Димитров пръв изплува от Изгубеното поколение

Руският спортен сайт Sports.ru хвърли един особен поглед върху титлата на Григор Димитров от турнира в Синсинати. Онлайн изданието нарече нашия сънародник част от Изгубеното поколение в тениса. Прави се аналогия с Изгубеното поколение в литературата, към което си причисляват титани на словото като Ърнест Хемингуей, Франсис Скот Фитцджералд, Гъртруд Стайн и Ерих Мария Ремарк. Представяме ви анализа с малки съкращение.

Българинът Григор Димитров спечели в неделя своята най-голяма титла, побеждавайки на финала в Синсинати Ник Кириос с 6:3, 7:5. Това беше първи трофей от сериите "Мастърс 1000" не само за него, но и за цялата генерация тенисисти, родени между 1989 и 1995 година, които понякога наричат Изгубеното поколение.

Кои са те?
Лидерите на това поколение са Димитров, Кей Нишикори и Милош Раонич. Можем да отбележим също така Давид Гофен, Бърнард Томич, Доминик Тийм и Ник Кириос. Последните двама могат да станат предмет на спор. Те са родени през 1994 и 1995 година съответно и не са съвсем "изгубени". Но шансовете им да достигнат до величие намаляват с всеки изминал сезон.

Това е група тенисисти, на която преди време предричаха огромни постижения. Те се смятаха за бъдещето на тениса, потенциалът им беше гигантски. Достатъчно е да припомним, че Димитров го наричаха "Бейби Федерер". На практика се оказа, че той е по-скоро "Малкия Гаске" - много талантлив играч, с красив тенис, който не може да спечели голям турнир.

Изгубеното поколение няма победа в Големия шлем. Най-младите действащи шампиони, печелили турнир от Четворката, са 28-годишните Марин Чилич и Хуан Мартин дел Потро. Петима от генерацията "89-95" са играли полуфинали в Шлема: Раонич го е правил три пъти, Димитров, Тийм и Нишикори - по два пъти, а един път това се удавало на Йежи Янович. Само двама са съумявали да стигнат по-напред от полуфинал: Раонич и Нишикори.

При "Мастърс 1000" ситуацията е подобна. Григор Димитров спечели първата титла за своето поколение, всички останали бяха стигали само до финали в сериите, общо десет пъти. За сравнение роденият през 1997 година Александър Зверев със своите два трофея има повече успехи в "Мастърс 1000" от цялото това поколение.

Защо се получава така?
Версиите са две. Първата е, че ги е задушила Голямата четворка. Хватката на Федерер, Надал, Джокович и Мъри е била толкова здрава, че идващата след тях генерация просто се е пречупила. Да разгледаме тази хипотеза в Големия шлем.

Димитров в Шлема е загубил 29 процента от своите поражения от четворката (8 загуби от общо 28). При Раонич процентът е 35 (9 от 26). Нишикори е загубил от Голямата четворка 23 процента (7 от 31), Тийм 20 (3 от 15) и Кириос 24 процента (4 от 17, всичките от Мъри).

Димитров, Раонич и Нишикори са претърпели почти половината си загуби в годините на своята тенис зрялост. Григор за първи път е играл с някой от четворката в Големия шлем през 2013 г., когато е бил на 22, Раонич е бил почти на 22 при първия си сблъсък, Тийм на 21, а Нишикори на 20 години. Само Кириос срещна Надал на Уимбълдън на 19 години и го победи.

Излиза, че по-възрастните представители на Изгубеното поколение са имали проблеми на най-високото ниво в тениса още преди да започнат да се срещат с Голямата четворка. Мачовете с елита само подчертават тези проблеми. Най-симптоматично изглеждаше това тази година на Уимбълдън, когато 35-годишният Федерер се разправи с Димитров и Раонич.



Втората версия гласи, че потенциалът на тази генерация поначало е бил преувеличен. Да си представим, че Федерер, Надал и Джокович са ядрото на мъжкия тенис. Около него се образува слой от "пред елити". В различно време към него се числяха Мъри, Родик, Дел Потро, Чилич, Давиденко, Ферер, Бердих и т. н. Някои от тях успяваха да проникнат в ядрото - както сега Анди. Някои така и си останаха в обвивката. Изгубеното поколение трудно се добра дори до нея.

Едва в последните години представителите на тази генерация успяха да изпреварят в ранглистата втория ешелон от поколението на своите предшественици Цонга, Ферер, Гаске, Бердих... Да го направят им помогна в голяма степен и времето, защото поколението на Федерер и Надал остарява, а годините не прощават никому.

На 25-годишните не им стигат не само големи победи, но и стабилност. Примерът на Димитров е показателен. Той се изстреля в орбита през 2014 година, но след това пропадна. Тази година той се събуди - титла в Бризбън, където победи трима тенисисти от Топ 10, великолепна игра и полуфинал срещу Надал на Australian Open. Но след това Григор отново заспа и се пробуди чак в Синсинати. Нишикори, Раонич и Гофен са постоянно контузени. Тийм не може да спечели срещу най-добрите два мача поред. Кириос три-четвърти от сезона изобщо не играе. А Томич не иска 2,8 сезона от три.

Възможно е когато бившият треньор на Федерер и Димитров Петер Лундгрен говореше за 18-годишния българин, че на тази възраст е по-добър от Роджър да не е лъгал. Маестрото на 18 не беше Маесто. Но на 25 години Федерер имаше вече осем титли от Големия шлем, Надал - девет, Джокович - пет. Мъри беше изиграл вече три финала в Шлема на тази възраст и шест полуфинала. Димитров няма нито титли, нито финали, а полуфиналите са само два. Това означава, че или потенциалът на Григор е бил по-малък, или че някъде го е загубил.



Защо Димитров спечели в Синсинати?
Защото този турнир може да се причисли към "Мастърс 1000" само формално. В него не участваха седем играчи от Топ 10 и четирима от Топ 5. Всички, които бях преди Григор в ранглистата, бяха победени от други, а главните "скалпове" на българина бяха Джон Иснър и Хуан Мартин дел Потро. По пътя към титлата той не срещна нито един тенисист от първите 16 в света. Виновен ли е Димитров, че турнирът беше толкова слаб? Не, разбира се! Той победи всички и показа доста добра игра. Трябва ли от този успех да се правят изводи за неговите перспективи? Не, разбира се! Победата в Бризбън беше къде-къде по-впечатляваща, но и тя не стана началото на пробива на Димитров. Може ли от Синсинати да направим изводи за цялото поколение на Димитров? Може! Към дадения момент нещата са такива, че те могат да спечлят големите титли само при епидемия от травми на елита.

Какви са преспективите на Изгубеното поколение?
От 2000 г. 15 играчи са печелили за първи път титла от Големия шлем. От тях седмина са печелили повече от един турнир: Хюит, Сафин, Федерер, Надал, Джокович, Мъри и Вавринка. Само двама - Анди и Стан - са вземали първия си Шлем, след като са навършили 25 години.

Статистически Изгубеното поколение няма да даде на света едни от най-великите в тениса. Малко вероятно е, че от него ще излезе играч от калибъра на Мъри или Вавринка. Ако това се случи, то надеждите трябва да се възлагат на най-младите от генерацията Тийм и Кириос.  Но за тях е спорно дали са най-младите от Изгубеното поколение или най-големите от генерацията на Саша Зверев.

Tennis24.bg

Следвай ни: