Интервюто с Джеко: Бях прав да откажа на Челси, искам финал в ШЛ

23 апр 2018 | 18:20
4203
0

Това бе шеговит начин да се започне интервюто. „Никой не бие Барселона с 3:0”, казва вашият пратеник. „Рома бие Барселона с 3:0”, отговаря Един Джеко. Заплаха №1 за Ливърпул в полуфинала в Шампионската лига има дарбата да показва на хората колко са бъркали в преценката си.

Продаден от Манчестър Сити преди идването на Джосеп Гуардиола, 32-годишният бошнак отклони възможността да се присъедини към Челси през януари тази година и бе възнаграден за далновидността си с шанс да се пробва в предпоследния етап на най-големия клубен футболен турнир в света. Във вторник ще излезе на „Анфийлд” за сметка на Лионел Меси, чийто тим той изхвърли с гръмката победа с 3:0 на „Стадио Олимпико”, и докато отишлият вместо него в Челси Оливие Жиру се чуди дали въобще ще може да играе в ШЛ следващия сезон.

В искряща утрин на тренировъчната база на Рома в Тригория говорихме с Джеко 12 часа след като бе помогнал на своя отбор да се наложи с 2:1 над Дженоа. Мач, в който за пореден път хванаха окото техниката, равновесието и лекотата в движението на тарана на върха на атаката на Рома, който няма да е никак лесен противник за Ливърпул, колкото и тежки да можеше да бъдат Реал Мадрид или Байерн (Мюнхен).

Вероятно най-малко признаваният от елитните стрелци в Европа, Джеко продължава да твърди, че високите нападатели все още са ценни във футбола. „Гуардиола е един от онези треньори, които предпочитат различен тип нападатели от моя, ала трупа успехи по този си начин, така че зависи от треньора, от стила на игра и от конкретната лига. Мисля обаче, че типичната „деветка” винаги ще я има във футбола. Тя е нужна, това е моето мнение.”

За да се изправи срещу Кристиано Роналдо или Роберт Левандовски във финала в Киев, Рома ще трябва да победи сега без египетския феномен, когото изгуби за сметка на Ливърпул. Мохамед Салах е, след две години при „вълците”, на път да счупи исторически рекорд на „червените” по вкарани голове за един сезон (държан досега от Йън Ръш) и да лиши Хари Кейн от голмайсторския приз в Премиър Лийг и може би от „Златната обувка”. Бошнакът не крие болката си от раздялата със своя приятел и партньор в атаката.

„На първо място е много жалко, че ни напусна, но очевидно се налагаше да го стори. В крайна сметка постъпи правилно, защото твори изумителни неща в Премиър Лийг, а това не е най-лесната лига. Мо-Мо е голям играч и голям пич и се надявам да счупи рекорди тази година, тъй като 40 гола са много в Англия. Дано вкара още много голове в Премиър Лийг, но не и в Шампионската лига!”

Напускането на Салах, признава Джеко, е направило неговата работа по-трудна. „Миналия сезон забих 39 гола. Този сезон, нека го кажем така, имам „само” 20. Много съм щастлив за него, но и много ни липсва.”

Да, липсва, но това не пролича толкова, когато Барселона дойде с преднина от 4:1 в Рим за очаквано рутинен четвъртфинален реванш. Джеко си спомня за вулканичната вечер на „Олимпико” с блясък в очите – същия като при онази драматично спечелена титла за Манчестър Сити преди шест години с късния гол на Серхио Агуеро.

„Срещу Барса всъщност излязохме отпуснати, но не в смисъл, че сме си мислели, че сме вече погребани, вече отпаднали. Казахме си, че нямаме нищо за губене след 4:1 в първия мач. Със сигурност имаме нужното качество да бием всеки тим насреща ни, ала след загуба с 4:1 никой не очаква от теб да обърнеш резултата. Стадионът обаче беше препълнен, тифозите ни бяха плътно зад нас от първата секунда и трябваше да скочим в опит за подвиг. Когато вкараш в първите минути, всичко се променя. Това определено ни даде повече енергия, за да стигнем до трите си гола.

Голът ни на чужд терен беше ключът. При 3:1 в Барселона казах на момчетата, че това не е лош резултат, когато реваншът е на собствен терен. Когато допуснахме четвъртия гол, знаехме, че ще ни е трудно, защото все пак насреща ни е Барса. В реванша обаче изиграхме един от най-добрите мачове в историята на Рома.”

