"От скрина": На българската врата на световно

"От скрина": На българската врата на световно

На 13 юли 1930 година двубоят между Франция и Мексико дава началото на първото световно първенство по футбол. Оттогава насетне България е регистрирала седем участия на най-големия форум в най-популярната спортна игра. За тези седем мондиала имаме осем вратари, заставали под рамката. Нека направим една кратка разходка от Ранкагуа до Ланс.

Испанският рефер Хуан Гарай Гардеасабал надува свирката на първия мач на България на световни финали. Това става на мача на "лъвовете" срещу Аржентина през 1962 година, като губим в дебюта с 0:1. На българската врата на шампионата в Чили е легендарният Георги Найденов, за когото се казва, че е бил пример за подражание на самия Лев Яшин.

По онова време Жоро е считан за един от най-добрите вратари в Европа, година по-рано той става победител в анкетата за Футболист №1 на България. "Вратаря на републиката" допуска общо седем гола на Мондиал'62, четири от които в първите 12 минути на срещата с Унгария. Между другото тогава отново главен съдия е Гардеасабал. В двубоя срещу Англия Найденов спасява опасен удар на големия голмайстор на Челси и Тотнъм Джими Грийвс, а нулевото равенство ни носи първа точка на световно.

След четири години по терените на Албиона славният страж на ЦСКА записва още два мача на мондиал. Първо на "Гудисън Парк" падаме достойно от световния шампион Бразилия - Пеле и Гаринча бележат от фаулове, като "Краля на футбола" не вижда бял ден от Добромир Жечев. Бобата преследва бразилската мегазвезда навсякъде по терена и не му дава много поле за изява.

Четири дни по-късно губим с 0:3 от Португалия на "Олд Трафорд". Мачът обаче тръгва много зле за нас, защото в 17-ата минута Иван Вуцов си забива красив автогол с глава. Следват две попадения на снайперистите на Бенфика Еузебио и Жозе Аугусто Торес и "Гуд бай, мондиал". В последния мач срещу унгарците на мястото на Жоро Найденов застава легендата на Славия Симеон Симеонов. И тук нещата се развиват злополучно - повеждаме с хубав гол на Георги Аспарухов, но Иван Давидов си мушва автогол 120 секунди преди почивката. Накрая губим с 1:3 и приключваме с нула точки в тази убийствена група.

За Мондиал'70 попадаме в наглед доста по-лесно каре - заедно с Мароко, Перу и ФРГ. Любопитно е, че преди финалите в Мексико у нас се пишат анализи, според които отборът на д-р Стефан Божков трябва да стигне минимум до четвъртфиналите. Да, но футболистите са пратени да се готвят за Латинска Америка на снежната база в Белмекен, а после им е наложен и лимит на питейната вода... и нещата се объркват необратимо. Три дни преди световното Георги Найденов умира мистериозно в Сирия, като някои съзират дългата ръка на Държавна сигурност зад смъртта на "Вратаря на републиката".

И в трите мача в Мексико българите изнасят силно първо полувреме, но след почивката са като сенки. На 2 юни 1970 година допускаме смразяващ обрат срещу Перу - от 2:0 до 2:3. Следва загуба от Западна Германия с 2:5 и равенство 1:1 с Мароко. В първите две срещи за България пази Мони Симеонов, а срещу африканците на вратата на Стоян Йорданов. По-късно той и други очевидци споделят, че в Мексико голяма част от българските играчи не са могли да ходят от изтощение.

През 1974 година правим четвърти пореден опит да запишем първа победа на световно първенство. Уви, отново без успех. Този път около националите гъмжи от хора от службите - футболист, милиционер, футболист, милиционер... Започваме с две ремита - срещу Швеция и Уругвай. И в двата двубоя на българската голлиния е Румен Горанов, записал легендарни изяви на вратата на Локомотив (София) през 70-те години. По онова време Агнето е искан от западногерманският Хамбургер ШФ, но трансферът му в Бундеслигата не е разрешен. На Мондиал'74 сме на 180 секунди от успеха срещу уругвайците. Христо Бонев опъва мрежата на южноамериканците след плонж, но Рикардо Павони разваля българския празник с изравнителен гол, дошъл след груба грешка на Горанов. За последния сблъсък с фаворита Холандия наставникът Христо Младенов сменя Агнето с емблематичния страж на Левски Стефан Стайков. Основната работа на Заека обаче е да бърка в мрежата, за да вади топката. "Лалетата" ни удрят с 4:1, като Йохан Неескенс праща два снаряда от бялата точка във вратата на България. Едната дузпа дори е бита два пъти от Йохан Втори.

След 12-годишна пауза "лъвовете" се завръщат на световния подиум. Футболният елит на планетата се събира отново в Мексико, а България и Италия откриват шампионата. Първата победа отново се оказва мираж за нашите. Тя се удавя в мочурището на "Естадио Олимпико Университарио" в Мексико Сити, а последвалите загуби от Аржентина и домакините слагат точка на участието ни на Мондиал'86.

За най-добър от българите е определен Борислав Михайлов, изместил от националната рамка своя кум Георги Велинов няколко години по-рано. Месеци след мексиканските финали Боби е избран за Футболист №1 на България за 1986-а. A светът ще помни дълго фантастичната странична ножица на Мануел "Маноло" Негрете в родната мрежа.

Мъките на българският национален тим свършват през 1994 година. Любопитно е, че на първенството в САЩ нашите са един от трите състава с двама вратари в селекцията. На всичко отгоре в щаба на Димитър Пенев липсва треньор на вратарите, заради което Боби Михайлов и Пламен Николов се разгряват един другиго. Между другото точно по тази причина по-късно един от българските бронзови медали остава без свой притежател - защото е предвиден от ФИФА за този, който се занимава с подготовката на вратарите. При кого отива този "хартисал" медал е тема на друг разказ.

В Америка националите стигат до невиждани висини - чак до Малкия финал на турнира. Дълги години у нас се шири версията, че капитанът Михайлов не попада в идеалния тим на Мондиал'94 след четирите гола от Швеция в последния двубой. Това не е вярно. Срещу скандинавците под рамката за 45 минути застава Николов, който е с пукнато ребро още преди финалите. Затова от София за Ню Йорк излита третият избор Димитър Попов, който се готви индивидуално през цялото време. Накрая юношата на Левски дори дефилира с флаг при пристигането на героите от Щатите. Иначе Боби Михайлов записва паметни минути на вратата на България, като коментарът на Борис Касабов по време на дузпите с Мексико става легендарен: "Този фантастичен, този невероятен Боби Михайлов". Капитанът и колегите му стигат до върха в историята на българския футбол!

След бронзовите отличия от Лос Анджелис националният отбор е във възход, но триумфалните нощи от 1994 година така и не се повтарят повече. В края на 1996-а на вратата на България застъпва Здравко Здравков, а въпросът дали селекционерът Христо Бонев трябва да включи в състава ветерана Михайлов става обществен преди Мондиал'98. Вървят дори анкети по радиото "за" и "против" участието на Боби. В крайна сметка героят от САЩ'94 е викнат под знамената във Франция, където отново сме само с двама вратари. Третият страж - Радостин Станев, поддържа форма в Панчарево в случай на нужда. До третия мач с Испания Здравков е вратарят с най-добър коефициент на световното - допуснал е само един гол за 180 минути. Срещу иберийците обаче става лошо. В един от най-абсурдните мачове през 90-те години, нашите губят с 1:6, като след всеки свой гол испанците стават все по-умърлушени. Зад микрофона отново е Борето Касабов, който прави незабравим коментар от Ланс. Докато звездите на Хавиер Клементе късат мрежата на Фози, Парагвай побеждава Нигерия, което изхвърля Испания от шампионата. С това приключват и българските изяви на световни финали. Поне засега.

За мнения, препоръки и идеи относно рубриката, моля пишете на: filip.drumchev@sportal.bg или в групата От скрина във Facebook

Още от От скрина

Виж всички