Може ли наистина Рафаел Бенитес да бъде уволнен от Нюкасъл, колкото и да се смята, че не от него произтичат всъщност действителните проблеми на отбора понастоящем? Ще дойде ли време, още преди да е изтекъл настоящият сезон в Англия, когато реномираният испански треньор да се наложи да си тръгне от мениджърския пост на „свраките”?
Най-неудобните въпроси няма как да не излязат наяве, щом даден тим не може да спечели победа в осемте си мача от началото на сезона. Или дори, ако се върнем до средата на април и миналия сезон, има една победа в последните 14 мача при цели 11 поражения в тях.
ЗЗЗЗПЗРЗЗЗЗРЗЗ
Това са показатели, при които всеки един треньор или мениджър би бил най-малкото заплашен от уволнение. Бенитес има на своя страна доста и обективни оправдателни фактори, а и огромното мнозинство от Туун фенове остават твърдо на негова страна и също толкова твърдо настоятелни в желанието си вместо това да се махне собственикът на клуба Майк Ашли.
Те също така разбират отлично и това, че резултатите придобиват доста по-черни краски от обективно погледнатото поради ужасяващите като ниво съперници на старта на шампионата. Говорим за цели пет от Топ 6 клубовете в този период в лицето на Тотнъм, Челси, Манчестър Сити, Арсенал и Манчестър Юнайтед.
Други логични обяснения за кошмарното начало са нетният плюс от 20 млн. паунда в счетоводния баланс от летния трансферен прозорец, когато други конкуренти инвестираха по над 100 милиона за подсилване на своите състави. Също така и контузиите на ключови играчи като Флориан Льожьон и сега Саломон Рондон.
Миналата седмица се появиха информации, че мениджърът на Селтик Брендън Роджърс е в радара на Нюкасъл. Официално от „Сейнт Джеймсис Парк” поддържат линията, че все още искат Бенитес за свой дългосрочен наставник с подписване на нов договор. Към момента обаче има малка, а всъщност и по-скоро никаква, надежда това да се случи, ако ще и ръководството най-накрая склони да отпусне някаква нормална сума за трансфери през януари.
Ето защо от управата биха постъпили глупаво, ако отказват да се замислят за бъдещето – било за това какво предстои да се случи през лятото, било и преди това. Което ни води до следващите няколко мача, които се очертават като ключови.
Програмата нарежда следващите съперници до зимните празници така: Брайтън, Уотфорд, Борнемут, Уест Хам, Уулвърхамптън и Фулъм на „Сейнт Джеймсис Парк” и гостувания на Саутхамптън, Бърнли, Евертън и Хъдърсфийлд.
Това са предостатъчно възможности да бъде свалено напрежението от отбора. Пет победи в тези 10 мача и Юнайтед ще се върне отново на правия път при скорошна възможност да се подсили през януари – стига Майк Ашли да се вслуша най-сетне в посланията на феновете и мениджъра на своя тим.
Натрупване на 20 точки до Нова година и „свраките” биха попаднали в точния коловоз към оцеляването в Премиър Лийг – така оптимистите виждат ситуацията. По-негативното гледище е това, че неспечелването на три от следващите три четири мача би донесло огромни проблеми на Рафа Бенитес. А подобна цел изглежда несправедлива за поставяне, като имаме предвид каква ръка бе раздадена на испанеца през лятото.
Все пак можете да се обзаложите, че по-крайните хора от обкръжението на Ашли биха поставили следния въпрос: защо изобщо да се правят усилия да бъде задържан мениджър, който няма намерение да се отдаде със сигурност след юни догодина, който не може да носи победи и който от юли насам постоянно проявява негативизъм (макар това да е равносилно на реализъм всъщност) пред медии и фенове относно състоянието на клуба?
Бихме също така подценили самия Бенитес, ако си мислим, че в момента той не следи ситуацията на европейската футболна сцена в търсене на по-добра възможност за себе си.
Би настъпил истински бунт, ако той си тръгне, ала винаги идва един момент, в който е неминуем и нужен свеж нов старт. Испанецът беше чудесен от журналистическа гледна точка в последните няколко години: приветлив, откровен и истински разбиращ Тайнсайд и нуждите на Нюкасъл. Той е нитът между спорно управлявания клуб и феновете му. Би било хубаво някак да съживи отбора този сезон, да го остави в елита и да си тръгне с високо вдигната глава.
Усещането обаче е, че Нюкасъл е на ръба от нови големи и грозни скандали, освен ако съвсем скоро не бъдат спечелени няколко мача.
Саймън Бърд, „Дейли Мирър”