Националният отбор по волейбол на България за жени до 23 години бе удостоен със спортен "Икар" за Отбор №1 на годината на специална церемония на годишните награди на Фондация "Български спорт". Специално от Швейцария за награждаването се завърна капитанката на тима Гергана Димитрова. Ето какво каза младата ни националка в специално интервю за BGvolleyball.com за наградата, изминалата година и предстоящите празници:
- Получихте спортен "Икар" за Отбор №1 на годината, а с това и национално признание, удовлетворена ли си?
- Честно казано още не мога да осъзная колко голям успех постигнахме. А наградата е престижна за нас. Благодаря на Фондация "Български спорт", защото по-хубаво от това да си бронзов медалист, е само да бъде оценен подобаващо труда ти.
- Завърна се специално от Швейцария за награждаването, как реагираха в клуба за тази награда?
- Всички се радваха и ме поздравиха. А президентът на Волеро ме пусна да се прибера за два дена. Дори ще го обявят и на официалния сайт, все пак тяхна състезателка е с бронзов медал от световно и награда спортен "Икар".
- Как продължава твоята програма, имате ли почивка за Коледа, Нова година?
- Тази година декември е много благоприятен за мен. Ще успея да присъствам на всички празници - Бъдни вечер, Коледа и Нова година. На три път ще се връщам до България. Не мога да мечтая за по-хубаво стечение на обстоятелствата.
- Това рядко се случва на един състезател, който играе в чужбина?
- Така е наистина. Малко повече пътуваме, но пък си заслужава, ще бъда на родна земя за всички празници. Щом е за България винаги мога да пътувам.
- Смяташ ли че изпращаш една успешна 2017 година?
- Изпращам най-успешната си година досега в моята кариера. Но надявам се 2018 година да е още по-успешна.
- Как оценяваш смяната на клубната си принадлежност от Франция в Швейцария?
- Не мога да кажа съжалявам за Франция, мога да кажа единствено съжалявам за Кан. Защото това е един изключителен град и отбор. Не може да се опише с думи, трябва да се отиде там и да го изживееш. Бях две години в Кан и малко, или много си оказа влияние върху мен. Естествено, че ми липсва, но от друга страна Швейцария е доста красива страна. Цюрих е да кажем малко по-скучен град, но също красив, а пък и все съм там да играя волейбол, не да се забавлявам.
- Като сравниш двете първенства?
- Първенството в Швейцария е една идея по-слабо от френското. Тази година във Волеро направиха по-млад отбор и съвсем млада генерация и допуснахме три загуби в първенството.
- Как възприеха това швейцарците?
- Седемнадесет години нямаха нито една загуба. но със сигурност са знаели какъв риск са поели. Защото отборът е коренно сменен. Но го приеха. Продължаваме да се борим и целта е спечелване на Купа и титла. Шампионска лига е малко по-настрана.
- Какво значи по-настрана?
- Не са поставени цели в Шампионската лига, засега задачата е излизане от груповата фаза.
- Ти лично какво си пожелаваш за 2018 година?
- Да съм жива и здрава, не мога да искам повече. Всичко друго го имам. Не само за мен, но и хората около мен.
- Предстоят доста предизвикателства пред теб за 2018 година, включително и Световно първенство?
- Нека първо да изпратим 2017 година и след това ще мислим за 2018 година.
- Къде ще караш Коледа и Нова година?
- В София. Коледа със семейството ми. А нова година ще се събираме по-голямата част от отбора, с който спечелихме бронзовите отличия и с приятеля ми Златко Кьосев.