ПОДКРЕПИ ЛЮБИМИЯ СИ ОТБОР В НАЦИОНАЛНОТО ПРЕБРОЯВАНЕ НА ФЕНОВЕТЕ

Барса на Меси: скъпа революция пред традиционната еволюция

Барса на Меси: скъпа революция пред традиционната еволюция

Футболът на Барса се вижда през очите на Лионел Меси, след като почина Йохан Крайф и си замина Неймар. Клубното ръководство вече напълно се предаде в ръцете на „десетката” и поставените от него условия за преподписване на договора: не само финансови, а и да бъде заобиколен като най-добрия футболист в света от съотборници, които да му помогнат да спечели всички големи трофеи като в най-добрите времена при Джосеп Гуардиола и Луис Енрике. Тепърва предстоят осминафиналният реванш с Челси в Шампионската лига и финалът за Купата на краля, ала в Ла Лига нещата вървят удивително. Меси вече не търчи навред, а играе и ръководи, с по-главна роля е от когато и да било преди – същинска икона на ФК Барселона.

Президентът Бартомеу не изчака и секунда да запълни отворената от Неймар празнина в състава, за да не рискува Меси да изгуби търпение, и дадените за нови попълнения пари вече надхвърлят постъпилите от Пари Сен Жермен 222 млн. евро. Салдото вече е отрицателно (-122,5 млн. евро твърдо, -207 млн. с бонусите), а перото „заплати” в клубния бюджет вече надхвърля 80% от общия оборот. Тази цифра е особено тревожна за това ръководство, което от самото си идване на власт пропагандираше финансова дисциплина, след като обвиняваше в разточителство някогашния президент Жоан Лапорта. Ключът към успеха за управата е да си спечели време с победи на терена, за да продава добре търговската марка „Барса”. А отборът на Меси действа много добре под ръководството на новия треньор Ернесто Валверде.

Работата на наставника до момента е по-важна от чековата книжка на президента, ако вземем предвид това, че мнозинството нови играчи засега играят поддържаща роля по различни причини, като изключим Паулиньо. Филипе Коутиньо дойде през зимата, Усман Дембеле още не може да покаже топ нивото си заради честите си контузии, Нелсон Семеду се върти на десния бек със Сержи Роберто, Йери Мина тепърва се окопитва след идването си от Бразилия през януари, а Марлон е преотстъпен на Ница.

Освен че блесна с разумния си подход, Валверде спечели на своя страна и старата „асулграна” гвардия начело с Меси, като титулярната единайсеторка продължава поразително да наподобява онази, която превзе Берлин във финала на ШЛ срещу Ювентус преди три години. Разликите са три: Даниел Алвеш беше заместен от Сержи Роберто, Самюел Юмтити пое караула от Хавиер Маскерано, а на позицията на Неймар се въртят няколко играчи, което придава равновесие на отбора, липсвало преди с тризъбеца MSN.

Футболистите се стегнаха след загубата на Суперкупата на Испания от Реал Мадрид и паднаха само веднъж във всички състезания през сезона след това – в дерби за купата с Еспаньол, което не се оказа важно, защото в реванша на „Камп Ноу” се стигна до обрат. Властта на играчите се заяви явно на 1 октомври м.г., когато те поискаха да играят срещу Лас Палмас противно на настояванията на управата начело с Бартомеу. Изиграването на този двубой при закрити врата в един толкова важен за Каталуня ден покрай референдума за независимост доведе до оставката на ръководителите Вийяруби и Монес.

Състезателният характер на отбора измества в крайно напечените моменти културата и футболния стил с марка „Барса”. Голяма част от барселонистите се противопоставят на постоянната загуба на символни за клуба компоненти; загуба до степен, в която дори мотото „Повече от клуб” придобива повече търговски отколкото институционален смисъл, с какъвто бе натоварен от самото основаване от Жоан Гампер. Не е случайност, че най-идентифициращите този сектор фигури като Гуардиола, Чави и отчасти Оскар Гарсиа днес са далеч от „Камп Ноу” и са най-критикувани от големите си съперници.

Напускането на Андони Субисарета и преди това на Чики Бегиристайн превърна длъжността технически секретар в по-скоро изпълнителна отколкото идеологическа, без да се знае кой чертае линията за различните отбори в клуба. Вместо това най-главната цел е да се държи доволен Меси. Ръководителите не виждат никакво скъсване с корена и се придържат към изготвения план от силния човек във футболната секция – Пеп Сегура, чийто специален интерес е увеличаването на контрола върху талантите в клуба. Той работи в много по-широк и еволюирал спектър от налагания от времето на Крайф.

Управата защитава тезата, че са нужни две неща: Б-отборът да се задържи в Сегунда и Меси да бъде ощастливен с каквито трансфери са нужни. За нови играчи на филиала бяха вложени 6 млн. евро, а цифрата за първия отбор нараства до 324,8 млн. (443 млн. с евентуалните бонуси) след опцията за закупуване на Артур от Гремио срещу 30+9 милиона. Някои виждат у Артур наследника на Чави, а у Коутиньо – следващ Иниеста, ако ветеранът замине към Китай, а пък Юмтити заема мястото на Пуйол.

„Най-добрият начин да бъдем верни на нашето футболно ДНК е чрез стратегическите трансфери, които правим сега – защитават се в Кан Барса. – Въпрос е само на време да го докажем.”

Някои млади обещания от Ла Масиа като Ерик Гарсиа и Сержи Гомес обаче явно не искаха да дочакат това, недоволни от политиката на клуба, който предпочита да купува играчи за първия си отбор, вместо да ги създава като преди. Днес не се търсят обещания, а съдружници на Меси – очите на Барса.

Рамон Беса, „Ел Паис”

Последвайте каналите ни в:

Carlsberg "Домът на Феновете" е новата секция на Sportal.bg за игри. С регистрацията си Вие ще можете да персонализирате Вашето съдържание и да участвате в нашите игри за страхотни награди.

Регистрирай сe

Още от Футбол свят

Виж всички

Водещи Новини

Видео акценти