Конър Макгрегър: Пътят към UFC

Историята за възхода на Конър Макгрегър накара дори и хора, които не знаят кой е ирландеца да гледат неговите изяви зад микрофона или в октагона. ММА звездата се превърна в най-популярния спортист на планетата в рамките само на две години. След по-малко от три седмици той ще се качи на ринга в един мечтан двубой срещу боксовата легенда Флойд Мейуедър.

Непосредствено преди двубоя в България ще излезе първата пълна биография на Конър, написана от Джак Слак. Датата на премиерата е 10 август, но с любезното съдействие на издателска къща „Hybrid books” ще предоставим част от най-интересните пасажи. Книгата е с обем 260 страници, а цената е 20 лв.

 

В рамките на година и половина Конър обърна своята кариера с главата надолу. Нокаутьорът с баланс 4:2 изглеждаше много вероятно да бъде събмитнат за по-малко от минутка. Сега неговият рекорд беше нараснал на достойното за уважение 10:2. Нито един от противниците, които беше победил, не успя да чуе сигнала за край на мача. Той беше атрактивен и удряше здраво, както и преди, но сега правеше впечатление и със своята защита. Освен това беше търпелив. Не се притесняваше да удължава мачовете, колкото е необходимо, за да си свърши работата. При версията на Конър Макгрегър от 2012-а в много малка степен се виждаше онова диво хвърляне в боя или налитане на съперника. Нещо повече, без значение дали това беше разумно финансово решение, или не, той избра да напусне своята работа като водопроводчик, за да се занимава изцяло с бойните спортове. Това му позволи да прекарва часове в залата, докато голяма част от неговите регионални противници прекарваха същото време работейки, за да осигуряват самите тях и семействата им. Повечето родители не биха искали техните деца да чуят тази вдъхновяваща история, но отказването от сравнително сигурна кариера беше дало на Макгрегър време да се потопи още по-надълбоко в своята страст и да се усъвършенства с нарастваща скорост. Природните дарби и страстта имаха основна заслуга за това, но да тренираш по два пъти на ден, без да се притесняваш дали работиш, или не, беше нещо, което дори голяма част от бойците на UFC по онова време не бяха способни да направят.

След като се доказа като качествен боец и ценна придобивка за „Кейдж Уориърс“ със своя атрактивен стил и рекорд, изпълнен с предварително приключили мачове (в това число победи и загуби), Конър Макгрегър получи предложение да се бие за титлата на Организацията в категория перо срещу Дейв Хил. Последният в никакъв случай не беше някой нехранимайко. Имаше рекорд 10:2, също както Макгрегър, но беше записал едва една победа в последните си три мача. Всъщност Хил беше загубил по точки от приятеля на Макгрегър Артьом Лобов година по-рано и се беше бил само веднъж след това. Той не беше титулярният шампион на „Кейдж Уориърс“ в категория перо и никога не се беше бил за Организацията. Хил имаше осем победи със събмишън на свое име и изглеждаше поредният тест за граплинг играта на Макгрегър. Никога досега не беше отказван и щеше да се покаже като изключително предизвикателство за винаги впечатляващите мощ и точност на Макгрегър в стойка. Срещата се състоя при завръщането на „Кейдж Уориърс“ в Дъблин през юни 2012-а. Макгрегър участваше в един от двата основни мача, но именно той беше човекът, който привлече масово ирландските фенове.

Преди двубоя Хил не пропусна да отбележи, че съперниците на Макгрегър не са имали опит и просто са се прикрили, поставени под натиск, и са се предали. Според него повечето от победите на Макгрегър с нокаут са били, защото противниците му са рухнали, а не защото двубоят за тях е приключил след тежък удар.

„Няма да се пречупя и няма да се предам“, настояваше той.

От своя страна Макгрегър изглеждаше изненадващо напрегнат по време на подгряването на мача и на кантара, където имаше леко счепкване. Когато двамата отидоха при рефера за финални инструкции, Макгрегър зае бойна стойка и не спираше да говори по посока на Хил. В това време съдията се опитваше да обясни правилата на срещата. Всеки път, когато погледът на рефера прелиташе от Макгрегър към Хил, Конър продължаваше да приказва и да заглушава думите на съдията.

Ето как Хил по-късно пресъздаде какво му е говорил неговият съперник: „Мога да изкарам цял ден с теб. Изглеждаш мек. Ако се наложи, мога да играя пет рунда“.

След пускането на хронометъра за първия рунд Макгрегър се засили, пусна своята левачка, но изведнъж Хил влезе в крака му. Конър се опита да заключи гилотина и да се изправи, но изтърва главата на Хил, озовавайки се под своя съперник, без да е направил желания ключ. Изглежда сякаш най-лошата черта на Макгрегър беше поела контрол. Той беше прибързал, замахвайки без подготовка и правейки грешката на новобранеца да се засили за гилотина. Сега беше по гръб, а над него беше един много силен граплър.

Въпреки това, с изненадващо спокойствие, Макгрегър се превъртя странично, помогна си с ръка и изпълни технично изправяне, без да има сериозни проблеми. След малко борба край решетката той се освободи и започна да работи. Всеки път, когато Хил тръгнеше с удар, Макгрегър изтегляше своя водещ крак и се дърпаше назад, като контрираше с левачката. В един момент осъзна, че Хил не го е последвал. Към края на първия рунд Конър започна да взема мерките на своя съперник. Отстъпленията станаха по-къси. В края на краищата той оставаше до ръба на обсега на Хил и го засипваше с по три удара за всеки един пуснат.

Когато Хил се гмурна, за да свали Макгрегър на земята, ирландецът го засече с ляв кик в лицето, който беше пласиран без никаква реакция. Трябва да се отдаде заслуженото на Хил, който го пое със забележителна твърдост и хладнокръвие, като веднага заключи Макгрегър с гард на земята, но в същото време отнесе боя. След като двамата се изправиха на крака, ляв прав в главата разклати Хил. Той тръгна да отвръща панически, а силата на неговите пропуснати удари го тласна и той падна на ръце и колена. Макгрегър се засили, като целеше главата на съперника, който хвана крака на Конър. Онези ужасяващи лакти от горе надолу започнаха да се стоварват. Хил беше наясно, че трябва да се раздвижи. Изправяйки се от колената, Хил обгърна със своя ляв крак десния на Макгрегър и го изтегли над него. Принуждавайки своя съперник да промени центъра на своя баланс заради прихванатия крайник, Хил накара Макгрегър да падне върху клетката. Но Конър я достигна със своята дясна ръка, хвана решетката и се изтегли, като по този начин контрира тейкдауна и се озова в позиция маунт. Това беше очевидно нарушение, което промени развоя на срещата. То беше забелязано от рефера, който не направи нищо.

Главният треньор на Дейв Хил – Марк Годард, същевременно беше и един от най-уважаваните рефери в света на смесените бойни изкуства и редовно съдийстваше в основните мачове от веригата UFC. Той беше непосредствено до клетката и видя всичко като категорична злоупотреба с правилата, която костваше на неговия боец тейкдаун и го постави във възможно най-неприятната позиция. Забеляза как реферът видя това, без да накаже Макгрегър. Годард беше готов да избухне и се разкрещя на съдията. Хващането на решетката е естествен инстинкт – ръката се протяга, за да  грабне каквото може при падане надолу. Ала когато това значително променя развоя на събитията по време на мач, най-малкото, което реферът може да направи, е да спре срещата и да изправи съперниците, за да елиминира предимството, спечелено от нарушението. Въпреки това двубоят продължи. В последните петнадесет секунди на рунда Хил даде своя гръб, за да избегне пораженията. С това предостави възможност на Макгрегър да се спусне и да се пробва да заключи риър нейкед чоук, но рундът приключи.

Скромната публика в Дъблин виеше за кръв в началото на втория рунд, когато Макгрегър се хвърли през центъра на клетката и изстреля добър ляв прав. Хил държеше своите ръце високо, а брадичката ниско, но когато пристъпи, още един ляв хай кик се промъкна покрай гарда му и изплющя в неговата глава, изпращайки го със залитане на земята. Макгрегър скочи върху падналия съперник. През следващите четири минути Конър беше отгоре над своя притиснат до отчаяние противник. Той упражняваше контрол, „разкрасяваше“ го с удари и парираше опитите за бягство. В моментите, когато Хил спираше да се движи, получаваше тежки тупаници, докато накрая даде своя гръб, а Макгрегър приплъзна своята ръка под брадичката му, за да заключи риър нейкед чоук.

Конър скочи от пода и спринтира към оградата. Прехвърчайки над клетката, той се затича покрай охранителите, които се опитваха да удържат неговите приятели, и се хвърли с главата напред в публиката, за да бъде понесен и прегърнат от своите сънародници. Ирландия имаше своя пръв световен шампион в смесените бойни изкуства. Нещо повече, Макгрегър го беше направил чрез събмишън. Точно тази страна на неговата игра беше създала на майстора нокаутьор толкова много неприятности в началото на неговата кариера. Получавайки микрофона, признателният Макгрегър беше сдържан. Благодари на публиката и настоя, че беше предрекъл това още от самото начало.

Зложелателите могат да се хванат за факта, че Макгрегър получи този мач за вакантната титла по-скоро, за да продава билети в Дъблин, отколкото защото е победил някой от предишните шампиони на „Кейдж Уориърс“ в категория перо. В естеството на локалните организации като „Кейдж Уориърс“ е, че тези бойци, които се отличат, продължават напред към по-големи неща. „Кейдж Уориърс“ нямаше нито парите, нито доводите да задържи някой перспективен боец, когато „Ултимейт Файтинг Чемпиъншип“ или „Белатор“ проявяха интерес. В основата си Организацията развиваше европейските таланти. Дори и по онова време конкуренцията беше сериозна. Ако даден шампион в сравнително голяма регионална организация като „Кейдж Уориърс“ можеше да получи по-дебел чек, като се бие за друга малка компания от ранга на японските „Панкрейс“ или „Шуто“, той можеше просто да оваканти пояса. Разбира се, имаше и бойци с по няколко титли от средни по възможности локални организации. Подобно постижение изглеждаше доста по-добро в сравнение с многобройните защити на една титла в регионална промоутърска компания. Въпреки че носителите на пояси в „Кейдж Уориърс“ бяха наричани световни шампиони, титлите бяха по-точен индикатор за сериозния потенциал на боеца. Това равнище беше все още с няколко нива по-долу от голямата сцена на „Ултимейт Файтинг Чемпиъншип“.