Виерховод: Делио Роси ще помогне за развитието на българския футбол

Пиетро Виерховод, световен шампион по футбол и победител в Шампионската лига с Ювентус, даде ексклузивно интервю за предаването „Код Спорт“ по ТВ+.

Италианецът има репутацията на един от най-добрите защитници в страната, която е измислила и наложила катеначото. Той е седми във вечната ранглиста по мачове в Серия А с 562 двубоя. Пред него са само славните Малдини, Тоти, Санети, Палиука, както и вратарите Буфон и Дзоф. 

Има 358 мача за тима на Сампдория, с когото стигна финал в турнира за Купата на европейските шампиони. Защитавал е също и цветовете на Милан и Фиорентина. За него Диего Марадона казва, че е най-трудният защитник, срещу когото е играл.

- Синьор Виерховод, как ще гледате световно първенство без Италия?
- Струва ми се направо невъзможно. Откакто съм се родил, което беше преди доста години, не ми се е случвало. За последно знам, че е имало световно без Италия през 1958-ма, но това е било преди да съм се родил. С тези изключения, на всички останали мондиали сме участвали. Кога успешно, кога не чак толкова. 

- Защо се стигна до този крах на италианския отбор?
- Причините са няколко. Първо трябва да признаем, че сегашният ни отбор не беше достатъчно силен. След това нашият селекционер направи няколко много големи грешки. Най-вече в последния мач с Швеция. 

- Смятате ли, че италианският футбол изостава от другите големи в Европа?
- Свикнали сме Италия да е сред най-силните в Европа. В настоящия период от историята на футбола ние изживяваме една тежка смяна на поколенията. Затова, за да сме на върха отново и да сме на полагащото ни се място, трябва да се започне се акцентира върху работа в младежките отбори и школите, където да подготвим добри футболисти за бъдещето.

- Имате едни от най-добрите треньори в лицето на Фабио Капело, Карло Анчелоти, Антонио Конте, Лучано Спалети...Къде е проблемът?
- Проблемът беше, че начело на националния отбор застана човек без нужния за позицията международен опит. Щеше да е много по-добре, ако бе избран друг треньор. 

- В българския футбол в момента е един от известните италиански треньори – Делио Роси. Треньор е на Левски. Какво е мнението ви за него?
- Делио Роси е добре познат в Италия и има много добра работа зад гърба си. Отлично е подготвен и мисля, че може да бъде в голяма полза за развитието на българския футбол. Според мен сте направили добър избор. 

- Връщаме се към вашето време във футбола. Наричаха ви „Царят“. Откъде идва този прякор? 
- Да, понякога ме наричаха така. Баща ми беше украинец. Тогава още съществуваше Съветският съюз. Впоследствие, когато започнах да играя, още като дете някой ми сложи този прякор и така си остана. 

- Чувствахте ли се като цар в отборите, в които сте играл?
- Да, защото винаги съм играл в големи отбори: Рома, Фиорентина, Ювентус, Сампдория... 

- Баща ви е бил украински войник, но запазихте ли връзките си с Украйна?
- Не. Разбира се, понякога се виждам с някои от роднините от страна на баща ми, но връзката с неговата родина е напълно загубена. 

- В самото начало на кариерата си станахте световен шампион, но съжалявате ли, че не изиграхте нито една минута на световното в Испания?
- Да, разбира се. През 1982-ра година не играх, защото, когато имаше възможност, се получи едно нещастно стечение на обстоятелствата. През седмицата участвах във всички тренировки и се готвех да изляза в официален мач, но получих лека контузия и се наложи Бергоми да играе на моето място. 

- А защо „скуадрата“ не успя след този мондиал да продължи с доминацията?
- През 1982-ра победихме, но през 1986-та на следващото световно в Мексико, представянето ни не беше много добро и Франция ни елиминира. През 1990-та имахме възможност да победим, но загубихме с дузпи от Аржентина. През 1994 година в САЩ пак паднахме с дузпи и то на финала. Италия почти винаги се представяше на ниво. И неслучайно през 2006-а спечелихме световното още веднъж. След това обаче, влязохме в период, белязан от липса на качество. И той продължава и до днес с достигане на кота нула - отпадането ни от световното в Русия. Надявам се това все пак да е само за първи и последен път в новата ни история. 

- Как приемате думите на Диего Марадона, че сте най-трудният защитник, срещу когото той е играл?
- На мен се падаше постоянно да го пазя, когато отборите ни играеха един срещу друг. Винаги съм действал срещу него добре и чисто – без фаулове. Затова и той така ме хвали, като казва, че съм най-добрият защитник, срещу когото е играл. Бях силен физически, но в същото време и много бърз. 

- Как позволихте на неговата Аржентина да ви победи в полуфинала и точно на вашето  домакинско световно първенство?   
- Това е, защото аз не играх (смее се). През 1990 година не играх. 

- Марадона също така ви кръсти с прякора „Хълк“. Хареса ли ви това?
- Да, защото бях не само силен, но и много бърз. Точно като анимационния герой Хълк.

- Като най-труден защитник също ви определя и Гари Линекер. Колко пъти сте играл срещу него?
- Не мога да си спомня, защото това беше много отдавна, но е прав. Освен бързината и силата, винаги се стараех да съм добре пласиран и сигурно затова успях да играя на три световни първенства. 

- Прекратихте кариерата си в националния отбор през 1993 година… 
- Да, направих го по собствено желание. Бяха ме извикали за четвърти мондиал в Америка през 1994-а, но не ми гарантираха място в титулярния състав и не приех. Явно искаха просто да пътувам с тях като човек, който сплотява отбора и има много опит. Тази роля обаче не беше за мен и отказах.

- Ако бяхте отишъл, можеше да се срещнете с България. Къде гледахте полуфинала? 
- По телевизията? Не си спомням. Но пък си спомням мача ни срещу България на откриването на световното в Мексико на стадион „Ацтека“. Завършихме 1:1 и Сираков вкара гола за вас, ако не бъркам. Това беше първият мач и официалното откриване на световното в Мексико. 

- А помните ли мача с България на полуфинала на световното първенство в  САЩ? Христо Стоичков винаги казва, че тогава съдията много ви е помогнал. 
- (Смее се) Христо винаги казва смело каквото мисли, но аз не смятам, че това е така. Но признавам, че по принцип съдиите са странни хора.

- Разказахте вече, че сте играл срещу България на световното в Мексико. Какво е за страна - световен шампион да не успее да победи малка държава като България?
- Конкретно в този мач водехме с 1:0. След това успяхте да изравните чрез Сираков. После имахме много положения, за да стигнем до победата, но не успяхме да реализираме. Въпреки това начало, обаче успяхме да прескочим групата. Първа стана Аржентина, а ние бяхме втори. После в елиминациите  срещнахме Франция. Тогава те бяха голям отбор и загубихме с 0:2.

- Какви други спомени имате от българския футбол?
- Не са много, но вече няколко пъти играя в бенефисни срещи с футболисти от старата славна гвардия на България. Няколко пъти съм бил и за двубои в София. Даже там играхме полуфинала за Купата на носителите на национални купи с Цървена звезда. Тогава в бивша Югославия имаше война и в София победихме Звезда с 3:1. Това е хубав спомен. От футболистите ви, разбира се помня Стоичков, Пенев и целия ви национален тим от 1994-та.

- Вие сте легенда на Сампдория, играхте в най-големия им успех – финал на Шампионската лига срещу Барселона със Стоичков...
- Един луд мач! В тази среща наистина трябваше да победим. Бяхме по-силни от Барселона точно тогава. Изпуснахме наистина много златни възможности за гол и в 117-та минута, почти в края на продълженията Куман, получи онзи фатален за нас пряк свободен удар и вкара гол. А преди края на мача, ние имахме три наистина чисти положения, като последното беше на Гали, който удари  мрежата, но от външната страна. Мисля, че ние заслужавахме да победим. Но във футбола няма справедливост и затова е странен и обичан.

- Какво е да спечелиш италианското първенство с отбор като Сампдория, на когото това не се случва често?
- Това беше единствения път, когато те станаха шампиони на Италия, но през 1990-та спечелиха Купата на носителите на национални купи. След това през 1991 триумфираха в шампионата, което според мен е почти невъзможно  да се повтори, защото Сампдория в момента просто няма нужните средства за това. А през 1992-ра година станахме първият отбор, който дебютира в Шампионската лига и още при първото си участие има шанс да я спечели. Няколко минути ни разделяха от това чудо. 

- Със Сампдория ликувахте с Купата на носителите на купи. Това ли е най-големият ви успех? 
- Не. Със Сампдория да, но все пак съм печелил и Шампионската лига с Ювентус. Случи се по-късно – през 1995 година, когато се преместих в Торино. Това е по-значимият за мен успех. 

- На 37 години спечелихте Шампионската лига с Ювентус. Как направихте това възможно?
- Почти на 38 бях станал. Как стана възможно ли? Ами, аз играх до 41-годишен. Успявах да запазя бързината и физическата си сила и това ми позволяваше да се меря с много по-млади играчи. 

- Как мина финалът срещу Аякс?
- Тогава Аякс бяха наистина уникален отбор и предишната година бяха спечелили Шампионската лига, побеждавайки Милан. Имаха големи играчи, много от които после дойдоха да играят при нас в Италия – Райцигер, Кану, Литманен, Де Бур, Мусампа и много други. Не си спомням кой им беше вратар. В онзи мач обаче ние бяхме много подготвени. Много добре ни се получи всичко и успяхме да направи 1:1 в редовното време. След това при дузпите бяхме доста по-добри. За мен беше труден мач, защото няколко години по-рано бях загубил вече един финал. 

- Лесно ли се преминава от Ювентус в Милан? Там не ви провървя особено...
- Когато бях в Ювентус, вече бях навършил 37 години. В следващия сезон преминах в Милан, защото Барези се контузи в първите мачове от шампионата и треньорът беше настоял аз да го заместя. Когато треньор беше Табарес, изиграх малко мачове, но когато дойде Ариго Саки, бях на терена общо взето във всеки двубой. Но това беше един отбор, който беше вече с много висока средна възраст и имаше нужда от нови и млади играчи. 

- Опитахте като треньор, но от четири години не се занимавате с това. Защо? 
- Точно в момента търся с какво точно да се занимавам. През 2014-а бях в Будапеща, в Хонвед. Но унгарският  футбол не е на нивото, на което беше едно време. 

- Имаше слухове, че през 2002-ра може да станете помощник в ЦСКА, за да помагате на Луиджи Симони?
- Не. С Джиджи Симони? Не.

- Вероятно италианците няма да забравят, че бяха тъжни след победата над България на Евро 2004. Тогава Швеция и Дания направиха съмнително 2:2. Има ли феърплей във футбола?
- Не знам наистина. Доста време мина оттогава и вече не е чак така важно. 

- Като железен защитник, кой нападател ви беше най-труден за опазване?
- Най-труден? Толкова много нападатели съм пазил... Като започнете от Ван Бастен и минете през Карека. Дори и Зико от по-старите, когато дойде в Италия да играе в Удинезе, а аз бях в Сампдория. Това са наистина силни нападатели.

- А кои защитници от днешния футбол харесвате най-много?
- В Италия, в цяла Европа и дори в света не останаха от онези истински смели защитници. Много малко са. Едно време си спомням, че признаваха нас, италианците за най-добрите защитници. Но това вече не е така. Няма я школата, изпари се. Вярно е, че играта много се промени, но това което правехме ние - да си пазим зорко нападателите... Много малко останаха. В Италия може би само Киелини и Бонучи. Дори и в националния ни отбор няма, а и в света също има дефицит. А най-добрите логично трябва да ги търсим в най-добрите отбори. 

- Марадона и Линекер са ви определяли като най-трудния защитник, но мислите ли че днес има шанс някой защитник да спечели „Златната топка“?
- Възможно е според мен. По наше време печелеха само нападателите, но и тогава имаше легендарни защитници, които за жалост никога не получиха индивидуална награда. Може би е време за промени и да я дадат на някой защитник. Спомням си, когато започвах кариерата си какви легендарни защитници имаше, които така и никога не получиха индивидуален приз. И това определено беше грешно. 

- Ако Меси играеше по ваше време, толкова ли лесно щеше да вкарва голове?
- Абсолютно не. Дори и Роналдо-Феномена, когато играеше в Интер, не успя да вкара толкова голове. А беше водещ национал на Бразилия, много бърз и много класен нападател. Но тогава защитниците играеха по-близо да нападателя. Тези огромни разстояния, които днес виждаме между нападател и защитник, бяха невъзможни по наше време. Разстоянието трябва да се скъсява, за да може защитникът да има повече шанс срещу нападателя. Днес наистина е много по-лесно да се вкарват голове. 

- Как ще коментирате многомилионните трансфери в днешния футбол?
- Да си зададем въпроса: Днес Марадона, колко би струвал?

- А вие колко бихте стрували днес?
- В днешни дни има малко наистина стойностни играчи. Затова и струват скъпо. 

- Платиха се 85 милиона евро за Върджил Ван Дайк. Това означава ли, че той е най-добрият защитник?

- Абсолютно не. Както казахме по-рано, проблемът е, че няма добри бранители и схемата е сбъркана. Затова е така. Това обаче не важи само за защитниците, но също и за истински стойностните нападатели. Никой обаче сам не може да направи нищо. Познавам само един играч, който можеше сам да спечели мач. Знаете ли кой беше това? Марадона! Само той.

Красимир МИНЕВ и Владимир ПАМУКОВ, ТВ+

Следвай ни: