ден. Естествено, няма какво да крия, те са свързани с планове за добра финансова възвращаемост. Въпреки че към момента съм спокоен в това отношение благодарение на футбола. Именно това спокойствие и необремененост обаче ми дават свободата да се развивам в други насоки.
- Все пак имаше ли предложения, след като стана ясно, че си свободен агент?
- Да, обадиха ми се от 3-4 клуба, руски. Имаше и от Висшата лига. Аз съм сигурен, че Оренбург ще се върне в нея за следващия сезон. Като го няма вече удоволствието обаче, няма смисъл. Винаги съм играл със страст. Няма я. Аз и през лятото получих предложения. И от европейски първенства, а и от другаде.
Да ида да играя в Китай или някъде другаде? Не, това не е за мен А и може би казах прекалено малко за семейството. Не че съм свикнал да говоря много за него. Дълги години то стои на заден план заради футбола. Сега ще поправя това нещо. Искам да се отдам на близките си и да прекарвам колкото се може повече време с тях.
- Щом това интервю се превърна в такова за край на кариерата, да ти задам някой от задължителните за такива въпроси. За кое съжаляваш най-много, че не се е случило във футбола?
- Е, то на всеки е ясно, че за минали неща няма смисъл да се съжалява, но много малко са хората, които успяват да го избегнат. Яд ме е, че не можах да играя на голям форум с националния отбор - на световно или европейско първенство.
- Да, ти не беше в състава за Евро 2004.
- Тогавашният селекционер Пламен Марков не ме взе. Виж, не се сърдя на никого. Хората са поставени на постове, за да вземат решения, които те изискват. Аз винаги сам съм си проправял пътя във футбола. Никой не ми е помагал в този смисъл. Затова и някои неща, които съм чел преди за себе си, са направо смешни. Аз затова и вече не го правя. Не ме интересува какво има в пресата за мен.
- Кой момент от кариерата ти те е зарадвал най-много?
- Всъщност те са адски много. Аз наистина винаги съм играл с голяма страст. Понякога хубав пас, който дори не е довел до гол, ми е носил огромно удоволствие. Иначе като трофеи са двата, които спечелих в Сърбия с “Цървена звезда” - титла и купа на страната. Като голове са този срещу Черна гора за 2:2 в последната минута и когато вкарах на “Шалке 04”, а на вратата бе Мануел Нойер.
- А можеш ли да се сетиш за най-куриозен?
- Може би при дебюта ми в националния. Трябваше да играя с номер 7 срещу Хърватия. Така бях записан в заявката. Изведнъж обаче се оказа, че фланелката ми е с номер 15. Тогава нямаше имена на гърба. Стана една суетня, почти до паника се стигна.
- Имало ли е вариант да играеш в друг български отбор освен “Славия”?
- И от “Левски”, и от ЦСКА са ме искали. Миодраг Йешич дори бе много настоятален, когато бе начело на ЦСКА. Всичко във футбола дължа на “Славия”.Венци Стефанов ми подаде ръка още когато бях при юношите. Щеше да е предателство да отида в друг български отбор. Затова винаги съм казвал, че у нас ще играя само за “Славия”. Освен това с Венци Стефанов често сме си говорили, че “Славия” в никакъв случай не е по-малък клуб от “Левски” или ЦСКА и оттам също може да се излезе в чужбина. Така и се получи с мен.
- При кой треньор си се чувствал най-добре?
- Във футбола от всеки треньор научаваш по нещо. Не искам някой да се обиди. Все пак ще кажа, че при настоящия селекционер на Русия Станислав Черчесов израснах много. Той ми бе треньор в “Терек” и “Амкар”.
- Предстои конгрес на БФС. Какво е мнението ти за двете кандидатури за президент - на сегашния Борислав Михайлов и на Любослав Пенев?
- Уважавам ги и двамата. Боби наистина направи много за българския футбол. Доста го плюят, но дори тази база в “Бояна” само да беше направил, щеше да е нещо наистина значително. С Любо съм бил близък, уважавам го като професионалист.
Цялото интервю с Благой Георгиев можете да прочетете на