)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
&format=webp)
В спорта славата и овациите са за големите герои на игрището. Често в сянка остават хора, които със своите знания и професионални умения помагат много за достигането до победи и трофеи. С всичко това съвсем наясно е българският остеопат Георги Биволарски.
Преди 10 години той започва да учи с една цел – да работи в спортен отбор. Сега той е близо и в помощ на най-добрите във волейбола и радостта на една от най-класните ни състезателки Ева Янева от срещата с него е достатъчно показателна. И дори бе прегледана от Биволарски, докато той разкаже пред DIEMA SPORT своята история.
"Когато завърших училище, биологията ми беше интересна и исках да уча нещо с биология, което обаче да не е популярно. Тогава хиляди хора учиха икономика. Случайно научих, че в НСА се учи кенезитерапия и нещата се получиха от само себе си."
"Първоначалната ми идея беше да работя в спортен отбор. Исках да съм по-близо до спорта, да помогна за някоя победа, за някой медал. Това винаги ми е било страст", заяви Биволарски.
Съдбата си знае работата и не след дълго Биволарски вижда как трудът му започва да се отплаща. Той поема предизвикателството да работи с националните отбори по ръгби на Австрия преди да се върне отново в България, за да се занимава с любимия волейбол.
Неговият преподавател доцент Мартин Еремиев го свързва с Владимир Николов, който по това време е мениджър на мъжкия ни национален отбор. Там Биволарски работи две години в щаба на Камило Плачи, а след това е използван от Владимир Кузюткин и Драган Нешич при жените.
"Когато за първи път започнах да работя в националните отбори, имах едно притеснение, защото тези хора съм ги гледал по телевизията. След това като започнах работа, приятни хора, винаги са усмихнати и не съм срещнал капризи за щастие."
"Когато имах възможност да работя с мъжкия национален отбор, постигнахме няколко четвърти места, което беше уникално изживяване. Мъжете имаха много обединен отбор. При жените имаше разлики. Даже съм го казвал на състезателките", споделя той.
Биволарски продължава работата си с Драган Нешич и в турския Бурса. Не закъснява и предложението от турския национален отбор, където треньор е Джовани Гуидети.
"След първият ми сезон в Бурса получих предложение от турския национален отбор. За една година явно съм успял да впечатля Джовани Гуидети. Бях много щастлив от този сезон. Професионализмът беше на уникално ниво. Сблъсък с друг тип работа."
"Ако трябва да сравнявам двата национални отбор, първата разлика е финансирането. Тогава и организацията е на друго ниво. Не мога да кажа, че състезателките са на по-високо ниво", заяви Биволарски.
Това лято българинът бе в щаба на Турция при спечелването на бронзовите медали на европейското първенство в Азербайджан и Грузия. На този турнир България отново не реализира потенциала си и остана извън първите осем.
"Много от отборите ги беше страх от българския отбор. Започнаха много ударно, с добри мачове. Накрая не се получи, но дори нашия щаб го беше страх от България. Предпочитаха Русия, но не и България."
"Винаги нещо не ни достига. Всяка година е нещо различно. Не е моя работа да правя анализи. Не успях да гледам мача на живо. Предполагам, че липсата на хора са оказали влияние. До колкото знам част от състезателките имаха травми, което е попречило в известна степен."
Той констатира със съжаление, че действителността в България отдалечава местните отбори с професионализма в големите чуждестранни клубове.
"Работата ми е свързана с екип. Работим в тесен екип с треньора. Изследваме проблемите на волейболистките. Много често се получава и имаме по-малко проблеми по време на състезания."
"За съжаление, когато финансово не са добре нещата, много често в България съвместяват длъжности. Това не е професионално. Случвало ми се е да помагам с някакви физически упражнения, за да се представят по-добре", споделя Биволарски.От новия сезон той ще продължи работата си с Джовани Гуидети и в световния клубен шампион Вакъфбанк.
"В момента, в който получи предложение да работя там се почувствах удовлетворен, но беше и предизвикателство. Чувствам голяма отговорност, защото там всеки мач трябва да се спечели и да се спечели с 3:0, няма друг вариант."
"Вакъфбанк е едно голямо семейство. Много приятелски отношения и човек не чувства напрежение, въпреки че това е един от топ отборите", споделя още специалистът.
Там той ще работи и със сензацията в световния женски волейбол Тин Жу, която изведе страната си до олимпийската титла през миналата година .
"Тя изглежда много земен човек също. Винаги е усмихната, винаги положителна. Опитва да се шегува постоянно. Има изключителна генетика. Останалите също са голяма класа, но тя е уникален атлет."
През целия този път на професионално израстване Биволарски среща подкрепата на своята съпруга, а на победите вече се радва и малката им дъщеричка. През април тя бе на врата на татко си, след като Бурса триумфира в турнира за Купата на претендентите.
"Аз съм късметлия, защото винаги имам подкрепата на моето семейство. За съжаление понякога ме чака много, защото с Гуидети се тренира минимум 3 часа. Първият мач е когато беше на 2 месеца. Дори по телевизията гледа по 20-30 минути, а по принцип не стои на едно място", споделя специалистът.
И ако мечтите на спортистите са свързани с медали и трофеи, тези на Георги Биволарски са далеч по-прости.
"От започването ми да работя имам една цел – максимално здрави състезатели, които не пропускат тренировка. Целта ми е да си свърша добре работата", завърши Биволарски.
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)