Най-сетне в Интер настъпи истинската промяна за добро

Твърде дълго време тифозите на Интер страдаха заради неумението и/или нежеланието на клубното ръководство да създаде разумен и амбициозен дългосрочен проект. Както научиха на свой гръб доста управници по трудния начин в последните години, непрестанната въртележка на треньори по никакъв начин не спомага за изграждането на силен отбор. И това е дори преди да споменем нелепото купуване на играчи на конвейер, превърнало се за съжаление в обичайна гледка на „Сан Сиро”.

Привърженици и журналисти постоянно призоваваха „и нерадзури” да променят привичките си, преди да се е стигнало до необратимо вграждане на провала в стените на структурата на Ла Пинетина. Редуването на класирания в Лига Европа и в средата на таблицата в Серия А не може да бъде наречено другояче, освен „позорно” за глобална марка като Интер. Затова, когато Роберто Манчини реши да напусне своя пост посред предсезонната подготовка миналата година, мнозина сметнаха, че клубът най-накрая е достигнал до критичната си точка. Истината бе, че тепърва предстоеше да се копае още надолу…

Експериментът с Франк Де Бур – продукт на Ерик Тохир, завърши с крайна форма на провал, като треньорът и отборът ставаха все по-очевидно несъответстващи си с всеки изминал ден. Формата после се вдигна при бившия наставник на Лацио Стефано Пиоли, бил инжекция адреналин в клуба и играчите и върнал идентичността им.

Интер се носеше на гребена на вълната от еуфория, а разбиването със 7:1 на силния Аталанта го катапултира обратно в зона ЛЕ, когато… изведнъж връхлетя нова беда. Необяснимо „синьо-черните” съумяха да вземат само две точки от следващите си осем мача – форма на изпадащ, и вместо в Шампионската лига се озова извън евротурнирите. Това бе Лудият Интер (Pazza Inter) в най-лошия му вид.

При все това после видяхме признаци на като никога сдържана и далеч по-разумна и балансирана клубна управа в течение на летния трансферен прозорец. В това време други като Пари Сен Жермен, Манчестър Сити и дори градският съперник Милан харчеха безотговорно по над 200 млн. евро за трансфери. Заради това грандиозно хвърляне на пари става все по-трудно за клубовете без неограничени финансови ресурси да открият истински стойностни играчи на днешния пазар. Колкото и трудно да е това предизвикателство обаче, хора като Валтер Сабатини и Пиеро Аузилио се опитаха и опитват да свършат добре работата си в подобна среда.

Решението на Интер да вземе Лучано Спалети за треньор бе значителна стъпка в правилната посока, като се има предвид фантастичната му работа в Рома в предишните 18 месеца. Там той не само наложи нешлифовани диаманти като Емерсон Палмиери и Антонио Рюдигер, помагайки им да изградят реноме, а и подобри играчи като Мохамед Салах, Диего Пероти и Войчех Шчесни. По същия начин тифозите на „и нерадзури” се надяват Спалети да помогне на Милан Шкриняр, Далберт и Роберто Галярдини да достигнат следващото ниво в развитието си, докато опитва да изкове шампионски състав.

Гореспоменатите Шкриняр и Далберт плюс други летни попълнения като Матиас Весино, Борха Валеро и Ян Карамо са точен показател за промяната в клубната политика. Сабатини и колегите му изучиха всичките си трансферни мишени до последния детайл, за да са сигурни, че те притежават всички изисквани от Спалети характеристики, преди да финализират която и да е сделка. Ранните признаци са, че новите играчи до един съвпадат като дялани камъни във вижданията на треньора.

С поглед, вперен същевременно и в дългосрочното бъдеще на клуба, бяха взети Алесандро Бастони и Факундо Колидио съответно от Аталанта и Бока Хуниорс – две от големите фабрики за таланти в световния футбол. Липсата на далновидност в предишните години донесе вълна от критики към Интер, ала последните трансферни действия показват, че страницата може би вече най-накрая е обърната от ръководителите на „Апиано Джентиле”.

За капак отборът направи фантастичен старт в новия сезон в Серия А и тази неделя се завърна след дълго чакане на върха на таблицата за временното класиране, изпреварвайки досегашния лидер Наполи, хегемона Ювентус и Рома. Топреализторът Мауро Икарди и главният му асистент Иван Перишич са в челата на всички вестници, но голяма „вина” за успешния поход дотук има и солидната отбрана от Шкриняр и Жоао Миранда с вечно стабилния зад тях Самир Ханданович.

Остава да се измине още дълъг път и в събота предстои ключово гостуване срещу шампиона Юве, ала Интер може да черпи самочувствие от това, че взе 4 от 6 възможни точки на терените на другите челници Рома и Наполи, както и от това, че още няма загуба от началото на първенството, като е с най-стабилната защита (заедно с Наполи и Рома).

Всичко това, разбира се, вдъхва самочувствие у играчите, които изглеждат твърдо решени да се докажат след бедствения минал сезон. С треньор с несъмнени качества като Спалети начело на проекта и след изготвяне най-сетне на разумен и ясен план с решена да го следва управленска структура, „и нерадзури” са в такава силна позиция в каквато не са били от години насам. Без нуждата от разделяне на мисълта към мачове в Европа, нищо чудно впечатляващата им форма да продължи още дълго занапред. Особено при добър резултат на „Ювентус Стейдиъм” в събота.

Джордан Ръсел, „Get Italian Football News”

Следвай ни: