ПОДКРЕПИ ЛЮБИМИЯ СИ ОТБОР В НАЦИОНАЛНОТО ПРЕБРОЯВАНЕ НА ФЕНОВЕТЕ

Интервюто с Тер Стеген: Обичам всички да ме освиркват

Интервюто с Тер Стеген: Обичам всички да ме освиркват

Имало нещо нередно в начина, по който Марк-Андре тер Стеген тичал… за щастие. Ако не бе имало, нищо от случилото се впоследствие нямаше да дойде. Може би щеше да се е отказал точно тогава и точно там, преди 15 години, и никога нямаше да сте чували за него. Той бил на 10 и играел за Борусия (Мьонхенгладбах) от 4-годишен, когато треньорът му съобщил лошата новина. Марк-Андре бил още дете, ала имало нещо в стила му, което не било наред и може би никога нямало да бъде. Нещо „странно” по думите на треньора му. Е, има ли го още?

„Не зная – отвръща Тер Стеген. – Други хора трябва да преценят това.”

Та нека го преценим. Може би трябва да засили скоростта, за да си покаже, но когато ходи, не се вижда. Не и от тук, откъдето го гледаме как се насочва към тренировъчния терен в базата Сан Жоан Деспи. Не се вижда и нищо нередно в начина, по който рита топката. Поставя я на точката за изпълнение на дузпа и, облечен в дънки и кецове вместо в екип и бутонки, я праща към напречната греда. И я уцелва. Е, не от първия път (разминава се на косъм), но на третия, което също е доста добре. Това прави той. Отвъд всички спасявания и прочее.

„Започнах като полеви играч, като нападател. В началото беше просто за забава, но когато станах на около 10 години, имах треньор, който ми каза, че имам странен стил на тичане и бях пред напускане… Трябваше да взема решение: или напускам, или оставам, но като вратар. Понякога играех вратар и той беше много щастлив от представянето ми. И приех: бях уверен на вратата, бях ОК и бях играл там в свободното си време чат-пат.”

ОК? Оказа се леееко по-добре от ОК. Топката отскача от напречната греда.

Едно от нещата, които изпъкват най-много при Тер Стеген, е това колко добър вратар е в играта с краката. Често праща идеални подавания към съотборниците си и спира хиляди сърца, докато отбягва с дрибъл влизания на съперници, сякаш във вените му тече лед. Вратар, който по собствените му думи, опитва да е „още един полеви играч, когато топката е наше притежание, за да се създаде допълнителен вариант за пас за колегите, да се движи топката и да се помогне за намиране на добри решения”.

Та колко точно добър е той? Да, никой не очаква да е по-добър от Лионел Меси, ала може ли да не е най-лошият с топката в тренировките?

Следва дълга пауза. По дяволите, той сериозно мисли по този въпрос! Може ли наистина да е по-добър от някои от полевите играчи в отбор като Барселона? Накрая се засмива и намира изход. Досущ като в онези му финтове срещу скачащия да му отнеме топката нападател. „Съсредоточавам се върху ръцете си.” Добре отиграно, сър.

А да – ръцете му. Всички ценят Тер Стеген високо, но може би цялото това говорене за краката му скрива колко е добър той във всички онези елементи, в които се предполага вратарите да са добри. Поне доскоро бе така. Този сезон хвалбите станаха повсеместни – германецът все пак в доста от мачовете спасява отбора си. Ето ви една статистика: Барса влезе в ноември с получени 24 удара, той спаси 23 от тях. И можете да сте сигурни, че е гледал онзи, изпуснатия, повече от другите 23.

Сега е напълно в реда на нещата да се обсъжда дали не е най-добрият вратар в света. Просто не очаквайте от него да ви отговори. И не става въпрос за фалшива скромност, а за нещо много по-просто: няма с кого наистина да се сравнява. Мислещ, аналитичен и целеустремен, Тер Стеген говори за занаята си, но не и за занаятчиите. За над час с него изниква името единствено на колегата му в националния отбор Мануел Нойер, и то само за да опровергае мнението на доста от привържениците на Германия, че няма нужда стражът на Байерн (Мюнхен) да бъде пришпорван във възстановяването си, когато Тер Стеген е в такава форма.

„Не!Когато се завърне, Мануел е №1. Заслужава много уважение и мисля, че всички ние се опитваме да му помогнем да бъде на най-доброто си ниво, защото в крайна сметка важен е отборът. Искаме да сме успешни единни под знамето на Германия, затова винаги опитваме да даваме рамо на колегите си.”

О да, споменава се и Клаудио Браво, разбира се, защото навремето бе на пътя на Тер Стеген, но пак темата е основно германецът. И дотам. Дори Тибо Куртоа – неговият съперник в сблъсъка с Челси в ШЛ, не заема много място в съзнанието му. Виж, с нападателите на „сините” е друга работа.

„Честн казано, не гледам вратари. Питат ме дали следя Куртоа. Казах им, че не гледам много Премиър Лийг и не се съсредоточавам особено върху вратарите. Гледам репортажи като пълен минимум, но тъй като играем на всеки три-четири дни, фокусът трябва да пада върху това какво аз правя. А  и не ми се налага да решавам аз (б.и. – дали е най-добрият в света). Просто се опитвам да съм на 100%, да съм съсредоточен и да показвам всеки път, че мога да съм на ниво в името на отбора. Всичко се свежда единствено и само до отбора. Имам предвид, че ако аз играя добре, другите ще се чувстват отлично и уверени, така че това мога аз да правя.”

„Уверен” е ключовата дума. Също и „съсредоточен”. Има нещо необичайно непоклатимо у Тер Стеген. Не забравяйте, че той още е само на 25 години, а при все това сякаш не изпитва и капка съмнение в нищо – поне със сигурност не иска да го покаже – и се усеща убеждение във всичко, което казва. На идеален английски и впечатляващ испански език.

Той не гледа вратари (защото не се състезава с тях), но пък гледа нападатели. Говори за видеоклипове и доклади, за подготовката си, въпреки че добавя, че понякога можеш да се окажеш прекалено подготвен, прекалено предварително настроен. Говори как гледа движенията на даден играч и неговата постановка на тялото, неговия начин на поставяне на крака – малки детайли, „които не сте си и представяли”. Интуицията е родена от години практикуване на този род неща.

Докато го прави, изпитваме усещане за контрол. „Баланс” е думата, която той използва. Използва я като човек, който знае къде се намира, който е наясно с всеки детайл от своята професия, ала който не позволява да бъде потопен от нея. Е, или който е наясно поне с почти всеки детайл. А ако не е наясно, иска да бъде. Та каква беше височината на вратата?

Следва пауза и замисляне. „Двеста… трийсет и осем или нещо от сорта?”

Това не е толкова глупав въпрос. Е, всъщност е, но за него си има причина. Виктор Валдес беше казал веднъж, че…

„Хей! – прекъсва ме. – Първо кажи бях ли прав…?”

Ъммм. Всъщност вратата е висока 244 см, но за да съм честен, трябваше да проверя после. Работата е там, че Валдес беше казал веднъж, че в Барса гредите имат по-големи размери от при другите отбори – такъв бил стресът. Каза също, че заради начина на игра на отбора вратарят трябва да е толкова фокусиран, концентрацията е толкова интензивна, че можеш накрая да си докоснал топката веднъж и пак да си приключил мача изцеден, „разпарчетосан”; че понякога просто ти се иска да се махнеш от всичко и всички. Валдес посочи, че обича уиндсърфинга, защото там няма кой да ти досажда, освен от време на време по някоя и друга риба.

„Размерите на вратата са същите като навсякъде, ала зная какво има предвид. Аз се чувствам добре, нормално и щастлив тук. Вече станаха три години и половина и стресът, разбира се, е по-голям, но така е в големите клубове. Не усещам твърде голямо напрежение отвън, тъй като винаги се опитвам да съм съсредоточен върху онова, което правя. Така се справям. Вярно е обаче, че е супертрудно да запазиш концентрация. Понякога 90 минути не се изправяш пред удар и той идва в 91-вата. Трябва винаги да си на тръни, а това те изморява. Валдес е напълно прав. Случва се по време на мач да си говоря сам, но само няколко пъти. Повтарям си, че трябва да запазя фокус. Може да се изправиш пред удар, може и не, ала винаги има с какво да си запълваш ума: играеш с краката, подаваш, следиш ситуацията. Трябва да си 100% съсредоточен при всяко положение. Трудно е, но няма как да сваляш гарда.”

Има обаче време за мислене, а това може невинаги да е за добро. Тъй като си сам на вратата, грешките може да разядат ума ти. Може би е просто фасада, ала сякаш дори тези моменти не го вадят от равновесие. Критиките може и да жилят понякога, но ако е така, при него поне не си личи.

„Разбира се, понякога не е хубаво, обаче такава е нашата професия и се опитваме винаги да сме щастливи и уверени. Може да е трудно: ако сгафиш веднъж, ще го гледаш във всеки репортаж. Това обаче прави нещата така интересни.” Нещо като част от тръпката? „Точно. Обичам си професията. Аз съм човек и, разбира се, мога и да правя грешки, макар и никой да не ти ги позволява.”

Никой футболист не е по-голяма мишена на критиките на феновете от вратаря, който е сам и съвсем близо до трибуните. „Обичам подмятанията от публиката. Обичам, когато опитват да ме разклатят, а най-много обичам, когато всички ме освиркват – това е най-доброто! Отвръщам просто с една усмивка, защото е хубаво. Би било странно, ако не освиркваха, когато излизаме на терена. Феновете се опитват да те направят несигурен. В крайна сметка няма значение как, но ти трябва да играеш на ниво.

Аз се опитвам да се уча от грешките си. Няма как да ги върнеш назад, те винаги ще се случват и най-важното е да ги намалиш максимално. Когато сбъркаш, вече е минало и трябва да търсиш следващата ситуация. Опитвам да запазя пълна концентрация, не да мисля прекалено за вече случилото се. Никога не мисля: „Ох, мамка му, даде ужасен пас. Трябваше да си по-добър!”. Ако мислиш за отминалата ситуация, ще се провалиш и в следващата. Вярвам 100% на съотборниците си и те на мен. Опитвам да им отвърна на вярата и когато успявам в това, те са щастливи с мен. Винаги съм спокоен и съсредоточен върху следващата ситуация.”

Още и още, винаги още и още, та ето го днес: сигурен, непоклатим, несъмнен. Не беше обаче винаги така и Тер Стеген чрез естествената си директност издава, че в началото не е бил особено щастлив в Барса.

„Иван Ракитич говори немски, така че ми беше много лесно. Питах го какво казват останалите, защото не знаех езика. Той ми помогна много в разговорите с другите и това ме успокои. (Б.и. – усмихва се преди следващите думи.) Знаех какво говорят за мен, което също е важно. Сега, след три години и половина, се чувствам у дома си: добре съм, жена ми е щастлива, и двамата се опитваме да се приспособим час по-скоро към манталитета тук. Затова и исках да говоря езика колкото се може по-скоро. В началото не бях толкова щастлив, но след година и половина като ясен първи избор за вратата нещата са много по-различни.”

А, ето го и сиренцето. Разковничето. Другата повратна точка след онази с думите на треньора му за неговото тичане. Моментът, в който вярата му в себе си бе подсилена от вярата на клуба в него. Бе време разделно и, след две години поделяне на длъжността, Тер Стеген спечели спора с Клаудио Браво, който замина към Манчестър Сити и кариерата му западна. „Това ми показа колко много ме ценят в клуба. Понякога така става във футбола. Когато Клаудио беше тук, беше много, ама много добър вратар, а сега… Винаги сме били в отлични отношения с него.”

Ще да е било обаче трудно: двама вратари, които искат едно и също нещо, а знаят, че само единият може да го има. „Да, трудно е. Защото накрая идва един момент, в който клубът трябва да реши. Клаудио също беше много ценен и имаше същите намерения като мен: искаше да играе във всички мачове, а не както дотогава – единият играе в първенството, а за другия са мачовете в ШЛ и за купите. Ситуацията беше супертрудна не само за нас двамата, а и за клуба, тъй че трябваше да се стигне до решение.

В крайна сметка Клаудио реши да си тръгне. Убеден съм, че и днес се справя много добре, че се опитва да дава 100% от себе си. Макар че в момента не играе редовно, не и колкото искаше да играе, взе важно решение за живота си. Може един ден, дано, да се върне в Испания – човек никога не знае. Ще видим как ще се стекат нещата. В онзи момент обаче положението беше „или той, или аз”. И в клуба решиха в моя полза.”

Сид Лоу, ESPN

Последвайте каналите ни в:

Carlsberg "Домът на Феновете" е новата секция на Sportal.bg за игри. С регистрацията си Вие ще можете да персонализирате Вашето съдържание и да участвате в нашите игри за страхотни награди.

Регистрирай сe

Още от Футбол свят

Виж всички