Най-крайно расистката ултра групировка е от… Израел

„Десет, девет, осем, седем, шест, пет, четири, три, две, едно… Война! Война! Война!”

С този мощен дружен вик посреща за добре дошли хората на стадиона най-крайно расистката ултра групировка в света на футбола – тази на Бейтар (Йерусалим). Това е шесткратен шампион на Израел и седемкратен носител на купата на страната.

Името на главната ултра фракция в сектора е Ла Фамилия. Тя скача на расова основа срещу всеки футболист, който не е евреин, най-вече ако става въпрос за палестинци или генерално за мюсюлмани. Неслучайно, за разлика от останалите водещи клубове в страната, в Бейтар още не е играл футболист от арабско потекло.

Тази групировка се характеризира с участието си в крайния израелски национализъм, като мнозина от нейните членове са част от дясноцентристката консервативна политическа партия Ликуд, водена от настоящия министър-председател на страната Бенамин Нетаняху (отявлен привърженик на Бейтар) и в която членове са били популярни националисти като Ариел Шарон, Менахем Бегин и Моше Кацав. Някои биват свързвани и със забранената ултранационалистическа партия Ках.

Всяка неделна вечер преди домакинските мачове на Бейтар в околностите на стадион „Теди Колек” се събират със семействата си и с приятели на по бира и хапка феновете на отбора. Членовете на Ла Фамилия обаче са отделно от всички и пеят с неприкрита гордост „Тук сме ние, тук сме ние – най-расисткият отбор в страната!”, потънали в жегата и ярките светлини на пиротехниката и в тътена на барабаните. Няма да е рядкост да ги чуете да скандират също „Смърт на арабите!” и „Мохамед е п…раст!”. Това им донесе наказание от федерацията затваряне на трибуните през 2007 г. и провокира подпалване на централата и изрисуване на стените с графити със смъртоносни заплахи към президента .

Проблемите с федерацията се задълбочиха и с други две наказания – все отнемане на две точки и мач пред празни трибуни: първо за нахлуване на терена в решаващия за титлата мач с Макаби Херцлия през 2008 г. (по-рано същата година имаше и санкция заради нарушена минута мълчание в памет на премиера Ицхак Рабин) и после през 2011-а за скандирането „Дайте банан на Тото!” по адрес на родения в Нигерия Тото Тамуз.

Арабите са често на прицел и физически за Ла Фамилия, като всеки мач с единствения арабско-еврейски тим в елита – Бней Сахнин, е съпроводен с насилие по улиците.

Ядрото на групировката се състои от мизрахи – потомци на хората от т.нар. Еврейски изход от мюсюлманските, главно арабски страни към Израел през ХХ век. Ла Фамилия не пропуска случай да показва повсеместно гордостта от своя произход. Самият клуб, който има корени в ционистката младежка организация „Бейтар”, въпреки това публично е укорявал ултра формированието и дори веднъж стигна до там да му спре достъпа до стадиона. Някои фенове не крият срама си от Ла Фамилия и открито се противопоставят на крайните им идеи, ала определено не са толкова гръмогласни като онези в източния сектор.

КРАЙНА НЕТОЛЕРАНТНОСТ

Едно събитие, което изложи на показ расовата нетолерантност в агитката на Бейтар, се случи през лятото на 2013 година, когато тогавашният президент на клуба Аркадий Гайдамак, баща на настоящия собственик на английския Портсмут, привлече двама футболисти от чеченско-мюсюлмански произход: Заур Садаев и Джабраил Кадиев.

По време на един мач срещу Нетаня централният нападател Садаев бе освиркван гръмовно от уж своята публика при всяко докосване на топката. През първото полувреме той вкара гол и го отпразнува с аржентинеца Дарио Фернандес, ала реакцията на Ла Фамилия бе несравнима с нищо: лека-полека ултрите обърнаха гръб на мюсюлманския играч на трибуните, вместо да се зарадват на попадението, и показаха плакат с надпис: „Винаги чист Бейтар”.

Около същия двубой министърът на външните работи на Израел Авигдор Либерман описа клуба като най-популярния в страната, смесица между любовта към Израел и към юдаизма. „Бейтар е отборът на народа, който олицетворява протеста срещу статуквото. Така гледа на себе си клубът”, каза Либерман пред екип на английския вестник „Гардиън”.

След това и двамата нарочени футболисти получиха смъртни заплахи насред улиците на Ерусалим, поради което им се наложи да си наемат телохранители, които да им осигуряват защита, когато излязат да пазаруват или да тренират.

„Нашата надежда не е умряла, нашата надежда от 2000 години да бъдем една свободна и чиста нация в земята на Цион и Ерусалим” – така посрещна Ла Фамилия отбора на една тренировка, докато в същото време освиркваше бурно мюсюлманските футболисти. Феновете атакуваха яростно клубното ръководство, задето „доведе мюсюлмани, а не футболисти”.

Накрая клубът се принуди да продаде двамата играчи заради всеобщото недоволство и намаляването на броя на членове в знак на протест.

„Култура колектива”

Следвай ни: