Ето съобщението на "Офанзива":"Парма. Клуб спечелил на два пъти Купата на УЕФА, по веднъж Суперкупата на Европа, КНК, Суперкупата на Италия и три пъти Купата на Италия, фалирал преди 3 години и започнал от най-ниското ниво на италианския футбол... направи немислимото и за точно 3 сезона се върна обратно в италианския елит Серия "А"!
Алесандро Лукарели. 42 годишен, капитан, със статут на легенда. Вчера, целият свят видя неговите сълзи, радостта му, неговият непримирим поглед и чу думите, които изрече може би в неговия последен мач, след като не остави “потъващия кораб” и се зарече да върне клуба в елита:
"Сега ще се наслаждаваме на момента. Трябваше да започнем отначало. Трябваше да фалираме, след което да се преродим”!
Защо Парма не взе лиценза на СПАЛ, защо Беневенто не се прекръсти на Парма тире нещо си, защо са такива балъци, че да се мъчат години наред по ниските нива на калчото? Защо феновете им не казаха, че искат нови купи и нямат 3 години да се лутат по селата? Защо тифозите си купиха над 9000 абонаменти карти в Серия "Д" и поставиха клубен рекорд? Защо клубът вървя стъпка по стъпка и успя да откупи базата си?
... всички видяха секундите след последния им двубой срещу Специя, как тичайки срещу верните тифози, “пармалатите” се радваха неистово! ... но дали всички усетиха радостта им по онзи чист начин, по който го сториха те?
Едва ли... защото едни, никога повече няма да усетят подобно на тях чувство, знаейки дълбоко в себе си, че погребаха един велик клуб и лепнаха петно, което само прогнилата ни система и фалшивата им пропаганда се опитват да изчистят. Петно, след позиция, извъртяна на 180 градуса, въпреки десетократното й повтаряне.
Е, има ли значение мъжката дума? Важното е, “че прееб*хме балъците”. А за гузната съвест, оправдания хиляди".