Меси командва „ла албиселесте”, Сампаоли приглася с разум

Светът е широк и отдалечен за родените в земеделските градчета и селца в центъра на пампата. В Касилда всичко е надалеч и всяка промяна сякаш води до крайност. Какво остава за сина на един полицай – интровертно момче с отчаяна мечта да стане футболист; толкова отчаяна, колкото на останалите хлапаци да станат Супермен.

Неизбежно ударен от реалността, на своите 58 години Хорхе Сампаоли говори за себе си все едно успехът му не заслужава повече внимание от раните, с които се постига оцеляването. „Аз се имам за прелъстител – казва. – Бих прелъстил при всяка възможност и във всяка ситуация. Минал съм през най-негостоприемните места на Америка и съм се уповавал на всичко онова, което може да ми послужи да оцелея. Без помощта на останалите аз никога не бих стигнал до нищо.”

Селекционерът на Аржентина не само умее да изслушва и дасе приспособява – изключителни обстоятелства за една гилдия с тенденция към егоцентризъм, а и основава успеха си на оформяне на големи екипи от сътрудници, които наема като един вид учители, след като им признава своите собствени дупки в знанието. Може би затова и му дойде отвътре да опита да се учи от Лионел Меси до степен, че да се получи двойно владичество в „ла албиселесте”. Нито Пекерман, нито Марадона, нито Батиста, нито Сабейя, нито Бауса се осмелиха да отстъпят толкова власт на най-добрия си играч. Сампаоли обаче не се поколеба и за секунда, сигурен в своята уязвимост, но още по-сигурен в положението си на лидер, способен да вдъхне ентусиазъм и да изгради здрави взаимовръзки.

Едно от техническите лица в Аржентинската футболна асоциация казва, че наставникът има едно вродено качество: „Сампа просто винаги намира процеп. Ако влезе в дадена организация все едно в пълно с хора кафе, е способен да уцели безпогрешно процепа, през който може да се провре и да се превърне в господар на мястото. Накрая става Шефа.”

Меси никога преди не бе канил някого от аржентинските селекционери у дома си. Поканил обаче Сампаоли на скара в двора с единственото условие треньорът да се заеме с готвенето, тъй като той не умеел. Посрещнал го по джапанки и бермуди като добър домакин, а после се впуснал в обяснения на своето виждане за футбола. Тогава гостът разбрал, че Лионел не е просто гений на терена или онова интровертно създание, което съотборниците му в юношеския тим на Барселона кръстиха Немия. Меси говорел със същата точност като действията си на терена, обяснявал всеки детайл ясно, анализирал игрови концепции и футболисти, излагал проблеми, аргументирал решения и си правел безпощадна самокритика. Сампаоли не могъл да не признае пред себе си: Меси бил прав за всичко, включително и по тактическите въпроси.

Сампаоли искал да залага на система 1-3-5-2, защото смятал, че в състава няма достатъчно качествени бекове за 1-4-4-2. Меси, когото селекционерът виждал като втори нападател, се противопоставил с аргумента на силата: според него при залагане на само двама души по крилата той нямало да намира достатъчно пространства нито да се връща в дълбочина да получава топката, нито да намира линии за пас. Меси обяснил, че и бекът крило, и вътрешният полузащитник отдясно при 1-3-5-2 биха се мешали в зони, в които той има нужда да маневрира свободно. За да бъде избегнато това, предложил да се прочисти средата: да се играе с четирима защитници в линия с двама помагащи за създаване на числени преимущества по фланговете бекове заедно с външните халфове, с двама вътрешни полузащитници, един втори нападател и един централен нападател. На теория Меси би бил втори нападател, но на практика би играл като „осмица”, като трети вътрешен полузащитник, в освободеното му от крилата, бековете и централния нападател пространства.

СХЕМАТА

„Меси знае всички отговори – твърди един член на аржентинския щаб. – Той е футболен фанатик, който знае дори отборите и системите във вторите дивизии.”

Сампаоли, който се чувства под наблюдение от своя топ играч, пусна в действие всичките си антени, за да долови и най-малките изпратени му от него сигнали. Лека-полека се отказа от идеята да залага на трима централни защитници и тръгна да търси бекове надлъж и нашир. Намери Таляфико в Аякс и Бустос в Индепендиенте и така оформи 1-4-4-2, с което излезе срещу Италия – експеримент, който ще продължи до самия край на Мондиала в Русия.

Не минава и месец, без Хорхе Сампаоли да си направи татуировка или да открие и възприеме като свои чужди идеи. Той не губи нито приключенския си дух, нито жаждата си да импровизира начини за оцеляване. Назначаването на Меси за диригент, докато той самият изпълнява ролята на треньор, може да се окаже голямото му творение.

Диего Торес, „Ел Паис”

Следвай ни: