Легендарният Бертолд: Голът на Лечков сигурно е първият и единствен негов с глава, Бала бе "мозъкът" на Щутгарт

Томас Бертолд, един от най-добрите защитници в историята на футбола, даде ексклузивно интервю за предаването „Код Спорт“ по ТВ+. Той е световен шампион с Германия от 1990 година. Легенда на Айнтрахт и Щутгарт. В най-атрактивния отбор на „швабите“ играеше редом с Красимир Балъков и магическото трио - Бала - Бобич - Елбер. Приключи кариерата си в националния отбор след загуба именно от Балъков в четвъртфинала срещу България на Световното първенство в САЩ през 1994-а. Оттегли се след 62 мача и един гол за Бундестима. Във визитката му има загуби в четири финала с екипите на Рома и Щутгарт. Но и триумф в най-важния – за световната титла срещу Аржентина на Диего Марадона на Мондиала в Италия през 1990-а. Четири години по-рано отново игра на финала срещу „гаучосите“. Беше основна фигура в Бундестима и на европейското първенство през 1988 година.

- Хер Бертолд, често участвате в националния отбор на Германия за ветерани на различни турнири. Липсва ли ви футболът?

- На първо място е удоволствието. Винаги е приятно да се срещнеш със стари колеги. Едно от най-прекрасните места за това е снежното световно първенство в Ароза. Организацията там е на най-високо ниво.

- И Германия често печели такива турнири. Продължавате ли да сте толкова силни?

- Най-важното е да сме живи и здрави. Вече не играем така редовно и е по-важно да се пазим от контузии. Титлите не са толкова важни.

- Тази година имахте шанс да се изправите срещу Красимир Балъков, но той стана главен мениджър на своя роден клуб Етър и пропусна участие в световния отбор.

- Много ми е мъчно, че не се видяхме. Разбирам го напълно. Когато имаш договор, той е на първо място. Пред него е отговорна задача и работата в неговия нов отбор е на първо място.

- Какви спомени имате от съвместното ви време в Щутгарт?

- В онези времена Щутгарт притежаваше феноменален отбор. Бала бе един от най-добрите между нас. Преди няколко месеца се събрахме всички, за да отпразнуваме 20 години от спечелената Купа на Германия. Говорихме много. Обещахме си, че през тази година отново ще намерим причина да се съберем. Винаги е хубаво на подобни чествания. Когато сме заедно, спомените изплуват по-лесно.

- В България също се възхищавахме на “магическия триъгълник” на Щутгарт между Балъков, Фреди Бобич и Джоване Елбер. Какво беше магическото в него?

- Разбираха се със затворени очи. Всеки знаеше накъде тича другият, къде може да му подаде. Щутгарт изповядваше футбол с много комбинации. Но нека не забравяме, че ние трябваше да им помагаме отзад. Защото трофеите не се печелят с атаката, а със защитата.

- Да, но медии и фенове винаги говорят повече за нападателите. Като защитник не завиждахте ли поне малко на “магическото трио”?

- Не, в никакъв случай. Разбира се, че нападателите и офанзивните халфове винаги ще са в устата на хората. Те вкарват головете. Ние, защитниците, опитваме да им попречим. Всичко е в реда на нещата.

- Балъков бе избран за Футболист №1 на ХХ век в Щутгарт. Заслужено ли е?

- При всички положения. И аз съм на това мнение.

- Каква беше неговата роля в Щутгарт?

- Той играеше зад двамата нападатели. Беше много бърз, техничен, повратлив и изобретателен. Мозъкът в играта на Щутгарт.

- А помните ли други българи, срещу които сте играл?

- На Световното в Щатите през 1994 година запомних целия отбор на България. За съжаление, ни бихте на четвъртфинала и ни пратихте у дома.

- Какво означаваше за Германия, по това време също световен шампион, да загуби от България?

- Ако Германия не е стигнала поне до полуфинал в голямо първенство, представянето е катастрофално.

- Къде загубихте мача с България? Все пак поведохте в резултата.

- Вярно е. Вкарахме и втори гол, който за мен беше редовен. Но защо го отмениха, трябва да попитате съдията. След това бяхме доста невнимателни в защитата при не толкова страшни ситуации. От такава Лечков ни вкара гол и то с глава. Сигурно за първи и единствен път в живота си. Така ни обърнахте.

- Какво мислите за българския отбор от онова време?

- Това е последното голямо поколение на България. Националният ви отбор след това падна много дълбоко.

- Кои български футболисти цените с изключение на Балъков?

- Разбира се, че Христо Стоичков. Един невероятен футболист. Тогава целият ви отбор беше само от силни играчи. Да не забравя и Петър Хубчев – наистина много силен защитник.

- Вашият най-голям момент във футбола е финалът на Мондиала през 1990 година. Какво ще ни разкажете за мача с Аржентина?

- Трябва да сме честни, че това далеч не бе най-интересният за гледане финал. Причината бе, че Аржентина само се защитаваше. Това ни затрудни - не можехме да пробием защитата им. Накрая спечелихме с дузпа. Все пак мисля, че Германия заслужено стана световен шампион, защото бе най-добрият отбор в турнира.

- Кой ви беше най-трудният мач в Италия?

- Ще избера два двубоя, но сред тях няма да е финалът. Първо бе полуфиналът срещу Англия. Тогава спечелихме с дузпи. А вторият по трудност бе осминафиналът срещу Холандия в Милано, когато надделяхме трудно с 2:1.

- Четири години по-рано пак бяхте на финал срещу Аржентина. Страх ли ви беше да играете срещу Диего Марадона?

- Стигнал ли е отбор до финал, страх не може да има. Марадона беше най-добрият футболист в света. Един финал е нещо специално. Всичко може да се случи, стават изненади. За разлика от 1990 година, този беше много атрактивен. Аржентина поведе с 2:0, но ние изравнихме. И тръгнахме напред за пълен обрат, докато те заложиха на контраатаки и така ни вкараха трети гол.

- Кой от двата германски отбора бе по-добър – този в Мексико или този в Италия?

- Отборът от 1990 година бе най-добрият за всички времена.

- Защо?

- На едно място бяха събрани страхотни футболисти и личности.

- С какво германските отбори са толкова силни, когато се стигне до дузпи? Каква е магията ви?

- Не мога да си обясня защо тази статистика говори толкова много в наша полза. Мисля, че магията се крие в манталитета на германците. Винаги сме много концентрирани, а това е важно при дузпите. Човек трябва да е ментално перфектно подготвен за такава ситуация. Това е най-голямата сила на германските футболисти.

- Вие биехте ли дузпи?

- Трябваше да бия петата на полуфинала срещу Англия. Но всичко се реши преди мен.

- Как избрахте Андреас Бреме да бие дузпата срещу Аржентина на финала?

- Капитанът Лотар Матеус не се чувстваше достатъчно добре и Анди взе топката. Той беше може би най-добрият ни изпълнител. Стреляше ту вляво, ту вдясно. Затова и нямаше никакъв проблем да вкара тази дузпа.

- Кой беше най-добрият играч на вашия отбор?

- Много бяха. Но над всички се открояваше Лотар Матеус. По време на целия турнир.

- Сега как виждате Бундестима? Може ли Германия да защити световната титла?

- Ние сме шампионите и както винаги сме един от фаворитите.

- Йоаким Льов беше ваш треньор в Щутгарт, но постигна най-много с националния отбор. Какъв треньор е той?

- Човек, който държи изключително много на тактиката и техниката. Още в Щутгарт настояваше да играем красиво. Освен това с човешките си качества успява да създаде настроение в отбора. Голяма личност е!

- Германия спечели Купата на конфедерациите с втория си отбор. Ще се превърне ли в проблем за Льов да избере само 23-ма футболисти за Световното?

- Купата на конфедерациите показа, че имаме много млади футболисти на световно ниво. Добре е за треньора да има от какво да избира. Не мисля, че някой се притеснява, че Йоги Льов няма да избере най-добрите 23-ма.

- Да поговорим за вашата кариера. Дълго играхте в Айнтрахт и после отидохте в Италия. Как го решихте?

- По онова време Серия “А” беше най-добрата лига в света. Отборите имаха право на по трима чужденци. След Световното в Италия се появи възможност да направя трансфер. Най-големите играеха в Италия и аз исках да съм сред тях.

- Какъв опит събрахте в Рома?

- Фантастичен период в кариерата ми. Не бяхме най-добрият отбор в Италия, но участвах в уникални мачове. Освен това културата на живота в Рим много ми допадна.

- Върнахте се в Германия, при това в най-големия отбор Байерн. Може ли да се откаже на баварците?

- В интерес на истината исках да остана в Рома, но нашият президент почина. Случиха се и други лични неща около мен, които ме накараха да се прибера в Германия. А Байерн наистина е голям клуб, където всеки иска да играе.

- Но точно по ваше време Байерн не спечели нищо. Защо?

- Случва се. Разполагахме с много добри футболисти, но не и с добър отбор. Имаше проблеми и с треньорския пост. Така че не е достатъчно само да притежаваш добри футболисти, за да печелиш трофеи.

- Как избрахте Щутгарт за следваща спирка в кариерата ви?

