Джими Флойд Хаселбанк: За Холандия има една-единствена опция! Ние трябва да спечелим

Довечера България играе с Холандия и за своите зрители предаването „Код Спорт“ по ТВ+ потърси мнението на един от най-известните нападатели на „лалетата“ от близкото минало – Джими Флойд Хаселбанк. Бил е голмайстор и в Португалия, и в Англия. Но голямата му болка е, че никога не е триумфирал с шампионска титла. Но головете му са безброй, а когато Челси го купи, цената му беше рекордна за времето си – 15 милиона паунда. На „Стамфорд Бридж“ още се говори за головете на легендарния нападател.

-

 Здравейте, Джими! За първи път ли сте в България? Какво ви доведе тук?

- О, не, не съм за първи път в България. Идвал съм, за да играя футбол. За какво друго? Сегашната ми визита бе, за да видя един детски турнир. Дадох наградите на победителите. И искам да ви призная – много се наслаждавам на България.

- Как почувствахте турнира „Евима Къп“?

 - Да, винаги е хубаво да видиш малки деца да играят футбол. Всеки път се сещам за времената, когато аз бях хлапе. Тичах около терена и гледах другите. Хубави спомени и добър опит.

 - В неделя вечер Холандия приема България в световна квалификация. Какви са очакванията ви за този мач?

 - За Холандия има една-единствена опция. Ние трябва да спечелим! Не го ли направим, всичко ще свърши за Холандия. В София вече успяхте да ни победите и това беше изключително лоша развръзка за нас. Сега обаче имаме нов треньор с нови идеи. Освен това холандският футбол винаги е разполагал с великолепни таланти и се надявам, че в този мач ще бъде много тежко на България. Вярвам, че ще спечелим.

- Правилно ли беше уволнението на треньора Дани Блинд? Наистина ли той бе причината за лошите резултати в последно време?

- Вижте, всички знаем как функционира футболът. Никога не бих казал, че резултатите са вина само на Дани Блинд. В края на краищата футболистите играят. Но вече и аз съм треньор, така че знам неписаните закони. Няма ли резултати – треньорът си отива. Много по-лесно е да уволниш един треньор, отколкото 20 футболисти. Аз съм убеден, че играчите на Холандия също трябва да понесат своята част от критиката за последните резултати, но вече казах как работи футболът.

 -   Холандия пропусна Евро 2016. Много вероятно е да не се класира и за Мондиал 2018. Какво се случи напоследък с националния ви отбор?

-   Холандските национали трябва да се преоткрият. Трябва да разберат в каква посока са тръгнали. Не можем да продължаваме да играем със стила, който е известен по целия свят като холандска марка. Всички излизат срещу нас на контраатаки. И това е така, защото ние винаги сме офанзивни и много се отваряме. Все мислим на първо място как трябва да играем красиво, вместо за това как да спечелим мача. Трябва да се научим да играем и в защита. Но не зависи само от бранителите. Целият тим трябва да помага на отбраната по-добре. Трябва да се организираме. Ако успеем да го постигнем, ще станем още по-голяма сила. До момента обаче за съжаление доста често сме наивници на терена.

-   Не липсват ли в момента световните звезди в холандския отбор?

-   Не, има достатъчно много добри футболисти. От Висшата лига, от Бундеслигата, от Серия А. Все големи играчи. Но мисля, че проблемът ни е в манталитета. Всичко е въпрос на психология. Вече ви казах, че в Холандия се играе само в атака и това се оказва проблем.

-   Мислите ли, че има криза в холандския футбол? Аякс и ПСВ Айндховен няма да играят в групите на нито един от двата евротурнира, елиминирани от по-слаби съперници.

-   Да, Аякс е елиминиран, ПСВ е елиминиран. Но кой беше на финала на Лига Европа миналия сезон? Ще ви напомня - Аякс беше. Клубът продаде много от своите звезди. Санчес го няма, Клаасен също си тръгна. Сега им трябва време да създадат нови звезди. Това е съдбата на холандския футбол – всички най-добри се продават. Най-добрите ни играят в чужбина и нищо не можем да направим. Приемаме го вече като даденост.