Човек може да се зачуди дали един добър преводач би могъл да предаде с точните нюанси свидетелството на този събеседник. Всъщност обаче английският език на Джеко е на практика безупречен… а и италианският му звучи доста добре. Слабостта му към Ман Сити и времето му в Англия си остава все същата като преди. Докато обсъждаме истерията на „Олимпико” след решаващия гол, той ни споделя, че е изпитвал същия емоционален взрив още веднъж в кариерата си. „Това се случи при онзи гол на Кун срещу Куинс Парк Рейнджърс. Да, този сега не ни донесе трофей както онзи за Сити, ала пак моментът беше много специален, защото да биеш с 3:0 Барселона определено е огромно постижение за нас и за клуба. Пък и тифозите обожаваха този миг.”

Джеко, който имаше престой при „гражданите” между 2011-2015 година, е хванал мига на спечелване на шампионата от Сити този сезон заедно с друг изгнаник от Сити – Александър Коларов, и споделя, че се чувства „част от първата титла” на Гуардиола в Англия.

„Гледах заедно с Алекс преди дербито ни с Лацио мача между Манчестър Юнайтед и Уест Бромич. Беше просто въпрос на време подпечатването на титлата. Много бях щастлив за клуба. Не съм изпращал съобщения никому там, защото отдавна беше ясно, че Сити ще е шампионът. Аз изиграх своята роля за възхода на клуба. В последните шест-седем години Сити спечели титлата три пъти, тъй че определено съм част от всичко това, макар да имат сега нови играчи и нов спортно-технически щаб. Всяка година се изкачват все по-нагоре в развитието си и стават все по-добри и по-добри.”

Любимият му спомен там остава пак в Деня на Агуеро, когато и сам вкарва решаващ гол на Куинс Парк Рейнджърс. „Да, беше невероятно! Всички очакваха мачът ни да е лесен. Случилото се в онези 90 минути, особено в последните три, беше просто изумително. Дълги години още няма да се повтори нещо такова. Невъзможно е да опиша чувствата си от онзи ден.”

Рома премина през четвъртфиналите в ШЛ дори по-тихо и с по-малък товар от очаквания в сравнение с предстоящия си опонент Ливърпул. „Дори още в груповата фаза никой не очакваше да продължим напред, защото бяхме в група с Атлетико Мадрид, който играе полуфинали едва ли не всяка година, и с Челси, който е един от най-големите отбори на континента. Не бяхме фаворити в групата, ала успяхме да я спечелим.”

Бошнакът казва, че отборът му е преминал през Шахтьор (Донецк) на осминафиналите „в италиански стил”, със здрава защита. „Преди четвъртфиналите, знаете, хората те питат с кого искаш да играеш. Аз отговорих, че не искам Барселона или Манчестър Сити. И хоп – ето ти Барселона.”

Сега мислите му са се обърнали към един отбор, комуто вкарваше голове по време на престоя си в Сити, и мениджър в лицето на Юрген Клоп, когото познава от времето си в Германия, където спечели титлата в Бундеслига 2008/09 с Волфсбург.

„Мислех си в последните няколко дни за работата на Клоп в Борусия (Дортмунд). Тогава изведе отбора си до финал в ШЛ срещу Байерн, а после класира и Ливърпул на финал в Лига Европа. Загуби и двата. Дано не стигне до трети финал, поне не и тази година. Пожелавам му късмет, но за догодина. Познавам го от Германия, зная за неговия атакуващ стил. Ние също сме отбор, който обича да напада. Рома трябва да подходи позитивно, иначе задачата ще е трудна. Познавайки Клоп и това как играе Ливърпул на „Анфийлд”, съм уверен, че ще скочат здраво в първия мач. Ние обаче ще бъдем готови. Длъжни сме да бъдем!”

Джеко не се съмнява, че Рома притежава нужните качества да оцелее в очакваната буря от свирепи атаки на талази и нажежена обстановка от трибуните на „Анфийлд” във вторник вечерта. „Разполагаме с много опитен тим с над 15 национали на своите страни и сме играли и преди големи мачове като този. Това трябва да ни вдъхне повече сила, не да ни отнема от нея.”

Питам го кои са силните страни на Рома. „Една дума – отбор! Всичко, което постигаме сега, го постигаме като отбор. Не като индивидуалности, а като колектив, защото ние винаги сме вярвали в себе си дори когато никой не вярваше в нас и дадохме всичко от възможностите си във всеки един мач.”

Неподписването с Челси през януари не може да бъде наречено съвсем „разминаване на косъм”, ала изборът на Джеко се оказа оправдан. „Когато видях как отпадат от Барселона, определено се зарадвах, че останах. Челси е голям клуб и бях щастлив, когато чух за интереса към мен, но в крайна сметка според мен бях прав, защото исках да играя в Шампионската лига. Първо исках да достигна четвъртфиналите, което преди никога не бях правил, а сега когато съм на полуфиналите, искам да достигна и финала. Това значи, че решението ми е било добро.”