- Тогава Щутгарт бе изключително силен отбор, който спокойно побеждаваше Байерн. Дори да не печелеше титлата, винаги играеше до последно за нея. Много голям клуб с вярна публика и традиции. Дори днес Щутгарт е атрактивно място за много футболисти.

- Два пъти имахте възможност да спечелите евротурнири – веднъж Купата на УЕФА и веднъж КНК. Какво помните от тези мачове?

- Срещу Интер играх на финал за Купата на УЕФА, когато регламентът изискваше два мача. В първия у дома спечелихме с 1:0. След това паднахме с 0:2. Когато не вкараш гол в реванша, няма как да спечелиш. Вторият път бе срещу Челси. Нашият Щутгарт беше по-добрият отбор. Имаше повече шансове. Но влезе Джанфранко Дзола, прекара няколко секунди на терена и... ни вкара гол. Така спечелиха.

- Как се живее след загубен финал? Два пъти ви се случи и за Купата на Германия с Щутгарт?

- Разбира се, човек е много тъжен. Но това не е най-страшното нещо в живота. Той трябва да продължи. Приемам като натрупан опит всеки такъв загубен мач.

- Повече от 10 години бяхте един от най-добрите защитници в света. Срещу кой нападател ви беше най-трудно?

- По мое време най-трудно беше срещу Марко ван Бастен. Един завършен нападател. Много техничен, много мощен, позиционираше се отлично. Трудно ми беше и срещу бразилеца Карека.

- А срещу Марадона?

- Не съм го пазил, защото не беше нападател. Това беше работа на дефанзивните халфове.

- Кой защитник от днешния футбол ви допада?

- Ще избера двама от Реал (Мадрид) и Барселона - Серхио Рамос и Жерар Пике. Много са силни в единоборствата. В днешния футбол не виждам много класни централни защитници. Тази позиция се обезличи в последно време и затова избрах двама от така наречените ветерани, които наблюдаваме отдавна. Като традиции при бранителите най-класни са тези в Аржентина и Уругвай.

- Матиас Замер и Фабио Канаваро са последните двама защитници, ликували със „Златната топка“. Не е ли малко нечестно спрямо бранителите, когато се прави този избор?

- Предимството със сигурност е за нападателите. Те вкарват головете и са повече под светлините на прожекторите. Само че клубовете все повече дават по много пари за добри защитници. Съгласен съм, че е нечестно при тези избори. И за Футболист номер 1 на ФИФА, и за „Златната топка“ все нападателите печелят.

- Кога ще свърши ерата на Меси и Роналдо?

- Не мога да кажа. И двамата продължават да са в много добра форма.

- Ако Неймар струва 222 милиона евро, колко струват те двамата?

- Въпросът трябва да се зададе към пазара.

- Съгласен ли сте с тези пари?

- Пазарът е свободна зона. След като клубове имат толкова пари, могат да ги плащат. Нищо не можем да направим.

- Кой е фаворитът в Шампионската лига този сезон?

- Всички отбори, които останаха, са претенденти за титлата.

- Какво мислите за Байерн?

- Смятам, че в момента Байерн не е най-добрият отбор в Европа.

- Защо никога не станахте треньор?

- Защото не ме интересуваше. След двайсет години професионален футбол нямам никакво желание пак да съм на тренировки и на скамейката. Това никога не е било тема за мен.

- Станахте телевизионен коментатор. Харесва ли ви?

- Много даже.

- Ядосвал ли сте някой футболист с коментарите си?

- Никой не ми се е оплакал.

- Бихте ли анализирали пред нас защо германските отбори не се представиха добре в Европа този сезон?

- Има видимо отстъпление. Катастрофално представяне за нас. Започнахме 2018-а само с три оцелели тима в евротурнирите  - Байерн в Шампионската лига, Борусия (Дортмунд) и Лайпциг в Лига Европа. Германският футбол трябва да внимава, за да не загуби почва под краката си. Все по-малко немски отбори играят добре. Повечето стоят стабилно в защита, но когато топката е в краката им, трудно правят нещо градивно в атака. Това е голям проблем. Вкарат ли ни някой гол в европейските турнири, не можем да намерим начин да го върнем. Трябва да се работи върху спортно-техническите компоненти.

- Защо всички топ отбори в големите лиги предпочитат да купуват чужденци вместо да налагат свои кадри?

- Първо ФИФА трябва да си зададе този въпрос. Имате абсолютно право. Трябва да се регламентира трансферният пазар. Къде да играят юношите, след като се купуват само чужденци? ФИФА трябва да се намеси и това да се промени спешно.

Следвай ни: