Финалистът в Купата на УЕФА през 1978 г. и носител на Купата на Франция през 1981 г. Бастия претърпя такова пропадане, от което мнозина от феновете се опасяваха. Сега завръщането към предишната слава ще бъде дълъг и труден процес.
Най-популярният тим на остров Корсика, който през 2015 г. игра финал в Купата на Лигата, започна новия сезон в регионалната пета дивизия, въпреки че изпадна от Лига 1 в края на сезона 2016-2017. Със задължения в размер на 31 милиона евро, играчи, които често получаваха заплатите си със закъснение, и много неплатени хотелски сметки след гостувания, Бастия се смъкна надолу в дивизиите с голяма скорост поради финансови неизправности.
Изпадането на Бастия от Лига 1 остави Корсика без представител в елита. Другите отбори от острова Аячо и Газелек Аячо играят в Лига 2, но те събират малко повече от 3000 зрители. За сравнение, Бастия редовно пълни своя "Стад Арман Сезари", който е с капацитет 16 000 зрители, за двубоите с Пари Сен Жермен и Марсилия.
“Хората идват от цяла Корсика, за да подкрепят Спортинг клуб де Бастия, казва Беноа Таверно, който е един от 30-те служители, които губят работата си след фалитът на клуба. - Спортинг е клубът на Корсика и аз изпитвам съжаление към хора, които са подкрепяли клуба от 60 години и няма да видят големи мачове отново".
За мнозина на Корсика изпадането на Бастия е повече от наказания за спортни неуспехи. "На стадионите ни наричат терористи", обяснява Тибодо.
В рамките на четири десетилетия Националният фронт за освобождение на Корсика (FLNC) води агресивна и насилствена кампания за независимостта на острова, която доведе до убийството на префекта Клод Ериняк през 1998 г. FLNC се отказа от оръжията през 2014 г., но репутацията на острова остава. Тя дори се използва с комерсиални цели. Фланелки с въоръжени сепаратисти и магнити за хладилници, на които са изобразени ръчни гранати, се разпространяват по крайбрежието.
Въпреки че никой на северния бряг на Корсика не защитава хората, причинили инцидентите, те искат да допълнят някои неща. "Тези хора, които навлязоха на терена срещу Лион, бяха млади хора, казва с въздишка Гийом Лонго, секретар на фенклуба "Сисиос Етоал Клуб Бастия". - Те не знаеха какво правят, но освен това те викаха срещу Жероними."
Когато клубът пропада през юли 2017 г., 11 души излизат с планове за спасение, но повечето са спрени от размера на работата. В крайна сметка, двама корсикански бизнесмени - Клод Феранди и Пиер-Ноел Луиджи, се събират, за да възродят Бастия. Луиджи живее в Париж и затова Феранди, който живее в Бастия, стана президент, но и двамата са напълно наясно със задачата, с която са се заели. "Хората трябва отново да ни заобичат", казва Феранди.
Насилието може да е приключило, но гласове за по-голяма автономия се надигат все по-често. Националистите спечелиха местните избори преди три години и миналия юни те взеха три от четирите места на острова в националната асамблея. През декември бе създаден нов съвет, който обхваща целия остров.
Водещите корсикански клубове, като Бастия, искат да останат във френската система и местният съвет помогна за реконструкция на стадиона, познат на местните като "Фуриани", за да може той да покрие стандартите за съоръжение, на което може да се играе в елита.
Само един играч от сезон 2016-2017 остава. С идея за работа като треньор, ветеранът Жил Чиони се присъединява към новата огранизация, чието официално име сега е Спортинг Клуб Бастиаис. След това Феранди се обажда на бившия национал на Франция до 20 години Гари Кулибаи, който е роден в Бастия и започва кариерата си в клуба. По това време той играе в гръцкия Левадиакос, а кариерата му преди това минава и през Монако. "Напуснах, когато бях на 22 години, но Бастия бе в основата на кариерата ми, така че, разбира се, се върнах", споделя Кулибаи, който е на 32 години и подписа тригодишен договор.
Стефан Роси бе привлечен за треньор от местния съперник Бастия-Борго, а отборът бе запълнен с играчи от школата. В крайна сметка в началото на сезона клубът имаше 16 играчи с договор и шестима "аматьори". Бастия започна сезона един месец по-късно с равенство. Въпреки проблемите, тимът е сред фаворитите да спечели група D, но в края завърши на второ място зад Марсилия Ендуме, в чийто редици са много бивши юноши на Марсилия.
Самият факт, че имат клуб, който да подкрепят, значи толкова много за привържениците на Бастия. Сега те могат да се фокусират върху дългия път обратно към елита.
Стив Минъри, списание "Уърлд Сокър"