2017 година е първата от новия олимпийски цикъл. Именно сега се залагат основите на отборите в различните спортове, които ще се опитат първо да се класират на игрите в Токио през 2020 година, а после евентуално да представят България на добро равнище там.
Една млада волейболистка стана любимка на зрителите на световното първенство за девойки преди месец в Мексико.
Една от младите надежди на българския волейбол Емилета Рачева, която зае втора позиция в класацията на състезателките, изпълняващи най-добре сервис на световното първенство за девойки до 20 години в Мексико, разказва за първите си стъпки във волейбола и преживяванията си с националния отбор на България.
Очакванията й за предстоящия сезон, в който ще смени клубната си принадлежност и ще се преквалифицира от център в посрещач, са големи. Тя не крие вълнението си, но амбицията за добро представяне със сигурност е по-силна от притесненията от неизвестното.
"Започнах да тренирам волейбол може би от 8-годишна, но в залата съм от още по-малка, защото майка ми беше волейболистка. Буквално съм била с количката край игрището. Така че няма да е пресилено да кажа, че откакто се помня, винаги съм се занимавала с волейбол. Когато бях малка, мама тренираше и аз се опитвах да й подражавам, да съм като нея", връща се години назад Емилета.
Майката Венера играе в Локомотив (София), затова и дъщерята започва там. Просто една от съотборничките й е треньорка на най-малките.
"Играх около 4 години там и отборът се разпадна. Преминах в Славия, защото треньорка беше отново приятелка на майка ми. В “Славия” съм вече от 6 години, минах през всички възрасти, като ми остана само да се състезавам за женския отбор", споделя младата волейболистка.
Покрай ангажиментите с клубния и националния отбор за девойки тя няма много свободно време. Но дори и малкото, което й остава, го запълва със спорт. Играе плажен волейбол или гледа мачове - общо взето, животът й е волейбол, волейбол и пак волейбол.
Много харесва и леката атлетика. Даже като малка започнала да тренира, но й казали да избира между нея и волейбола. Колебания нямала.
От 2013 година Емилета е в националния отбор за девойки. Била е на балканиада, на европейско, на световно. Най-много й харесва тази година на първенството на планетата в Мексико. Макар че на отбора му отнема може би 35 часа, за да стигне дотам.
"В Мексико беше уникално. Хората бяха много готини, много усмихнати. Това беше странно за мен, защото аз съм си свикнала тук да не е много позитивно".
"Залата беше много интересно направена, защото част от покрива беше открит и имаше доста пеперуди и други насекоми и ни се налагаше да ръкомахаме по време на мач, за да не ни пречат. Публиката беше страхотна, а залата беше пълна на всеки мач. Аплодираха и се радваха на всички отбори. Беше страхотно. Дори като бихме Мексико, не ни освиркваха, а продължиха да ни подкрепят", разказва националката.
Прави й много силно впечатление, че първенството е изключително добре организирано, а за публиката направо няма думи.
"Хората бяха прекрасни, някои от тях дори ме намериха в социалните мрежи и започнаха да ми пишат и да ми пращат снимки от мачовете. Загрявахме в друга зала, за да няма закъснения за мачовете, и по пътя към основната зала хората ни спираха, искаха да се снимат с нас, радваха ни се. Чувството за мен беше ново, за първи път имаше по-голям интерес към мен", споделя тя. Има няколко персонални фенове, които даже й подарили цветя и една плюшена играчка. Това първенство е едно от най-хубавите й преживявания, свързани с волейбола, и младата националка не го крие.
Сега обаче идват по-празничните дни, седмици и месеци. Смяната на отбора не е шега работа - Емилета вече е част от пловдивския Марица, като отначало ще играе във втория отбор на пловдивчанки - Раковски (Димитровград).
"Надявам се сезонът, който предстои, да е по-добър от предишните. Със Славия не бяхме на толкова високо ниво, нямахме опитни състезателки. Надявам се да се получат нещата и бързо да се сработим с новия отбор. Там са повечето момичета, с които бях в националния отбор. Треньорката също я познавам, защото тя ми беше треньорка и в Славия. Надявам се да се получат нещата, да се представим добре и да се класираме колкото може по-напред в първенството и за купата на България и да оправдаем надеждите на треньорите", не крие очакванията си Рачева.
Амбицирана е да се представя добре с екипа на Раковски и да получи шанс за изява в Марица след време. Не крие, че това ще бъде може би едно от най-хубавите неща, които могат да й се случат в България.
Това обаче няма да стане лесно, защото сменя поста, на който играе. И в Славия, и с националния отбор на световното е център. Самата тя обаче не се чувства комфортно на тази позиция, а и треньорите не смятат, че може да се справя достатъчно добре в бъдеще. От новия сезон ще се изявява на игрището като посрещач. Така че тепърва започва да се учи. Преди също е играла на този пост, но не толкова сериозно. "Въпреки това смятам, че ще се справя", сигурна е младата надежда на българския волейбол Емилета Рачева.
в."24 часа"