- Нека да поговорим малко за вас. Никога не сте бил в трите големи гранда Аякс, ПСВ Айндховен и Фейенорд, но станахте световна звезда. Как го постигнахте?

- Като малък трябваше да си тръгна от Холандия и започнах да играя в Португалия. Там получих необходимия шанс. Взех го и никога не го изпуснах. След това вие сами знаете, че моята кариера се превърна в история. Щастлив съм, изиграх 27 мача за холандския национален отбор. Вкарах голове. Играх на финалите на световното първенство във Франция през 1998 година. Искаше ми се да бъда и на мондиала в Япония и Южна Корея четири сезона по-късно, но не ме взеха. Приемам фактите, каквито са.

- Споменахте за Португалия. Помните ли, че там сте играл с един българин?

- Разбира се, той и досега ми е много добър приятел. Това е Станимир Стоилов. Играеше на позицията зад централния нападател, тоест зад мен в Кампомайорензе. Бяхме добри партньори в атаката.  Имаше страхотен ляв крак, беше много техничен. Прекрасно момче и използвам това интервю да му пожелая всичко най-добро. И една голяма прегръдка. Дано постига още по-големи резултати като треньор на Астана.

- Очевидно знаете какво прави сега?

- Да, работата му е повече от впечатляваща. Надявам се, че ще продължи в същия дух. Да не забравя да поздравя още един българин – Илиан Илиев. Той играеше в Бенфика. Тримата бяхме много близки, редовно вечеряхме заедно. И запазихме отношенията си вече 20 години.

- Кой вкарваше повече голове – вие или Стоилов?

- Разбира се, че аз. Но пък Стоилов даваше повече асистенции.

- Вярно ли е, че сте живели един до друг?

- Не един до друг, а един срещу друг. Бяхме на една улица. Много пъти съм бил у тях на гости и дори жена му ни готвеше.

- Първият ви успех беше купата на Португалия, която спечелихте година по-късно с Боависта. Как ви повлия португалският футбол?

- В Кампомайорензе се чувствах отлично. Вкарах 14 гола, но отборът изпадна. Така се стигна до трансфера в Боависта. Отборът участваше в европейските турнири. Стигнахме до финала за купата, която се нарича Таса де Португал. На финала се изправихме срещу Бенфика. През този сезон вкарах 25 или 26 гола заедно с Нуно Гомеш като партньор. Всичко беше страхотно. След това Лийдс ме купи и отидох в Англия.

- Лийдс ви купи за 2 милиона паунда. Каква беше Висшата лига по онова време?

 

 

- Много тежка. Абсолютно по-тежка и по-трудна от сега. Всички трябваше да сме невероятно добре подготвени физически. Не беше лесно да пробиеш. В английския футбол няма почивка. Винаги си на педалите. Но това е добре за развитието.

- Станахте голмайстор още в първата си година. Помните ли с кого разделихте наградата за голмайстор №1 с по 18 попадения?

- Знам естествено – Майкъл Оуен и Дуайт Йорк.

- Как решихте да се върнете на юг и да подпишете с Атлетико (Мадрид)?

- Беше лесно решение. Атлетико е голям клуб. Исках да остана в Лийдс, но ръководството на клуба отказа да ми даде договора, който ме задоволяваше. Така аз напуснах. Атлетико имаше проблеми, отборът не се представяше добре, но специално аз се справях чудесно. Животът в Мадрид беше хубав, беше невероятен.

- Вярно ли е, че сте вкарали повече голове, отколкото мачове сте играли?

- Не знам. Наистина не знам. В Атлетико обаче наистина вкарах много, много голове.

- Следващата ви стъпка бе Челси. Станахте бързо любимец на феновете. Какво е чувството да играеш на „Стамфорд Бридж“?

- Невероятно е. Това беше най-доброто време в кариерата ми. Бяха успешни и специални моменти за мен. Станах най-големия трансфер във Висшата лига по това време, заедно с Алън Шийрър.

- За колко ви купиха?

-   За 15 милиона паунда. Напрежението в Англия беше голямо. Знаех, че от мен се очаква всеки мач да съм най-добрият. И аз какво? Аз.. просто се справих.

-    Два пъти сте работил с Клаудио Раниери  в Челси и в Атлетико. Как преживяхте неговата приказка - да стане шампион на Англия с Лестър?

-   Страхотно преживяване беше най-вече за него и аз много му се радвах. Досега пазим много добри контакти, уважаваме се. Той е много добър човек, който живее с футбола.

- Какво е специално в неговата работа?

- Специално е отношението му към играчите. Добър човек е и това е водещото при него. Колкото до тактиката – там всичко му е ясно.

- От четири сезона в Челси три пъти бяхте голмайстор на отбора. Кой е най-специалният ви гол?

- Не знам. Толкова е трудно да избереш един или друг. Не ме карайте да ги деля, обичам си ги всичките.

- На полуфиналите в Шампионската лига  вашият Челси изведнъж стана фаворит №1 за трофея. Как позволихте на Монако да ви елиминира?

- Ние бяхме много по-добрият отбор и това беше нашият проблем. Направихме огромни грешки срещу Монако. Трябваше не само да сме на финала, но и да го спечелим. Но ... Господ не беше казал това да се случи.

- След този финал в Челси дойде Жозе Моуриньо. Не поиска ли да ви задържи?

- Той искаше да направи Челси по своя начин. Затова ми каза, че съм свободен да си тръгна. Така се озовах  в Мидълзбро.

- Как мина времето ви в Мидълзбро, а после и в Чарлтън?

- Две години изкарах в „Боро“ и ги помня само с добро. Във втората стигнахме до финала на Купата на УЕФА, където за жалост загубихме тежко с 0:4 от Севиля. Винаги е удоволствие да си успешен на международно ниво. Футболът беше супер, треньор тогава ни беше Стив Макларън, а феновете направо превъзходни. Помня го само с добро.

- Преди няколко месеца Гайска Мендиета, вашият съотборник от Мидълзбро, разказа в интервю за „Код Спорт“ точно за този страхотен проект. Какво се случи след това с него?

- Загуби пътя си. Хора като Марк Видука, Якубу, аз, Боатенг, Мендиета напуснахме. И реално никой не ни замени. Така се стигна до изпадането от елита на Мидълзбро. Преди година отборът се завърна във Висшата лига, но не успя да се задържи. Надявам се, че през новия сезон ще направят нужното да успеят да се изкачат отново. Не е лесно, но е възможно.

- Вярно ли е, че Луис ван Гаал е искал да ви привлече в Барселона, когато играехте за Челси?

- Да, вярно е. Това беше през 2003 година.

- Защо не се случи?

- Защото ден преди да подпиша договора, Барселона загуби от Валенсия у дома. И уволниха Ван Гаал. Така трансферът не се получи. Да, и такива неща се случват във футбола.

- Сигурен съм, че следите отблизо Висшата лига. Как се промени първенството от вашите години до днес?

- Стана малко по-бавно. Така го виждам сега. Има повече звезди, основно от чужбина. Отборите станаха по-равностойни, всеки може да победи всеки. Но надпреварата не е толкова физически мощна като преди.

- Кой е вашият фаворит за шампион?

- Двата отбора от Манчестър. И може би Ливърпул.

- Не споменавате вашия Челси?

- О, Челси винаги ще се бори за титлата. Но малцина са отборите, които две години поред стават шампиони. Възможно е да успее, но аз мисля, че двата отбора от Манчестър имат по-добри състави от Челси. Може би не точно 11-те титуляра, а цялата група. Челси се нуждае да се подсили с футболисти, за да има повече дълбочина в състава.

- Помните ли, че и в Англия сте играл с българин в Чарлтън?

- Да, Радостин Кишишев. И той ми е приятел.

- Наистина ли?

- Да, редовно си говорим. Дори наскоро се видяхме и вечеряхме в Лондон. Преди два месеца беше.

- Кои български футболисти харесвате най-много?

- Димитър Бербатов. Определено е той.

- Играл ли сте срещу него?

- Много пъти сме се срещали. Много е техничен. Харесвам стила му на нападател. Следя го още от Тотнъм, а после и в Манчестър Юнайтед.

- Помните ли ваши мачове срещу български отбори?

- В момента наистина не мога да се сетя.

- Ще ви припомним. С Челси през 2001-ва срещнахте Левски, там беше Стоилов.

- Да, да. Вярно, че имаше такива мачове. Много отдавна беше.

- Казахте, че имате 27 мача в националния отбор на Холандия. Като бивша звезда на тима мислите ли, че има проклятие върху Холандия на голямо първенство? Така и не можете да станете световни шампиони. Само веднъж сте европейски.

- Да, само веднъж. За целия този огромен футболен талант, който Холандия ражда, това наистина е твърде малко. Очевидно не сме били достатъчно добри. Затова ви казах, че трябва да си променим стила.

- По ваше време в националния тим играеха Патрик Клуиверт, Денис Бергкамп и Пиер ван Хойдонк. Какво е да са ти конкуренция такива хора? Какви бяха отношенията ви?

- Качеството в атаката ни беше изключително. Затова съм горд, че изиграх 27 мача. Добре е за мен. Нищо не можех повече да направя. Удоволствие бе да играя с тях, защото бяха абсолютни световни звезди. А аз винаги съм искал да съм на най-високо ниво и да меря сили с най-добрите.

- Вкарал сте толкова много голове. Това повече въпрос на инстинкт ли е или повече се учи?

- Това не се учи. Играеш, играеш, играеш и... просто опитваш да си вършиш работата.

- Роден сте в Суринам, както Рууд Гулит, Франк Рийкард, Кларънс Зеедорф. Как в тази страна се раждат толкова специални футболисти? Кажете ни повече за Суринам.

- Едно от най-красивите места на света. Това е холандска колония и от там мнозина идват в Европа. Когато едно момче проходи, първото нещо е да започне да рита топката. Играе се на улицата и всички са щастливи. Най-добрите футболисти са започвали кариерата си именно на улицата. Така се случи и с мен. Първо бях на улицата, а после на тревата.

- Ходите ли в Суринам?

- Да, понякога.

- Вярно ли е, че когато сте бил на три години мотопед ви е счупил крака и е имало опасност заради инцидента да не станете футболист?

- Да, случи се на улицата. Бях всъщност вече на четири години. Майка ми нареди да си остана у дома, но моя брат излезе навън. Исках да го последвам. Така правят винаги по-малките братя. Не послушах майка ми, реших сам да пресека пътя и не се огледах. Един мотоциклетист не ме видя също и ми счупи крака. Случва се в живота.

- Тежи ли ви, че никога не станахте шампион?

- Да, липсва ми титла. Определено. Но пък се надявам много пъти да стана шампион като треньор.

- Антверпен, Бъртън и Куинс Парк Рейнджърс са първите ви стъпки като треньор. Какъв опит събрахте там?

- Трите бяха крайно различни, но ми доставиха удоволствие. Лично най-добре се справих в Бъртън. По различни причини не се заседях дълго. Но натрупах опит. Вече знам какво е треньорството и чакам следващото предизвикателство.

- Кое е по-трудно – да сте футболист или треньор?

- О, няма съмнение. Безспорно треньорството е по-трудно.

- Защо?

- Защото трябва да мислиш за всичко. Когато си треньор, твои ангажименти са отборът, служителите, феновете...Всичко.

- Да завършим с трансферния прозорец. За вас Челси плати 15 милиона паунда, това реално не са пари за звезда днес. Мислите ли, че сегашните суми са луди?

- Не, те са такива каквито са! След като има търсене, има пари, значи цената е реална. Всеки иска най-доброто. Телевизионните пари правят така, че да няма лимит на трансферите. Това сте вие, момчета!

- И последен въпрос – колко щеше да струва днес Джими Флойд Хаселбенк?

- Нямам никаква идея. Благодаря.

Следвай ни: