Бивша звезда на Челси: Мачът с Левски в София не беше никак лесен

Пауло Ферейра, един от големите португалски футболисти, даде ексклузивно интервю за предаването „Код Спорт“ в Москва, където взе участие в „Купата на легендите“. Ферейра е знаков играч на Челси в ерата на Роман Абрамович. Беше от любимците на Жозе Моуриньо на „Стамфорд Бридж“. Но преди да се установи в Лондон спечели Купата на УЕФА и Шампионската лига с Порто, естествено под ръководството на Специалния. И впоследствие повтори упражнението с Челси. Само, че добави и три титли от Висшата лига към пребогатата си визитка. За 10 сезона на „Стамфорд Бридж“ Ферейра изигра 141 мача.
 
- Сеньор Ферейра, какво почувствахте когато облякохте отново фланелката на националния отбор на Португалия за „Купата на легендите“?
- Това винаги е удоволствие. Поканата от организаторите на турнира в Москва ме ласкае. Да играя в този прекрасен, толкова добре организиран турнир беше страхотно... Истински спектакъл! Беше чест не само да съм един от всички тези големи играчи от миналото. И не само да ги гледам, но и дори да играя срещу тях. Винаги съм бил щастлив  с фланелката на Португалия, таке беше и в Москва.

- Станахте световна звезда с екипа на Порто. Как се озовахте в този клуб?
- Преди да отида там бях в един по-скромен отбор – Сетубал, малък клуб, но с много големи традиции в Португалия. Играх там две години, докато отборът се подвизаваше във втора дивизия. След това успяхме да влезем в елита, а аз направих много силен сезон. Играх във всички мачове, вкарах много голове и така Порто ме забеляза и привлече.

- Каква е ролята на Жозе Моуриньо за вашето привличане в Порто?
- Жозе имаше важна роля за моята кариера още в Сетубал. Той е родом от там, а баща му работеше за клуба. Моуриньо  бе първо играч, а също и треньор на Сетубал. Голям късмет е за мен, че го познавам. Много ми помогна в моята кариера и си беше късмет, че го срещнах точно в онзи важен момент за мен. Тогава той водеше Бенфика и искаше да ме вземе при него, но … Порто го изпревари. След това обаче съдбата ни събра.

- В един сезон спечелихте шампионата на Португалия, купата на страната и Лига Европа. Непобедим отбор ли бяхте?
- Да. Абсолютно силен отбор с много сериозна организация в клуба. А и с Моуриньо начело и със силната му селекция кръгът се затвори. Много от играчите, които той привлече, дойдоха със сериозни съмнения в себе си, защото идваха от малки клубове. Той обаче им помогна да се адаптират бързо и адекватно. Това е една от силните страни на Жозе – да помага на играчите да се интегрират към отбора му и да победят страховете си. Това бяха две приказни години, в които в Порто спечелихме всичко. Беше страхотно изживяване, прекарахме си чудесно.

- Един луд финал срещу Селтик в Севиля... Помните ли, че тогава срещу вас игра един български футболист?
- Да, спомням се. Петров. По-късно, когато отиде в Астън Вила, пак съм играл срещу него. Много класен играч. Финалът имаше наистина огромен заряд. Освен това беше страшна жега. Много емоции изживяхме докато стигнем до драматичната победа с 3:2, след като вкарахме гол вече в добавеното време. Усещането беше наистина велико. Много силен финал наистина!

- Изглежда, че по-лесно спечелихте Шампионската лига, отколкото Лига Европа. Резултатът във финала срещу Монако през следващата година беше 3:0…
- Така е наистина. Коментирали сме това и със съотборниците ми. Финалът със Селтик, беше много по-напрегнат. Вкарахме и те веднага върнаха гола, пак поведохме и те изравниха - 2:2. Чак накрая успяхме да вкараме победния гол. Изстрадан триумф. След това удари часът и на Шампионската лига. Останахме си практически със същия състав. Дойдоха само двама нови играчи, които много добре паснаха на отбора. Придобихме голяма увереност в себе си и така стигнахме до финала. Мисля, че никой не се учуди, че спечелихме, защото бяхме наистина в страхотна форма. Истина е, че изглеждаше по-лесно от финала със Селтик, но в Шампионската лига няма лесни финали. Просто ние бяхме много уверени в себе си, в страхотна форма и затова спечелихме без проблем.

- В Португалия играха доста български футболисти. Въобще какви са впечатленията ви от нашия футбол, освен от Стилиян Петров?
- В Португалия – Костадинов. Иначе си спомням прекрасния ви отбор на световното първенство през 1994 година. Цялото поколение прекрасни футболисти – Стоичков, защитникът Иванов, Костадинов... Уникални играчи! Спомням си ги много добре. Истина е, че днес футболът ви не е на нивото на тогавашния отбор, но онова поколение беше наистина нещо уникално и трудно за достигане според мен.

- Като защитник на Челси сигурно сте играли срещу Димитър Бербатов и Мартин Петров. Спомняте ли си нещо интересно от мачовете с тях?
- Да, спомням си ги и двамата. И Петров, и Бербатов. Прекрасни играчи бяха и двамата. Пропуснах да спомена преди това, че помня и трудната битка на Стилиян Петров с болестта. Тежък момент за всеки един играч е, когато трябва да прекъсне кариерата си заради заболяване. Но също така си спомням как целият му клуб застана зад него и го подкрепяше. Това е една от великите страни на футбола. Винаги е тъжно, когато човек трябва да окачи бутонките...

- Вашият Порто беше последният отбор, спечелил изненадващо Шампионската лига. Смятате ли, че този турнир сякаш вече е забранен за по-малките отбори? Може ли да има изненади отново?
- Разбира се, че може! Това е красотата на футбола. Понякога има истински изненади. По-малките отбори могат да победят грандовете. Всичко зависи от спортния дух и формата на футболистите в определен момент. Също е много важно да имаш късмет. Спомням си финала Порто – Монако. Тогава в лигата имаше грандове с много повече звезди, по-големи възможности и финансова мощ, но до финала стигнаха именно Порто и Монако ... Най-неочаквано за всички. Сигурен съм, че не само може да се случи пак, а също и че ще се случва още много пъти.

- А какво е чувството да спечелиш Шампионската лига с два различни отбора?
- Фантастично е, защото не винаги човек може да има късмета да бъде в такива велики отбори, в компанията на толкова големи футболни звезди. Още повече, че преди това все бяхме близо до финала, но все нещо не достигаше. Победата във финала на Шампионската лига беше заслужена и изстрадана, заради историята и традициите и на Порто, и на Челси - два славни клуба.

- Много футболисти обичат да сменят често отборите, но при вас изглежда не е така. Нямахте ли и други оферти?
- Имах разбира се, но винаги съм се стремил да давам целия си потенциал в отбора, в който съм в момента и така и стана на сто процента в Челси. Останах, докато можех да бъда полезен. Това наистина е странно, особено за играч, който е чужденец в английското първенство. Дори в Португалия играх само по две години в Сетубал и в Порто, което е много по-малко от времето, прекарано в Челси, но така реши и съдбата.

- Веднъж Жозе каза за вас, че е трудно да станете „Играч на мача“, но винаги оценката за вас е отлична. Какво мислите?
- Моуриньо е велик треньор и това, че мисли така, ме ласкае. Той винаги ми е помагал много, заедно сме спечелили много титли и награди. Треньорът, благодарение на когото, дойдох в Челси, защото той ме познаваше отпреди това и знаеше какво може да очаква от мен, какви са качествата ми. Винаги съм се раздавал в тренировките и в мачовете, опитвал съм се да бъда отборен играч и много рядко съм отсъствал от терена. За мен най-важното във футбола е постоянството. Затова мисля, че той винаги е бил доволен от мен.

- Всички знаем колко голям треньор е Моуриньо, но какво е специалното на … Специалния?
- Той е Специалния, защото побеждава. Има вроден манталитет на победител. Работи много усърдно и много добре във всички отбори и винаги подрежда перфектно титулярния си състав. Освен това, той винаги мисли с няколко хода напред. Уникален е начинът, по който се подготвя за мачовете и как проучва в дълбочина съперника. Така прави за важните мачове и за финалите. Затова никога не ги губи. Винаги иска да побеждава. Заради тази жажда за победа е наистина специален и затова го нареждат сред най-добрите треньори в света.

- Изиграхте два мача срещу Левски в Шампионската лига. Имате ли спомен за тези двубои?
- Беше преди доста време. Спомням си само, че не беше лесно. Особено мачът в София. Трудно беше. Останах приятно очарован от публиката, която подкрепяше отбора си до края. Спомням си, че спечелихме, но не беше никак лесно.

- Дълго време сте играл и с Кристиано Роналдо. Какво можете да кажете за него, което ние като зрители не виждаме или не знаем?
- Той е най-големият професионалист, когото съм виждал. Не можете просто да си представите какъв строг нечовешки режим се крие зад тези победи и успехи. Той иска винаги да побеждава. Дава сто процента от себе си, независимо дали става въпрос за най-важния мач или за ежедневна тренировка. Много се грижи за формата си и се пази. Преди често казваше, че иска да стане най-добрият в света, а сега вече го превърна в реалност. Къртовски труд и напълно посветен на футбола. Разбира се, не на последно място поставям и неговия невероятен талант. Ако оставим настрана всичко това, трябва да знаете, че е уникално добър човек. Прави винаги страхотни жестове и е изцяло отдаден на няколко големи благотворителни проекта, за които хората не знаят, защото той не иска да казва на никого. Прави го само от добро сърце. Помага на хората и затова и Господ помага на него за всички тези титли и успехи.

- Вие бяхте един от най-добрите защитници по ваше време. Като такъв как мислите може да се спре Кристиано Роналдо?
- Това не е лесна задача. Много бърз, силен физически, много добър в играта с глава... Единственият начин е да не му се дава изобщо възможност да стига до топката и да не му се оставя никакво свободно пространство. Когато съм го пазил, се справях донякъде и защото в Челси железният Макелеле ми помагаше много. Това беше разковничето. Да сме постоянно двама срещу него, защото винаги може да направи нещо и да се измъкне. Дрибълът му е главозамайващ и затова се справях само, когато получавах подкрепа. Нужна е също така и пълна концентрация, защото с него дори и секунда невнимание може да бъде фатална. Друго важно нещо е да се опитваш да го следиш постоянно и да познаеш накъде ще тръгне, за да му препречиш пътя. Трябва да го изпреварваш, защото ако се опитваш да изчакаш какво ще направи и накъде ще тръгне, най-вероятно вече ще е късно.

- Винаги ще има спорове кой е номер едно между Роналдо и Меси. Ако се абстрахираме, че сте сънародници с Кристиано...
- За мен е трудно да определя. И двамата имат уникални качества. Като защитник не бих желал да играя срещу никой от тях. И двамата са практически неуловими. На най-високото възможно ниво са. Истинска радост за очите е да ги гледаш как играят. За мен е наистина трудно да кажа кой от тях е по-добър. Двама колоси, които печелят всичко, донякъде защото съществуват един за друг. Вкопчили са се в една луда, но в същото време и честна надпревара помежду си, която е прекрасна за футбола и много приятна за наблюдаване отстрани.

- Сензация ли беше, че Португалия стана европейски шампион във Франция?
- Всички знаят, че Португалия прави качествен футбол, но ни липсваше триумф на голямо първенство. В началото имаше усещане, че тимът не е във форма, че не върви играта и няма шанс да спечелим титлата. По традиция обаче отборът бе много сплотен и всички вътре си помагаха. Това е магията на големите първенства. Когато най-малко очакваш, изведнъж побеждаваш и тогава радостта е двойна. Били сме и в другата крайност - тъгата, когато загубихме два пъти от Гърция и то пред нашата публика на Евро 2004. След това пък дойде победата над Франция за титлата на тяхното първенство. Бях много доволен и много щастлив, че това поколение най-после спечели нещо стойностно. И го направи напълно заслужено. Освен това, тази победа донякъде е също триумф и за поколенията от историята, в които винаги е имало легендарни играчи, но все нещо малко не е достигало, за да се спечели голямо първенство. И сега отборът успя заради всички. Надявам се и днешното поколение на Португалия също да спечели нещо и да ни донесе радост. А това може да стане, защото вече се отвори пътя към титлите.

- Португалия изигра на практика финала срещу Франция без Роналдо. Доказателство ли е това, че отборът не зависи само от него?
- Да, така е. Човек не може да играе сам. Звездата на един отбор е толкова добър, колкото добър е тимът зад него. Това, че се наложи да се играе без него, обедини още повече отбора. И в този момент определено се видя, че наистина имаме сплотен тим, готов да побеждава. Освен това, момчетата получиха един нов стимул: да спечелят и заради него, защото да пропуснеш по този начин финала е много тежко. Така, че точно в този момент отборът показа сила и сплотеност. Видя се, че дадоха всичко от себе си на терена и победата дойде заслужено.

- Вие лично как преживяхте разочарованието да загубите два пъти от Гърция на европейското първенство през 2004 година?  Включително и на финала.
- На всичкото отгоре и пред собствена публика! Хората очакваха от нас победа. Беше много тежко, но именно в такива моменти се калява характерът на футболиста. Важно е да надмогнеш мъката и срама, и да продължиш напред.

- Как виждате Португалия на световното в Русия?
- Ще бъде трудна битка. Има много отбори с голям потенциал. Някои казват, че победата ни във Франция е била изненада. И на тях ще им отговоря така: „Очаквам още приятни изненади за Португалия и за португалците“.

- Кои са вашите фаворити?
- Трудно е да се определят. Винаги се посочват обичайните заподозрени -Бразилия, Аржентина, Германия, Франция. Но вече силите са много изравнени. Мисля, че Белгия може да бъде приятната изненада на това първенство. Имат чудесни футболисти, но ще трябва да почакаме и да видим какво ще се случи.

Големият Христо Стоичков, който бе звездата на турнира в Москва, демонстрира майсторство в две сфери. Първо вкара няколко ювелирни гола, а след това взе интервю от Пауло Ферейра за ТВ гиганта „Унивижън“.

- Удоволствие е да бъдем заедно. След толкова години на футболния терен, с какво се занимава днес Пауло Ферейра?
- В момента продължавам да работя за Челси. Помагам на младите играчи и също така съм посланик на клуба. Винаги е прекрасно, след като приключи кариерата ти, да продължиш да работиш в клуб като Челси. Чувствам се прекрасно там и се надявам това да продължи дълго.

- Пауло, идва световното първенство. Португалия, Испания, Франция, Германия, Мексико - какви са твоите очаквания?
- Да, тези които изреди винаги са фаворити, но това е много специално първенство и победата трябва да се извоюва на терена, а не на думи. Освен това винаги има някаква изненада. Или отпада някой фаворит или неочаквано някой аутсайдер продължава напред, така че е трудно да се правят прогнози. Надпреварата ще е луда и нека да видим кой ще победи накрая.

- Има една много специална група, която ние в спортната редакция на „Унивижън“ в Мексико следим много внимателно. Какво можеш да ми кажеш за Мексико – играят с Германия в началото на мондиала? А в групата им също е Швеция...
- Отборите в Южна и Централна Америка традиционно носят качество на първенствата. Мексико винаги е имал класни играчи, а в момента разполагат и с добър отбор, и със силни единици. Класата на Германия е доказана и естествено трябва много да се внимава. Това е точно един от онези двубои, които ако не внимаваш, евентуална грешка може да ти коства продължаването напред. Мексико не се определя като фаворит, но в този мач ще бъде по-спокоен, защото само може да спечели. Предполагам, че най-малкото ще отворят много работа на Германия.

- Ти си от много години в Англия. Хавиер Ернандес – Чичарито, звездата на мексиканския тим, също играе на Острова. Какво мислиш за него? Голям играч, от когото всички очакват подвизи...
- Голям играч, който е постигнал много. Периодът му в Манчестър Юнайтед беше много успешен и с много голове. Класата му си пролича и при преминаването в германския Байер (Леверкузен), където продължи да вкарва голове. Сега е в Уест Хем, където положението е малко по-различно. Не успява да вкарва толкова, но продължава да бъде нападател, който носи заплаха за противниковата врата.

- В Мексико има още един много специален футболист, който се казва Лозано и играе в ПСВ (Айндховен). Сигурно го знаеш, защото е млад футболист с голям талант. Какво мислиш за този толкова талантлив играч, на когото в Мексико възлагат големи надежди?
- Да, знам го. Млад футболист с характер. Гледал съм го, защото имаме играч на Челси, преотстъпен в ПСВ и следя всички мачове на отбора. Млад играч с голям потенциал. Трябва да мине време, за да могат да се преценят качествата му. Има голяма разлика между това да играеш квалификации и да водиш истинска битка на световното. Особено когато си толкова млад. Но аз се надявам Мексико да се представи добре и съм сигурен, че ще бъде един от тежките съперници на първенството.

- Много ти благодаря! Късмет и успехи в Челси, защото това е клуб на победители и дано един ден да те видим като треньор на първия тим на Челси!
- Удоволствието беше мое да разговарям с една истинска легенда!

Следвай ни: