"От скрина": Съжалявам, не помня!

От далечните кътчета на историята на българския футбол изскачат всевъзможни любопитни и прашни историйки. Мачове, преживелици, постижения, куриози. Естествено, не всичко е разказано, а някои неща вече са забравени. Има случки, свързани с България и забравени от някои от най-големите легенди на световния футбол. Нека се оставим да бъдем хвърлени десетилетия назад от вълната на спомена.

Митичният Майер не помни великата победа на Марек над Байерн

За боя, който Марек нанася на световния колос Байерн (Мюнхен) в турнира за Купата на УЕФА е казано много. На 2 ноември 1977 година баварците ядат пердах от здравеняците от Станке Димитров. Когато капитаните Сашо Паргов и Герд Мюлер извеждат двата тима на терена, по трибуните на стадион "Бончук" ври и кипи, а по дърветата има накацали хора, неуспели да се снабдят с билет. Първият мач в Мюнхен е спечелен от Мюлер и колегите му с 3:0, но покритите със злато западногермански звезди не знаят какво ги чака в Станкето. Пред едната врата Стоян Стоянов – Пантерата няма почти никаква работа, но пред другата митичният Сеп Майер трябва да показва майсторството си. До 38-ата минута резултатът вече е 2:0 за българите, а гостите не знаят къде се намират. Само героичните намеси на Майер и липсата на шанс спират Марек да стигне поне до продължения. Веднага след последния съдийски сигнал българският страж Стоянов прибира армаган от своя изтъкнат колега – модерни за времето си вратарски ръкавици. Впоследствие всеки от футболистите на Янко Динков получава часовник "Ракета" и потупване по рамото за сърцатата игра срещу гранда на ФРГ.

След малко повече от 11 години обаче Сеп Майер твърди, че няма абсолютно никакъв спомен нито за загубата от Марек, нито за претъпкания "Бончук". През пролетта на 1989 г. световният шампион е у нас като част от щаба на Франц Бекенбауер в Бундестима. Западногерманците трябва да играят контролен мач срещу България, спечелен от тях с 2:1 на стадион "Васил Левски". Малко по-рано във фоайето на хотел "Шератон" Майер е "хванат" от родните журналисти. "Питахме го за мача с Марек и той така и не се сети. Мисли, мисли и заяви: "Съжалявам, не помня такова нещо". После се обърна и каза да попитаме Бекенбауер. "Може би Франц ще се сети за този Марек", каза. Откъде обаче да помни Франц, който през 1977 година вече бе напуснал Байерн в посока Космос. Майер тотално се обърка", спомня си Румен Пайташев. 

Паоло Малдини е забравил ЦСКА

През 2001 година ЦСКА се изправя срещу италианския гранд Милан в двубой за Купата на УЕФА. В Милано "червените", водени от своя капитан и доскорошен президент Любослав Пенев, губят с 0:2 и шансовете им се изпаряват. В уикенда преди реванша в Борисовата градина "росонерите" приемат Болоня (0:0) в среща от Серия "А", която впрочем е излъчена пряко в ефира на тогавашната "Ринг плюс". Към края на мача капитанът на домакините Паоло Малдини получава разтежение след сблъсък с нападателя Клаудио Белучи. Гостите не спират играта, но до гол не се стига. Става разправия, при която Козмин Контра дърпа носа на Ламберто Дзаули. Малдини напуска принудително и е аут за реванша с ЦСКА. На 1 ноември Филипо Индзаги торпилира армейците с удар с глава откъм сектор "Г". Мачът ще се запомни и с това, че за една бройка Любо Пенев и Йордан Лечков не хвърлят пердах на наставника на италианците Фатих Терим. Писано било това да са последните дни на турчина начело на "червено-черните". На 5 ноември 2001 година за старши треньор е назначен Карло Анчелоти.

Легендарният Паоло Малдини обаче не помни срещите на Милан с ЦСКА. Ето какво споделя той по-късно: "Мачовете с Левски през 1988 година ги помня. Тогава бях контузен и не играх за победата ни с 5:2 в Милано. После ги бихме и в София с 2:0 (бел. авт. – всъщност редът на срещите е обратен). Трябва да съм играл поне още два мача срещу българи в евротурнирите, но за другите не си спомням. Малко трудно ми е да си спомням всички мачове, извинете ме".

Шмайхел прави пълна каша около един от най-известните голове на Бербатов

Датчанинът Петер Шмайхел е може би най-завършеният вратар за последните 50 години. Това твърдение принадлежи на холандската знаменитост Рууд Гулит. На 11 октомври 2000 година легендарният страж изиграва предпоследния си мач с фланелката на Дания. Съперник е България в световна квалификация. Головете падат към края. В 73-ата минута Ебе Санд матира Здравко Здравков, но в 82-ата тийнейджърът от ЦСКА Димитър Бербатов протяга крак под носа на датската защита и Шмайхел и резултатът е изравнен – 1:1.

Години по-късно колегата Денислав Денчев попада в истински лабиринт от думи, докато припомни този гол на бившия №1 на Манчестър Юнайтед. Петер Велики така и не се сеща за какво става дума. Шмайхел се чуди над 5 минути: "Ама това Бербатов ли беше? Не знаех. Колко възрастен е този човек?! Мислех, че това е бил брат му. Помня гола, получихте фаул до тъчлинията. Знаете ли какво ни костваше този български гол? Световното първенство в САЩ. О, май отидох в грешен мач. Това беше срещу Холандия в квалификациите за Евро'92. Или не. Хм... Кога е било това? През 2000 година?! Аз си мислех, че става дума за някоя среща през 90-те. Сигурен ли сте, че аз съм играл в този мач? Аз се отказах през 2001 година... Хм... Да, но почти съм убеден, че не сме играли с България през 2000 година. Сигурен ли сте? Трябва да си спомня това... Не, не мога да се сетя! Помня, че в София победихме с 2:0, но аз не играх в този мач. Не, съжалявам, не мога да се сетя за тази среща".

Давидс се чуди кога и защо е играл срещу Левски

В продължение на около 15 години Едгар Давидс, наричан и Дейвидс в късния период на предаването "Гол след гол", е сред най-добрите полузащитници в света. В края на ХХ век холандецът играе срещу Левски в турнира за Купата на УЕФА. Свирепият футболист, на когото Луис ван Гаал дава прозвището Питбула, записва едно полувреме за Ювентус срещу "сините" в реванша, състоял се на 4 ноември 1999 година. Давидс е на игрището, когато Чавдар Атанасов открива резултата, а на почивката е заменен от Алесио Такинарди. "Зебрите" се спасяват от загуба едва след влизането на Зинедин Зидан. Французинът стъпва на терена в 63-ата минута и в 80-ата Дарко Ковачевич праща топката зад Димитър Иванков за крайното 1:1. С това Зизу свършва работата си, за да отпраши след двубоя с фиата си от паркинга на "Деле Алпи".

След време на пишещия тези редове се отдава възможност да говори лично с Едгар Давидс. Легендарното "лале" обаче няма никакъв спомен за мача с Левски на Люпко Петрович: "Левски ли? През 1999 година? Не, не. Нямам спомен за този мач. В кой турнир сме играли с този отбор? Не помня".

Ботев бие Барса на "Голямата къща"! Не и в спомените на Удо Латек

На 30 септември 1981 година Ботев (Пловдив), тогава под името Тракия, записва една от златните страници в историята си. Пред 50 000 зрители на стадион "Девети септември" пловдивският отбор тушира Барселона за КНК. Сред публиката е и 15-годишният Христо Стоичков. Каталунците са спечелили първия мач в Испания с категоричното 4:1, но това не пречи на "канарчетата" да се радват на успеха и да го тикат в очите на градския си съперник Локомотив. В състава на Барса по онова време личат големи имена: носителят на "Златната топка" за 1977 г. Алан Симонсен, известен като Принца на Дания, голаджията Енрике Кастро Гонсалес – Кини, западногерманският национал Бернд Шустер и др. Начело на Барса е легендарният специалист Удо Латек, записал името си в историята като треньор на Байерн и Борусия (М) през 70-те години. В 35-ата минута снайперистът Георги Славков вдига на крака зрителите на "Голямата къща" – 1:0 за българите след чудесен изстрел от фаул на Бенкса. Малко след това Костадин Костадинов прави 2:0, но попадението е отменено. В крайна сметка каталунците продължават напред и печелят турнира в края на сезона.

Три години по-късно Ботев има новo сериозно препятствие в надпреварата за КНК. Този път "канарчетата" трябва да водят футболен спор със страшилището Байерн (Мюнхен). Старши треньор на баварците е... Удо Латек. Преди първия мач във ФРГ специалистът е попитан от български репортер какво помни от двубоите между Барселона и Тракия през 1981 година. Латек отговаря лаконично, че не си спомня негов отбор да е играл някога срещу пловдивчани. Западногерманецът не помни никакви мачове срещу българи, още повече загуба. Байерн печели с 4:1, но на реванша под тепетата ходи по острието на бръснача. Мачът свършва 2:0 за "жълто-черните" и само намесите на железния Жан-Мари Пфаф спасяват колоса от резил. Присъствали на срещата в Пловдив свидетелстват как в края Удо Латек гледал втрещено към игралното поле с треперещи ръце.

"Фирмаджията" Франко Барези е забравил за София и Павликени

Датата е 25 септември 1991 година. България и Италия изиграват напечена проверка в София, където "Скуадрата" пристига с всички свои звезди от Мондиале'90. Говори се, че преди мача Димитър Пенев рекъл на великия Трифон Иванов: "Като влезе Баджо, изяж го, Трифоне". На игрището става горещо. Печелим с 2:1, след като Емил Костадинов и Христо Стоичков матират по веднъж италианците. Още в самото начало обаче оставаме с десет души, защото Любо Пенев вкарва ритник на своя опонент Масимо Крипа. Същевременно Туньо повдига във въздуха, където свари, звездата на Сампдория Роберто Манчини, а накрая го отнася и другия "близнак" Джанлука Виали. Следва сбиване – Трифон и Виали също са пратени под душовете. Часове преди тази култова контрола се провежда любопитна среща в една от залите на столичния хотел "Витоша Ню Отани". През есента на 1990 г. предприемачът от град Павликени Веселин Спасов основава ЕТ "Франко Барези" с предмет на дейност "всичко, което не е забранено от закона". Точно 12 месеца по-късно Спасов се запознава лично с Барези, който дава благословия за добруването на фирмата, която носи името му. Преводачката, която е лепната за "адзурите" в София, свидетелства, че по време на разговора с родния бизнесмен славният защитник на Милан се е усмихнал за първи път. "Ил Капитано" обещава, че при възможност ще посети барчето "Франко Барези" в Павликени, а нашенецът му подарява българска покривка, няколко бутилки павликенска гъмза и видеокасета с телевизионен репортаж за заведението.

След време Барези признава пред автора на този текст, че не си спомня нищо – нито от проверката в София, нито срещата с българския фирмаджия: "Не, не си спомням. Това няма как да си го спомням, тъй като са минали много години. Все пак това е невероятна случка, която ме кара да се радвам, като ми я разказахте сега".

Бащата на "Гранде Интер" черпи с вино българин и признава: Не помня полуфинали с ЦСКА

Много е написано и много е разказано за епичните полуфинални битки между ЦСКА и Интер за КЕШ през 1967 година – двата мача по 1:1 и третата среща на "неутрален" терен в Болоня, за която вървят поне 2-3 легенди и която трябва да бъде тема на отделен материал. Не е за вярване, но 30 години след това легендарният наставник на "нерадзурите" Еленио Ерера, популярен в България като Хеленио Херера, е забравил за сблъсъците с "червените". Между другото заради вероятността ЦСКА да излезе във финала за КЕШ през 1967 година, финалният двубой между Селтик и Интер е първият такъв спазарен от Българска телевизия и излъчен у нас. След това настъпва ново няколкогодишно "затъмнение".

Следвай ни: