Пламен Шекерджиев: ЦСКА те учи на всичко, но най-вече да се справяш в тежките моменти

Пламен Шекерджиев е израснал в школата на ЦСКА. Макар все още само на 20 години, той натрупа огромен опит, като се утвърди сред водещите волейболисти на клуба. През лятото получи покана да стане част от разширения състав и на националния отбор, което е красноречиво доказателство за уменията и таланта на посрещача.

Две седмици преди старта на сезона, доволен ли си от работата, която свършихте?

- Да, според мен подготовката върви много добре, в добро физическо състояние сме, няма много тежки контузии. Естествено, има леки болежки, но нищо притеснително.

В ЦСКА има само една цел – титлата. До колко е реална?

- Без никакво съмнение, целта ни е да сме шампиони. Нищо друго не отива на марката ЦСКА. За мен е напълно реално да спечелим титлата. Горе-долу сме същият състав от миналата година, когато играхме финал. Доста сме обиграни и това е от голям плюс. Можем да се борим за първото място.

Имаше доста натоварено лято. Какво бе усещането да си част от националния отбор, макар и в разширения състав?

- Благодарен съм, дойде ми много добре да съм част от тази група. Тренирах доста време на високо ниво, което със сигурност е плюс. Аз съм на 20 години и една такава подготовка е добре дошла. Имаше време след това и за почивка, за възстановяване и започваме новия сезон с пълни сили.

Сам каза, че си на 20 години, но вече караш пети сезон в мъжкия отбор на ЦСКА. Как го постигна?

- Честно казано вече свикнах, защото съм от доста млад в отбора. Не се притеснявам. 20 години си е възраст за волейбол на високо ниво. Важно е дали можеш да играеш и дали ще се справиш с дадена ситуация.

Свикна ли с тази отговорност да си водещ играч в селекцията на Сашо Попов?

- Да, свикнах. За мен е удоволствие, когато играя срещу най-добрите. Амбициран съм да съм на полето, да играя и да помагам на отбора за победи.

В ЦСКА има доста опитни волейболисти. Какво е да тренираш до личност като Ивайло Стефанов?

- Със сигурност това помага, можем много да научим, правим го и ще продължим да учим. Той е доста ценен кадър.

Той е известен с това, че не дава нищо даром. Готов ли си вече да го изместиш?

- Смятам, че вече съм го направил (смее се). Ние младите също не се даваме толкова лесно, така че да му мислят.

Има ли закачка в това естество?

- Разбира се, във всеки отбор има закачки между млади и стари. Към момента е рано да кажа кой надделява, но смятам, че ние младите ще надделеем.

Имаше доста проблеми миналата година с контузии в отбора. Сега, ако всички сте здрави, титлата реална цел ли е всъщност?

- Категорично. Видяхте, че в доста мачове бяхме в странна формация, хора играха на непривични постове, но се справихме много добре. Така че щом тогава бяхме конкурентни, не виждам причина сега, ако сме здрави, защо да не се борим за титлата. Даже смятам, че в определени периоди тогава играехме по-добре в странната си формация, отколкото в титулярен състав.

Защо?

- Може би подхождахме по-съсредоточено и мотивирано. Тежките ситуации в ЦСКА ни мотивират, както сме го показали преди години. При нас няма отпускане, винаги се целим към върха.

Много си амбициран, ЦСКА калява ли характера?

- Определено да. Оцеляхме в тежките моменти, така че това няма как да не учи на много неща. За мен ЦСКА е нещо голямо, много полезно. Ако не бяха тези години в ЦСКА, трудните, може би нямаше да съм това, което съм в момента. ЦСКА те учи на всичко, но най-вече да се справяш в тежките моменти, които надявам се са зад гърба ни.

Това финансово спокойствие, дава ли ви допълнителен стимул за още по-добро представяне?

- Ние сме свикнали и без финансов стимул да играем с желание, така че това не е първи мотиватор за нас. Обичаме ЦСКА и спорта, така че на първо време е това.

Феновете показаха и в тежки моменти и в хубавите дни, че винаги са до вас. Какво ще им кажеш преди старта на сезона?

- Откакто съм в ЦСКА те никога не са ни оставяли или предавали. Ако не бяха те, нямаше и да се справим в тези тежки моменти, за което им благодаря.

Кои мигове за теб са най-сладки с екипа на ЦСКА?

- При всички положения тези, в които успяхме да оцелеем като клуб. Нямахме абсолютно нищо, бяхме едни деца и се противопоставяхме на т.н големи отбори, с по-големи бюджети. Ние бяхме младша и старша възраст, а биехме Монтана и Нефтохимик, които бяха с много по-класни състезатели. Правехме така, че всички да мълчат и да говорят с уважение към ЦСКА. Тогава бе най-сладко и незабравимо.