Рашфорд може и да е резерва за Моу, но Юнайтед е точният клуб за него

Има лъжи, има проклети лъжи, има и статистики на Маркъс Рашфорд.

Жозе Моуриньо изкара на бял свят купища от тях в петък, размахвайки ги като някакъв меч, който трябва да посече вярващите в това, че младият нападател не получава достатъчно игрово време в Манчестър Юнайтед. И беше горд с тях. Сто и пет изиграни мача, 5744 минути – сиреч 63,8 мача от по пълни 90 минути. Впечатляващо.

Има обаче и други цифри, които мениджърът на „червените дяволи” пропусна да спомене. Минали са над две години и половина от дебюта на Рашфорд в Премиър Лийг, а след онова му голово шоу срещу Арсенал той е записал едва 45 мача като титуляр в първенството, като само 33 от тях са под ръководството на Моуриньо. Да припомним един факт: португалецът е водил отбора в 80 срещи от Премиър Лийг.

При цялата си привидна нахаканост по темата, може би Моуриньо не е напълно убеден в звездното качество на младока. Не че това би било някаква изненада. Недостигът в общ план на млади и талантливи офанзивни английски играчи обуславя може би преувеличаването на качествата на Рашфорд и прекомерното му галене с перце от футболната публика и журналисти в страната.

Да, той вкара единствения гол в мача Англия – Швейцария и направи един набег, който вдигна на крака иначе скучаещите зрители по трибуните, ала също така бе и небрежен, дори наглед и леко незаинтересован. Даването на неточен пас с външната част на стъпалото е от онзи род грешки, които биха изкарали наяве всички бесове в душата на Моуриньо, а младокът често прибягва до такива подавания, когато облече националния екип.

Рашфорд пропиля и добра възможност да се разпише от пряк свободен удар. За голямата му успеваемост му от фаулове на тренировки отдавна се говори много, но той прави каквото може, за да запази мистерията по този въпрос, когато дойде моментът на истината в официалните мачове.

С това не искаме да подринем таланта на момчето, а просто да дадем контекст на това защо Моуриньо, при цялото си бойко размахване на факти пред медиите, може би всъщност му няма доверие. Ако изборът за място в атаката се сведе между младока и Алексис Санчес, може да има само един победител. Поне към момента.

И при все това идеята, че Рашфорд трябва да се замисли за напускане на Юнайтед, за да не се превърне в някакъв нов Дани Уелбек е нередна. Той трябва да остане на „Олд Трафърд” и да продължи да се учи. Неговата кариера, по отношение на изиграни мачове, е все още в началната си фаза на градеж, макар че ще навърши 21 години през следващия месец.

Рашфорд не е вундеркинд от рода на Уейн Рууни, който беше направил доста над 100 изиграни мача като титуляр на възрастта на талантливия стрелец на Юнайтед. Също като Рууни, Рашфорд може спокойно да се превърне в съществен компонент от отбора на Англия за следващите десетина години. Към момента обаче кариерата му като национал далеч не зависи от това да е автоматичен титуляр в клубния си тим.

Гарет Саутгейт повдига, и то съвсем разбираемо, въпроса за малцината английски играчи с редовно титулярно място в Премиър Лийг и често цитира статистиката, че процентът титуляри в Голямата шестица е далеч по-нисък от средния за лигата. Там е работата обаче, че качеството на съставите в Топ 6 е толкова голямо, че дори успелите да попаднат в групата от 18 играчи за шампионатен мач англичани са обичайно достатъчно добри за състава на Саутгейт.

С други думи, много добра резерва на Манчестър Юнайтед понастоящем влиза спокойно в този състав на Англия. (Въобще много добра резерва в който и да е клуб от Голямата шестица влиза спокойно в този състав на Англия – точно затова и Саутгейт трябва да даде шанс на Фил Фоудън.) А в голяма част от времето си досега в елитния футбол Рашфорд е именно това – много добра резерва на Манчестър Юнайтед.

Ако това положение се запази до края на този сезон или през следващия, тогава той вече би трябвало да преосмисли бъдещето си на клубно ниво. Към момента обаче, при всичките приказки как трябва да отиде да бъде главната фигура някъде другаде, Рашфорд е на точното място.

И Моуриньо не се нуждае нито от лъжи, нито от проклети лъжи, нито дори от статистики, за да го докаже.

Анди Дън, „Дейли Мирър”

Следвай ни: