Байерн показва завръщане към заплашителния си вид

Байерн показва завръщане към заплашителния си вид

Съботната вечер донесе завръщане на онзи, предишния Байерн (Мюнхен) с убедителната победа с 1:3 на гости на Борусия (Дортмунд) в германската Класика, а с това и широк набор от коментари от страна на ръководители, треньори и играчи на баварския хегемон в Бундеслигата.

Старши треньорът Юп Хайнкес вдигна метафорично показалец с предупреждение, че тимът му е трябвало „да задържи топката долу” – германски футболен идиом за оставане здраво стъпил на земята. „Все още не играем по шампионски”, каза 72-годишният наставник, отбелязвайки това, че Байерн е допуснал пред вратата си цели три чисти голови положения, колкото и добре да е играл.

Вратарят Свен Улрайх, който направи безспорно най-добрия си мач, откакто замести тежко контузения титуляр Мануел Нойер, разбираемо се съсредоточи върху своето собствено представяне: „Щастлив съм, че можах да помогна на отбора днес.”

Няколко метра по-встрани във вътрешността на стадион „Сигнал Идуна Парк” съзнанието на Матс Хумелс вече се бе насочило към постигането на шеста поредна титла. „Нямам нищо против нещата отново да станат скучни на върха на класирането – пошегува се бившият бранител на „жълто-черните”. – Не съм сигурен обаче, че нещата ще стоят точно така.”

А най-точните думи бяха и най-лаконичните. Дойдоха от устата на Роберт Левандовски: „Днес играхме наистина добър футбол.”

„Наистина добър футбол.” Кога за последно тези три думи бяха изговорени да определят представяне на Байерн? Със сигурност не и този сезон и може би веднъж или дваж в предишния, когато „червените” биха РБ (Лайпциг) с 3:0 точно преди Рождество Христово.

На домашната сцена те се уповаваха в традиционното си умение да печелят мачове по какъв да е начин – с манталитет или индивидуална класа, вместо с наистина убедително представяне. На континенталната тази формула логично се провали. Съживяващото гостуване във Вестфалия обаче показа най-ясния знак, че Байерн може отново да издигне играта си на съвсем ново ниво – ниво, което за последно бе видяно, когато Джосеп Гуардиола бе наоколо.

Баварците мислеха бързо във владението си на топката и създаваха числени преимущества около нея с постоянно движение, агресия в единоборствата и ефикасност в наказателното поле. С други думи, признаците на качествения отбор. „Европейска световна класа”, написа Йошуа Кимих в своя профил в Инстаграм, отчасти на шега.

Дортмунд, по свои собствени признания, не заслужаваше подобна класификация. „Днес не бяхме топ отбор – изрази съжаление старши треньорът Петер Бос. – Байерн бе очевидно по-добрият тим, особено през първото полувреме. Ние само тичахме подир топката и винаги стигахме твърде късно до мястото. През второто полувреме се доближихме и показахме, че можем да играем. Тогава вече видяхме истински мач.”

Късният натиск обаче дойде само като слабо утешение. Ужасяващ поход от седем мача със само една победа във всички състезания, и то срещу третодивизионния Магдебург (5:0), постави „жълто-черните” на ръба от елиминиране от Шампионската лига и превърна преднината им от пет точки над големия им южняшки съперник в Бундеслигата в изоставане от шест точки и срив до 3-то място в таблицата с класирането.

Бос пипна тактическата си система и осигури малко повече протекция за отбраната, ала продължава да създава хаос несигурността в сърцето , където Йомер Топрак и Сократис Папастатопулос просто не са от изискваната класа. Дортмунд допусна цели 12 гола в последните си четири мача в Бундеслигата. Подобна пропускливост и немарливост отзад не са били виждани от края на злощастния период на Берт ван Марвейк в сезон 2005/06.

Докато Бос не подреди къщичката си в защитен план, други отбори ще продължат да се чувстват окуражени да играят без страх срещу „жълто-черните” и да вземат добри резултати. Дори и впечатляващата офанзивна линия на Борусия изглежда вече психически увредена като самочувствие и увереност заради пилешката защита. Единственото положително нещо от съботната потискаща вечер е това, че размерът на предизвикателството се видя болезнено точно и ясно. Клуб, привърженици, отбор и треньор трябва да се съберат в един юмрук много повече отколкото са сега, за да осигурят, като абсолютен минимум, класиране за следващото издание на Шампионската лига.

Байерн от своя страна усеща, че неговата форма може и още да се подобри. Постепенният напредък под ръководството на опитния предводител Хайнкес дойде, което е забележително, в отсъствието на фундаментални фигури за отбора като Нойер, Томас Мюлер и Франк Рибери. Освен тях, в събота не игра и Жером Боатенг.

„Естествено, ще ставаме по-добри и по-силни”, пророчески предрече Хайнкес.

Самодоволната летаргия от времето на Карло Анчелоти бе разтърсена и на нейно място се завърна традиционният, непоколебим, вечен устрем към идеалното. Байерн може и да не е онова огромно червено чудовище, което ужасяваше съперници наблизо и надалеч, ала, ако съдим по видяното в събота вечер, вероятно е на път да върне страховитото си лице. Може би дори съвсем скоро.

Рафаел Хьонигщайн, ESPN

Следвай ни:

Още от Футбол свят

Виж всички