"От скрина": Бай Тошо от Хамбург

"От скрина": Бай Тошо от Хамбург

На 26 юни 1994 година България записва златна страница в своята футболна история. Отборът на Димитър Пенев разбива с 4:0 Гърция в Чикаго, което е първи наш успех на световни финали. Към края на двубоя коментаторът на "Канал 1" Красимир Кушев дава думата на запалянкото Тодор Попов, известен на няколко поколения родни национали като Бай Тошо от Хамбург. Той е гледал на живо цели 285 мача на държавния тим! Кое го свързва с футбола? Откъде тръгва тази негова страст към "лъвовете"? Каква е житейската му история? Всъщност информацията за Бай Тошо е оскъдна, но с много "ровене" се намира. Там, където липсват големи парчета от мозайката, запълваме картината с разкази на колегите Борислав Константинов и Краси Кушев. Първият сравнява Тодор Попов с Вазовия герой Странджата, а вторият го нарича витален човек. Нека се върнем десетилетия назад!

Тодор Попов е роден през 1920 година в смолянското село Кирково. По-късно, когато емигрира в Германия, името Тодор се видоизменя на Теодор. Бъдещият голям почитател на националния отбор расте в многодетна къща, като сам определя детството си като "детство за мъже". През 30-те години семейството му се мести в Пловдив. В тези трудни времена Тодор се учи на много неща от своята баба Стефана, покрай която растат общо 20 внуци. По-късно Бай Тошо от Хамбург споделя, че като дете е изкарвал с по три маслинки и три филийки на ден. По-нататък Попов се записва в Софийската духовна семинария, където учи една година. В началото на 40-те години избират 12 души от курса му, които трябва да заминат на обучение в Германия. Той е един от тях. Преди това в България се случва нещо, за което след години е награден в Тел Авив. Тодор открадва чанта с документи, благодарение на което, успява да снабди с паспорти 35 евреи, на които помага.

Семинаристът заминава за Нацистка Германия – първоначално в Гелзенкирхен, а след това в Дортмунд, където записва да следва технически науки. Заради кървавата бъркотия около Втората световна война обаче се мести в Холандия. Някъде по това време баща му загива на фронта в Югославия. В Ниската земя нашенецът се жени за холандката Рудолфина "Фина" де Бур – селска девойка от Керкраде, чиято фамилия в превод от нидерландски език означава "фермер". В годините след войната за Попов и Фина няма никаква работа в Холандия и те предприемат преместване в пристанищния Хамбург, където се установяват и където им се раждат трима синове.

Заради мътилката и разрухата, завладели Европа, Тодор не довършва образованието си и се захваща с бизнес. Скоро след това той поема към САЩ – Лос Анджелис, Сан Диего, Бостън, като дори опитва да се занимава с професионален бокс. Веднъж в Америка българинът припечелил 45 долара на боксовия ринг. След завръщането си в Хамбург, стартира внос и износ на плодове. По тази линия прави контакт с България, минала вече към Съвета за икономическа взаимопомощ, и завърта търговия с родината – праскови, ягоди, череши и т.н. Това е периодът, в който родният емигрант натрупва сериозно богатство в Хамбург, където си купува къща на Бланкенезе, което е на брега на р. Елба. Той обича да казва, че живее в "българското време в Хамбург". В по-напреднала възраст Тодор Попов, наричан и Тео Българина, живее на 100 метра от стадиона на Санкт Паули.

Бай Тошо от Хамбург се запалва сериозно по футбола в края на 60-те години покрай легендата на Левски Стефан Абаджиев. Теко е разочарован силно, че не попада в състава на Рудолф Витлачил за световното първенство в Англия, а освен това мечтае да завърши прочутата треньорска школа в Кьолн. През 1968 година крилото на "сините" емигрира от НРБ в Западна Германия. Там Абаджиев се свързва с Тодор Попов, който започва да се интересува живо от българския футбол. Пред приятели Бай Тошо споделя, че именно Теко го провокира да посещава мачове на националния тим.

Първият му голям шампионат е Мондиал'74 във ФРГ, където нашите записват две равенства и една загуба в предварителната група. "Беше дошъл на финалите през 1974 година. Идваше с отбора, но не мога да кажа, че го познавам", спомня си Добромир Жечев. Впоследствие Бай Тошо се сприятелява с Вили Недялкова, която след време става спортен мениджър на германския телевизионен гигант ZDF, и започва да получава акредитации като представител на Българска телевизия. В замяна Попов помага с каквото може на родните журналисти, с много от които става добър приятел. "Беше безкрайно позитивен човек, с огромно чувство за хумор. В Чикаго беше акредитиран и го поканих на пулта за първата победа. През 1998 година във Франция уреждаше пропуски от DSF за някои български журналисти", разказва Краси Кушев.

Тео Българина е близък с Иван Славков, Николай Колев - Мичмана,  Боре Константинов, Никола Ексеров, Краси Кушев, Христо Илиев - Патрата, Ангел "Чори" Петров, Иван Вуцов, Иван Бобеков, Георги Пачеджиев - Чугуна, Иван Янев, който е брат на легендата на ЦСКА Крум Янев, Джачинто Факети, Йохан Кройф и др. В мемоарите си Батето разказва как на световното в Мексико през 1986 година заможният Бай Тошо дал на Мичмана нов "Фолксваген", пълен автоматик. Колата обаче не носи късмет на известния коментатор – той бърка скоростите и дава назад, в резултат на което чупи коленете на жена си.

Иван Вуцов си спомня как Попов му услужил с мерцедеса си, за да може свободно да обикаля из Италия по време на Мондиале'90. Тогава Вуцата е национален селекционер и гледа под лупа Румъния и Шотландия, с които трябва да играем в квалификациите за Евро'92. Зеленият мерцедес обаче прегрява и сдава багажа в покрайнините на Болоня. "По време на Италия'90 Тодор спа в нашия хотел и използвахме колата му да ходим на мачовете. Идваше и в София на мачове. Дали като емигрант от ФРГ е имал проблеми с властта? Не помня да е имал. Не беше нито левскар, нито цесекар", споделя Вуцов. През 1977 година пък Тео Българина помага на отбора на Славия, закъсал сериозно преди среща в Западна Германия.

Впрочем в годините на социализма покрай футбола Бай Тошо става обект за агентите от Държавна сигурност. Богатият бизнесмен е с националите по време на лагера в Толука преди Мексико'86. В архивите на ДС се откриват донесения от ченгетата "Борисов" и "Гевренов", че Попов е собственик на публичен дом във ФРГ. Фантетата пишат още, че паралията от Хамбург е в основата на всички сключени договори на наши футболисти в Западна Европа и че сам разпространявал слуха, че е представител на "Адидас".

Близките до Тодор Попов твърдят, че това са глупости. Нашенецът държи дълги години ресторант в Санкт Паули, в близост до Музикалния театър. В заведението, наречено "Тео", се предлагали наденички, пържени картофи, бира, имало билярдна маса и работили много български емигранти, предимно пловдивчани, свидетелстват очевидци. Пред сънародници Тео споделя, че най-много се дразни, когато чуе някой да казва, че българите са мързеливи. Любопитно е, че като млад гастербайтер след Втората световна война Бай Тошо трябвало да преплува Елба през нощта. Било адски трудно, като успял да си помогне, почивайки си покрай останките на потопените кораби.

От 1974 година Попов не пропуска голямо футболно първенство с участието на България, а паралелно с това подкрепя и нашите спортисти на редица Олимпийски игри. Сам казва, че най-неприятният му спомен от тези 285 мача на България е загубата от Шотландия през 1987 година, която ни спира за Евро'88. "От начина, по който една нация възприема футбола, може да определиш нейната духовност", смята Бай Тошо.

Запаленият фен е с националите и на световните финали във Франция през 1998 година, оказали се последни за "лъвовете" за много дълъг период от време. Тодор Попов издава книга в Германия – "Легенди и личности", която обаче не е позната на българския книжен пазар. Той напуска този свят през 2008 година. Ще завършим с една негова мисъл: "Историята не дава индулгенция за забрава".

За мнения, препоръки и идеи относно рубриката, моля пишете на: filip.drumchev@sportal.bg или в групата От скрина във Facebook

Още от От скрина

Виж всички