Сайтът на международната федерация по волейбол публикува специален материал за братята Николай и Розалин Пенчеви, които участват на световното клубно първенство. Двамата дори излязоха един срещу друг на полето като състезатели съответно на полския Скра Белхатов и аржентинския Боливар. Баткото Николай и съотборниците му надвиха тима от Южна Америка, за да се класират за полуфиналите. Съперничеството им на терена впечатли много медийния екип на централата, който ги интервюира преди сблъсъка.
"Живеейки и работейки далече един от друг, на различни континенти, те не са се виждали откакто са приключили ангажиментите им към националния отбор на България в началото на септември. Световното клубно първенство предостави на двамата рядка възможност да се видят на живо и да се прегърнат братски", започва материалът на FIVB, посветен на Николай и Розалин.
"Преди седмици, когато разбрах, че и двамата ще участваме на световното, изпитах много силни емоции. Но с наближаването на мача, всеки опитва да се концентрира и да остави чувствата на заден план”, казва по-младият брат Розалин след мача. „Беше много вълнуващо да играем един срещу друг. В началото, когато излязохме на полето, се опитвах да избягвам погледа му, защото знаех, че ако се засечем, емоциите ще изплуват и ще загубя концентрация", добавя Розалин.
Той е на 23 години и е близнак с Чоно Пенчев, който също е професионален волейболист, и понастоящем е състезател на Азимут Модена. Николай е с 2 години по-голям от двамата, но има и четвърти брат, който е най-възрастен, но няма нищо общо с волейбола. Николай, Розалин и Чоно са родени в Пловдив, южна България, и са започнали кариерите си в местния клуб Виктория Волей.
"Понякога си коментираме мачовете, но не им давам съвети, освен ако специално не ме попитат за нещо. Те вече са достатъчно опитни и играят на много високо ниво", пояснява Николай. След някои брилянтни постижения с младежките и юношеските гарнитури на България Николай Пенчев вече доста години играе за мъжкия национален тим. Розалин е в представителния отбор едва от миналото лято, но бързо се очерта като титуляр и в немалко мачове започваше заедно с брат си. Да играят един срещу друг обаче им се случи едва за втори път в кариерата им. Те се срещнаха и преди няколко години, когато Николай бе състезател на Асеко Ресовия, а Розалин бе в Ефектор. И в първия случай по-големият брат излезе победител.
"Получих възможност да вляза и да играя срещу него и съм наистина щастлив. Радваме обаче и победата, която подпечата билета ни за полуфиналите в Краков. Така че за момента резултатът е 2:0 за мен", пошегува се Николай.
В разговор с двамата обаче не е трудно да усетиш братската любов и дълбокото уважение, които изпитват един към друг.
"Когато говорихме преди мача, му казах, че ще съм щастлив ако играе (Николай напоследък не намира редовно място в титулярния състав – б.пр.). Разбира се, радвам се, че той и отборът му се класираха за полуфиналите. Сигурен съм, че ако беше на мое място и той щеше да е щастлив от моето постижение. Мисля, че с влизането си в игра срещу нас Николай помогна много на отбори си, особено в посрещане и защита", убеден е Розалин.
"В семейството ни не знаеха за кой отбор да стискат палци, затова казаха просто: "Нека по-добрият победи. Преди мача баща ни пожела успех и на двамата, предполагам за него е голямо удоволствие да наблюдава как двама от синовете му се състезават, макар и един срещу друг, на такова високо ниво. По време на мача не сме си говорили нищо, но понякога се поглеждахме през врежата", признава Николай.
Всички, които са гледали мача в "Атлас Арена", обаче знаят, че това не е напълно вярно. В един момент двата отбора започнаха разгорещен разговор със съдията, а братята се приближиха един към друг и започнаха да се сочат с пръст и да си говорят някакви неща. С усмивка, разбира се, под аплодисментите на феновете в залата, които явно усетиха емоцията на момента.
Отборът на Розалин – Боливар, не успя да се класира за полуфиналите и трябва да напусне първенството след груповата фаза.
"Ще имам възможност да прекарам малко време в Пловдив покрай Коледа. Но първо ще отида до Италия да посетя моя близнак Чоно", разкри Розалин. Николай все още не знае дали ще може да се прибере до България за празниците, за това просто обобщи лаконично: "Добре, че поне с Розалин успяхме да прекараме малко време заедно, макар и в Лодз".
24chasa.bg